В същото време едни от най-хубавите класически детски произведения (песнички и стихотворения), както и народните приказки, естествено, изобилстват от думи и действия, които аз разбирам, но както вече споменах - са ми по-скоро абстракции, отколкото някаква реалност.
Синът ми непрекъснато пита - какво е това, какво е онова... Обикаляме музеите, разглеждаме картинки, обяснявам, доколкото мога, но в един момент осъзнавам, че всичко това е за него още по-абстрактно и далечно, отколкото беше за мен... В крайна сметка се получава, че за него и орките и момите с менци, тръгнали за вода, са ... приказни същества. Които няма как да срещнеш, освен на кино/сцена, където всичко е наужким... Наскоро в едно стихче за орачи, сам се "светна" - "Орачите бяха тези, които орат с рало". И после сам си добави" "Май нещо такова беше" Тоест, наизустил го е като израз, зад който обаче няма реална представа
Да не изпадам в многословие, ще ми е интересно да чуя мнението ви по два въпроса:
- Доколко общуването с класиката е удоволствие, ако трябва всяка втора дума да се обяснява? В същото време е ясно, че всички опити да се "осъвременят" класически произведения са ... или смехотворни, или направо дразнещо бездарни.
- Доколко класическите ни произведения отговарят на днешните реалности?
- Имате ли подобен проблем? Как го решавате? Как обяснявате например всичките тези нощви, подници, и прочие приспособления за месене и печене?
- Ако пък сте решили да си спестите проблема, като не четете/пеете на децата класически български произведения, мислите ли, че това ощетява по някакъв начин децата?
Ще ми е интересно да се включат и майки на по-големи деца, които вече четат сами и си подбират - посягат ли към старите български автори (извън задължителните четива)?
Предварително благодаря за всички мнения по темата.
Леле, олях се от писане