Хайде, слънчице, излез, ЯНУАРЧЕ гука в твоя чест- 4

За тревожността...
Мисля, че ако любовта на мъжа минава през стомаха, то обичта на майката завладява най-напред ушите...
И с първото си дете, че и сега само като чуя че реве и просто изключвам, не ме слушат вече ни ръце, ни крака . Колкото и да  гледам да свърша, къквото съм започнала и тогава да ида при детето, е не става...
Само  като си  я гушна и  тогава ставам пак отново “аз“

Някак си се научих да познавам плача на Гери. И при Мими беше така, но бях позабравила.
Когато й се спи, а нещо не може, някак си  плаче “на пресекулки“
А гладна ли е, хм, то си личи най-много

При вас има ли различен вид плач, означаващ това или онова?

А и исках да попитам майчетата на повече от едно дете, с какво ви промени появата на третото/четвъртото детенце?

Приятен ден, момичета, има време за разходки, само вятърът да стихне малко...

И ние излизахме на кафе днес. Вярно че е мрачно, но е доста мекичко. Стефани заспа, а в нас не можеше да се успи въобще преди това и сега спинка в количката на терасата.
Еола и при нас коликите се върнаха с пълна сила, а нямаше две-три седмици и мислех, че са приключили. Между другото възхищам ти се че успяваш да се справиш и с работата си и с бебето. Помага ли ти някой?
Татит, мен най-много ме е яд, че сега когато има малко повечко кърма се отбива, а преди като беше по-малко дърпаше идеално, до последната капка. Знам че беше малко, че тогава се цедях между всяко хранене и й го давах, най-много 35мл цедях, обикновено по 20, а имаше случаи следобед и само капки. Сега предпочита да смуче иначе омразната си биберона докато ме чака да се цедя (не се цедя предварително, че все се надявам че ще бозае) Но както и да е да са ни живи и здрави децата и с АМ ще се отгледат.
Тео86 аз меря температурата под мишничката. Някак ме е е страх в дупето.
За навличането, мисля че и аз прекалено навличам Стефани.
Леан, много ми харесва това което сподели за второто дете. На мен много ми харесва разлика 4-5 години, достатъчно голяма, за да не се ревнуват, за да осъзнава по-голямото че е хубаво да имаш братче или сестриче, сигурно и двете ще искат внимание, но по различен начин, но май и с малка разлика пак е хубаво,

Тани, аз съм ползвала такъв биберон на Чико, не ми е побелявал при стерилизация, но пък много бързо се раздува. Затова преминах към силиконови. Ники се оказа много капризен от към биберони - харесва само тесните на Чико и това е. Имам и Нук и разни други купих - не, не засуква хубаво и в крайна сметка млякото остава. Той и залъгалка не иска, за разлика от кака си дето още ползва 

За спането - от вчера го забелязвах, че вече спи по-малко и си иска компания. Като съм до него гука и рита, изляза ли от стаята - рев. Една манджа три пъти я свалях от котлона  Ама така ще е от тук нататък - все повече внимание ще искат малчовците 

От няколко дни пропуска едно хранене през ноща. Като яде към 22-23 ч и после чак в 6-7 ч. Но през деня е като часовник на 3 ч.

Ние и днес пропуснахме разходката - тооочно се наканихме да излезем и заваля, колкото да ни обърка плановете.

Барби, евалла мацка - толкоз кърма не съм си представяла, че може  да има за деня 

LeAn - абсолютно съм съгласна с теб, че малката разлика е по-добра за децата, на мамите е по-трудно в този случай. Я, сподели как излизате на разходка като си с двете дечица?  Моята Ивка оня ден какъв номер ми врътна на село- настръхвам като си помисля - вървим ние Ники в количката, тя хваната за нея и в един момент какво й щукна като хукна към главната улица, викам й не спира. Зарязах количката и я догоних. Идеше ми да я напляскам, но се възпрях. Говорих, говорих...ама колко ще запомни незная

Аз вчера и днес не съм извеждала малкия, че вчера ми се стори ветровито, а днес - дъждовно. Стоя си вкъщи и съм се вкиснала брутално.. Малкия ме тревожи с разстройството, треперя му и чак ми се повръща от тревога, времето гадно, комуникации / освен вас / почти нулеви.., м/у четири стени и се натъжавам страшно. Преди да родя бях много активен човек, а сега съм само родител. Не си мислете, че се оплаквам от тази си роля, нито че ми тежи, напротив - детето ми е едно огромно щастие за мен и с нищо никога не би ме натоварило Просто ежедневието ми е станало някак бавнооооо, бавнооо... Имам чувството, че гледам филм на забавен кадър и понякога ми се плаче без да има причина... Може сега да ме наляга някаква мъничка следродилна депресия..., но се надявам бързо да отмине... Ще изгледам и тоя филм и ще мина на следващия - надявам се само щастлив и усмихнат. Надявам се съм една от малкото с подобни тъги.

