Редно ли е жена на 62 години да осинови дете?

А аз се питам ако и е било толкова самотно що не си е намерила един дядо И по голямо дете да и бяха дали, например към десетгодишно, пак жална и мамата. Идва пубертета и тогава познай от първия път какви екшъни ще има. Тя дали би се справила със един пубертет на тази възраст

Да, но не бебе. Поне да е 10 годишно...

Викаш, барем само да се оправя...

Да искаш дете на такава възраст си е абсолютен егоизъм.
В повечето случаи,кандидат-осиновителите просто искат да запълнят празнотата в живота си,да не се чувстват самотни.
Е,как на млади години,когато са водили социален живот не им се е приискало да осиновят дете?

На 10, на 15, на 18 - на човек с маниакални наклонности: НЕ! То затова има кандидатстване и одобрение/неодобрение. Иначе щеше да е отиваш и си избираш. Но, слава Богу, не е така. Жалко, че не може да се приложи и за раждането - да става след одобрение. Независимо от възрастта. Всеки ненормалник може да цвъка колкото си ще. Резултатът: домовете претъпкани, пребити, малтретирани, неглижирани деца. През вечер в новините - нов случай и нова тема тук на следващия ден.
Но иначе: правата, та правата!

Това, като първо условие. Второто - само след подробно проучване от страна на социалните работници и становище на психолог.
Изненадва ме, как все още има хора, които мислят, че се търси дете за осиновителя. Някой си "не бил позволил осиновяване"! Вие как си го представяте? Ако кандидатстващия не е подходящ за родител, ако ще и на 25 - 30г. да е, няма да му позволят да осинови дете.
Сигурно повтарям много други, преди мен - търсят се родители на детето, не деца на желаещите осиновители!

Дали е редно за някого - не аз определям това, както и мисля, че е строго индивидуално и зависи от човекът, който взема решението.
Тъй като виждам, че все още някои от Вас споменават онази жена с децата, искам да кажа някои неща.
За това, че е била цял живот "роб" на родителите си, може да има много причини.
Не винаги нещата са толкова прости, колкото на нас ни изглеждат.
Имам много близка приятелка, която е на 33г. и по същия начин е отдадена на семейството си, а именно - на родителите си.
Много пъти сме говорили на тази тема, че тя трябва да има собствено семейство и т.н., но винаги думите й са били: "Не мога да ги оставя! Те са дали живота си за мен, а сега са болнави и имат нужда от грижи. Има време за мен! Не бих съжалявала за нищо..."
Такъв човек не мисля, че може да се нарече егоист.
Ако питате мен, пък, аз не можех да се начудя на една тема, в която много народ споделяше как не се разбират с родителите си и дори имаше на места доста обидни неща написани...
Хората са различни. Всеки живее собствения си живот.
А за това "Какво е правила до сега, че не е осиновила?", причините може да са също много.
Докато човек е млад, не всеки мисли за деца и семейство. Всеки има различни приоритети. Някои поставят кариерата, други - родителите си, на трети - просто им се живее, четвърти - не искат да порастват, пети - страхуват се от отговорности.
Но животът минава доста бързо (поне така съм чувала майка ми да казва от висотата на нейните 65г.) и докато се обърнеш - времето минало. А с течение на това време, се сменят и приоритетите.
И така... Не говоря за конкретната "родилка", а за нещата по принцип...

А аз къде казвам обратното?! Това е тема свързана с осиновяването. В предната, за раждането, съм си писала становището.

Глупавото в случая е, че не са и позволили да осинови дете, но за сметка на това са направили ин витро. Просто няма логика в това 

Тези служители, които не са й позволили да осинови малко дете нямат нищо общо с безотговорните лекари, които са й направили инвитро не един, а два пъти.

В останалите клиники категорично са й отказали и инвитро, както беше изнесено в медиите. Само плевенските лекари са се съгласили.

Да така е. Искам да кажа, че в законите нещо куца и то много. Трябва да бъде въведена максимана възраст за зачеване ин витро. И не това според мен не е възрастова дискриминация. Какво бъдеще можеш да дадеш на едно 500-грамово бебе когато си на 62? Дали то би оцеляло? Дали ти би живял достатъчно дълго, за да се грижиш за него поне докато достигне пълнолетие? По този начин са рискували и живота на бебетата и на жената. А не виждам какво лошо има в това жената да осинови дете...

Добре де,каква е разликата ,дали детето е осиновено или родно?
Нали е дете,и едното и другото имат нужда от грижи.

Такъв човек не може да бъде наречен егоист, да, но може да бъде наречен жертва ... на родителите си. Те са егоистите в случая, в противен случай биха били щастливи детето им да има личен живот, семейство и деца за които да се грижи и биха направили всичко възможно за да му осигурят възможност за това.

И какво означава "дали живота си". Родителите създават деца за да удовлетворят свои потребности и това би трябвало да е благословия, подарък за тях самите, а не жертва, за която децата има да плащат с цената на личното си щастие.

Ами аз виждам нещата така : Първо с раждане на 62 години сериозно заплашва живота си и не само нейния, а и на децата. За тях даже не е сигурно дали ще оцелеят, все пак са 500 и 900 грама. Но да се надяваме, децата да оцелеят. Ами кой ще им осигури пълноценен живот поне до пълнолетие? От друга страна ако осинови едно да речем 10 годишно дете има по-големи шансове да доживее докато стане на 18 и ще има 8 години да му се радва ако не и повече. Но пак повтарям това е моята гледна точка може би вие не мислите така... Е мога само да пожелая на бебенцата да оцелеят, а на майка им дълъг и щастлив живот с дечицата  

Като се абстрахираме от конкретния случай, между да родиш или да осиновиш бебе на 62 няма особена разлика.
Но между това да родиш или осиновиш бебе на 62 или да осиновиш десетина годишно дете разликата  е огромна.