buritu, ако наистина е разстройство акото трябва да е тъмно зелено и да си е почти вода. Баткото като бебе на няма и два месеца получи такова разстройство и акаше много често и по много, изплаших се и виках Бърза помощ, казаха, че ако не овладея до 24 часа разстройството, трябва да го водя в Инфекциозна болница. Много се бях шашнала. Докторът тогава изписа лечебната Хумана на Милупа за разстройство при кърмачета. Каза, че може да давам и чайче от шипки, но той не го пиеше. Добре че пи Хуманата. Дава се като АМ. На опаковката пише как се разрежда. Дадох 2-3 пъти и дотам с разстройството, много е ефикасна. По-късно, баткото вече беше на година и половина и хвана някакъв ужасен вирус с разстройство и повръщане и пак с тази Хумана се оправи, нищо друго не му давах, той и не искаше изобщо да се храни, но добре че пиеше шишета с Хуманата.  

Светозар също ака на често, понякога му е по-рядко, ако съм яла зелена салата акото става и светлозелено, но това не ме притеснява, все пак е на кърма. За разстройство сможе да се говори, ако акото на бебето е тъмнозелено и ака много често и е неспокойно.  

За нощното хранене, Светозар още първия месец не ми се будеше да суче през нощта, за разлика от баткото, който до 2.5 години не пропускаше да пие мляко в 3 часа през нощта.  
Относно бременностите - и двете напълно желани и планирани, с тази разлика, че вторият път стана 3 месеца след кюртаж при неуспешна бременност. Първият път стана от раз, но от 4-я месец на бременността бях с постоянни контракции, след като настинах от климатиците на работата и направих бъбречна криза, после до края бях в болнични на магнерот. Баткото се наложи по-рано да го вадят - 37-ма седмица, заради лоши записи. Причината беше усукана и стегната около врата пъпна връв, добре че всичко мина благополучно. Той имаше ужасни колики и си мислех, че никога няма да се навия на второ дете, но като почна да спи през нощта забравих безсънните нощи. Когато пак решихме да бебеправим, стана пак от раз, но пък лепнах някакъв гаден вирус и последва мисед аборт, пулс не се появи.   След кюртажа продължихме с опитите и на третия месец видях двете чертички, тъкмо бях почнала да се отчайвам. Бременността ми със Светозар беше много лека и спокойна, макар да криех до 4-я месец, даже на работата до 5-я. Работих си почти до 45 дневния болничен, без никакви оплаквания и си изкарах до плановата дата, за което много се радвам, че си износих бебето до 6 дни преди термин. Може би защото бях много спокойна и без никакви контракции, сега и бебчето е много кротичко.

 
Оня ден дочетох мартенската Амика (много го харесвам това списание). Там има една статия - "Ръката, която люлее люлката". Мацката, която я е писала си гледа бебето вкъщи, сама и осъзнава, че най-често вижда .... лелята от рекламата на Космодиска, онази с емблематичните розови фламинга на бюста...  .
Прочетох я три пъти тази статия, толкова позната ми дойде... Цитат: "Допреди месец светът ми беше секс и рокендрол, бира и шкембе, компютър и мишка, а сега е мляко и телевизия. Програмата ми е желязна: мляко и Гала, мляко и Инджи, мляко и стийм моп, мляко и пластмасов гръбнак ..." 
Мен ако питаш - оплачи се, не си сама. Никой няма да те заклейми и от това няма да станеш лош родител  . Оценки на предмета "майчинство/родителство" не могат да се пишат. Това е маратонска дисциплина, не сто метра гладко бягане и и резките стартове не важат 
А за лошото настроение - от времето е   !!!   

viroglavka, почти успя да ме разсмееш. Ужасно познато и верно - аман от тая лелка с космодиска:)
А изречението "Това е маратонска дисциплина, не сто метра гладко бягане и резките стартове не важат" - вероятността да те цитирам вбъдеще е твърде голяма; страхотно е, твърде истинско

Вилоглавка, страхотно казано, а тази баба с тея фламинга не е ли имало кой да й каже да си скрие дълбоко в скрина блузата

Сиси,напротив-при по-големите деца ревността е осъзната!

Танчелина,чаровница си имаш,баткото е страхотен!
Нелито,Далечна,много хубави снимки!

buritu,аз така се депресирах със Сами. По време на бремеността също,много го мразя този период.Разбира се има някакви хубави моменти и чар,но като цяло не ми е от любимите.

Над67,съжалявам!   Барби,никак не ти личи,че си преживяла такъв кошмар,възхищавам се на такъв дух,аз го нямам!   

Ако живеехме на близо,щях да те помоля да ми даваш млякото за Самуил.Така ме мързи да се цедя и да му давам  ,ама шейка от кърма и ягоди се изгълтва мигновено!

Обожавам Амика - та, прочитах го за ден....сега вече не успявам
А думите ти са направо в десятката

Сиси , при по-голяма разлика, повече се ревнува. А и  да не съвпадне започването на 1. клас с идването на бебето, тогава-още повече страда по-голямото...
Ако разликата е доста по-голяма е лесно: голямото знае, че е батко/кака, малкото самО се натиска при баткото/каката. Но  пък така ограбваш детството на по-голямото. На площадката едната сестра е с 10 год. по-голяма от другата. Е, по-голямата извежда по-малката на разходки, кара я на училище и я връща и  т.н. Но като говори със сестре си звучи като майка, като много млада майка, а не като сестра. 

За излизането-излизаме адски лесно Даже сама си носи дрехите , носи си обувките за навън и сама си събува домашните. Но виж прибирането е трудно. Иначе поне за сега не ходим надалеко, на площадка с люлка (непременно, много обича люлките) и навън аз бутам количката на бебето, а тя бута бебешката количка за кукли. Не, че слуша, но все пак някак си се укротяваме при прибирането. Но и тя както твоята се щука...Няма как

Вироглавка, много ме разведри

buritu, не унивай! Скоро идват по-слънчеви дни и сама ще усетиш чара на “бавния каданс“. А и като поотрасне бебчето вече няма да тече така бавно времето, повярвай ми    

Ох, момичета, вие ме убихте с тази блуза с фламинго Не космодискът е виновен

Според мен ревността си е до дете.Моите са с почти 5 години разлика и каката умира за бебето.Постоянно иска да я гушка и целува и не усещам грам ревност (пу-пу)Също така не мисля,че по-голямото дете се товари с по-малкото.При нас разликата не е чак толкова голяма,че да оставям Тони на грижите на Мина.Неината помощ е винаги и само по желание-да подаде кърпичките или шампоана или нещо друго.Даже понякога прекалява в желанието да помага(одеве едва не събори столчето,в което я люшках)
Докато една приятелка има деца с 2 години разлика и ревността е огромна.Играят с едни играчки и каката хич не е съгласна да ги дава...Мина забелязва това и казва-Аз ще давам всички играчки на Тони.Но тя докато почне да играе с играчки каката ще се интересува от съвсем други,а не дрънкалки и търкалца.Макар че и аз мечтаех да имам деца с малка разлика.Но родих Мина във втори курс и хич не виждах как ще завърша с две малки деца.Никога не съм си представяла да имам 1 дете.Малко се наложи да убеждавам таткото ама успях. Уви обаче за трето  нямам шанс  Сега с Тони съм по-уверена и се наслаждавам на моментите с нея.Знам че толкова бързо ще порастне и няма да дава да я гушкам постоянно.Затова сега я гушкам и целувам на воля.И май аз имам по-голяма нужда от това отколкото тя  Толкова е хубаво да открива света и да се радва на всяко малко нещо,а аз да съм до нея за да й го покажа.Да ме дари с усмивка и да ми гука.Не бих заменила тези мигове за никаква  така наречена свобода.Че аз до сега все съм била свободна,а след 2-3 години тя вече няма да се нуждае толкова от мен.
За буденето нощем хич не мисля,че бебето трябва да се отучва.Още по-малко да му се пробутва вода със захар.Захарта и без това е толкова вредна.А бебето сега расте толкова интензивно,че има нужда от храна.
Мина беше бебето мечта-още от първия месец спря да се буди нощем,колики нямаше,зъбите не ги усетихме.Само ядене и спане.Та хич не ми трябваше навиване за второ  И двете бременности ми бяха супер леки,на пръсти мога да преброя прилошаването.Единствения минус бяха многото килограми,ама...Писах та се забравих от мен стига толкова за сега.Спокойна нощ и хубаво време утре!

renxy ,ревността има различни проявления.Самуил също обожава да целува и обгрижва Бояна,преди да тръгне на градина задължително я целува по собствено желание.Ревността при него се проявява предимно в отношението му към мен и баща му,по-капризен е,повече се лигави с цел привличане на вниманието...Ние от своя страна опитваме да задоволим потребността му от общуване с нас и така. Само че разбрах едно-с викане и караници нищо не постигам,смених стратегията.

Все едно аз съм го писала! Напълно вярно-колкото повече са виковете и караниците, толкова по-мълък е ефектът (поне при нас).

Хм, каква ви е тактиката, че в чудо съм се видяла....при нас нищо не помага