Няма радост по-голяма-тупа сърчице под сърцето на мама - ЯНУАРИ 2011 (2)

Мила Иванова, при нас казването на сина ми, че ще имаме бебче стана много естествено. По принцип отдавна говорим за бебе и той си беше подготвен. Сега доста често го споменава, казва че се радва и че ще го гушка

Ами моя син знаеше преди нас, че ще имаме бебе!  Та по-скоро той нас трябваше да подготвя, отколкото ние него. Вярно е, че е още малък, но всичко си разбира детето, та доста му говорим. Сега освен това как сме се грижили за него, когато е бил съвсем мъничък добавяме и това, че скоро ще се появи още едно бебче, което ще има нужда от същите грижи. Нещо такова.
Всъщност като се замисля повече себе си подготвяме, за да смекчим максимално факта, че вече няма цялото внимание да е само за него и евентуалната ревност. Когато не се чувствам добре заради бременността, му казвам, че просто не се чувствам добре и за това не мога да му обърна внимание, да го взема, да излезем и т.н. Старая се да не намесвам новото бебе. То така или иначе не е виновно как се чувствам, но поне Божидар да не се чувства от сега пренебрегнат заради него. Аз все още мога да го разнасям на ръце, но това няма да продължи дълго май.  Днес като го вадих от банята и докато го занеса до стаята мнооооого ми натежа. Хубавото е поне, че от моя страна не е свикнал да го вдигам и нося често, това повече баща му го прави. За другите неща ще действаме в крачка!
Само за едно съм категорична - с изключение на количката и няколко дрешки, които съм запазила, нищо, което е било на Божидар няма да минава във владение на бебето (макар че освен споменатите неща и наличните играчки всичко друго бебешко отдавна съм раздала). Едно, за да не се чувства ощетен и че му вземаме нещата и второ - все пак и двете деца имат равни права да имат нови и лично тяхни си вещи.

Покрай нас скоро се родиха няколко бебета - втори деца, и аз все казвах на моята Джулия как вече еди кой си си има братче/сестриче и винаги ще има с кого да си играе и никога вече няма да му е скучно. Един ден и тя каза, че иска да си имаме бебе, даже две (То и ние винаги сме искали поне две деца и вече работехме по въпроса, така че подчертаването на чуждите бебета беше част от подготовката й.) Казахме й, че щом иска, първо трябва да сложим на мама в корема малко бебе, колкото точица, то там трябва да порасне и когато стане колкото кукла, ще излезе от мама. Обяснихме, че и нея така сме сложили. Така че Джулия е в течение на почти всичко което става. Заедно гледахме тестовете за овулация - обяснявахме, че те показват кога е най-добре да се сложи бебчето в корема на мама. После положителния тест за бременност - първо го показах на таткото, после веднага и на нея. Тя знаеше вече какво значи отрицателен и знаеше как трябва да изглежда положителния.
И така, първо рисувахме малки точки, после 2 милиметрови точки, 3 милиметрови... според големината на бебчето. Гледаме 3D картинки на бебчета в интернет. Джулия казва, че сега нашето бебе прилича на рибка. Казах й, че заедно ще отидем на видеозон да го видим. Мисля все така да й обяснявам - да свикне с идеята, че ще си имаме бебе. Чак когато наближи момента на раждането (живот и здраве) ще почна да й обяснявам, че ще трябва да отделям време и за бебето.  

Бях чела някъде винаги да се отделя лично време за всяко дете поотделно - майката и детето - само двамата. Така детето свиква, че дори майката да е заета с разни неща, то винаги ще си има неговото лично време с мама. Тези моменти трябва да са регулярни и по възможност да не се пропускат и променят (примерно един или два пъти седмично един-два часа).
Като наближи момента мисля да почета повече по въпроса. За сега просто третирам детето като пълноправен член на семейството - споделям всичко или поне почти всичко.

ideqiliana,искрено съжалявам... ...пожелавам ти скоро ...и успешен резултат на финала
Нощни очи поздравления за чудесната темичка    Така сладко се зачетох снощи,че забравих да мина да кажа лека нощ... ...Оххх,много ми стана мъчно за ideqiliana...Както почти не ми се гади,дали не ми се е случило същото и на мен..??? ...Така искам всички тук заедно да си караме 9 месеца... ...и да си имаме сладки  ...
  ...Хубав ден,бремелинки...

ДОбро утро!!!!
И честит празник на всички пораснали и непораснали деца!!!
Безгрижно детство на малките и само положителни емоции на големите празнуващи!
Тук вали яко, не знам дали ще ходим на тържеството на центъра в 10.00 
Не че ще ръждясаме от дъжда, ама...Да не настина...Малката лесна-тя под дъждобрана в количката, на сухо, удобно...какво да я мисля 


Благодаря много за съветите!
Започнах и аз да подготвям каката, ама нещо нямам много диалог с нея. Тя не говори, макар, че разбира всичко...
А бе, ще се правя...
Чудя се сега дали ще издържа тази седмица да не ида на лекар и да го оставя за следващата...ДА ходя ли, да не ходя ли??
Ако отида сега, дали ще се чуе сърце??? По калкулатор съм 5-6 седмица. Според мен е рано... Ако осатвя за по-късно, ще ми се пръсне сърцето...най-малкото от любопитство 
Луда работа...

Честит празник   на всички малчугани!
Мила, при мен не се видя сърчице в 6- та г.с.,  с коремен ехограф. И мен взе да ме хваща параноята.
Тук още не вали, ще се опитаме да излезем поне за малко, че вкъщи съвсем ме хваща лошото настроение.

Добро утро момичета,

От седмица-две насам нещо не ми се яде месо изобщо (а преди ядях много). Сега даже ми става леко гнусничко като видя месо. И се чудя дали е временно или трябва да се насилвам да хапвам по малко заради веществата, който се съдържат? 

ideqiliana много съжалявам! Дано скоро пак да се впишеш при бремелинките!

LadyAngel аз съм вегетарианка и както с предишната бременност, така и сега изобщо не вкусвам месо, проблеми с хемоглобин и т.н. изобщо не съм имала. Ако не ти се яде, не се насилвай, организма си знае работата.

LadyAngel, не се насилвай за каквото и да било...особено пък за месото...личното ми мнение, че нищо не губиш като го пропускаш...особено купешкото   със сигурност ще пропуснеш доста боклуци, скоито е тъпкано горкото добиче при отглеждането  

И аз съм вегетарианка от как съм се родила  (ям млечни храни). И не съм яла през първата бременност месо. Хемоглобина ми беше висок-149, сега пак очаквам да е близо.

Нашето сърце се видя чак в 9та г.с. заради късна овулация. Тъй че не се отчайвайте ако няма сърце още 




Честит 1-ви юни на всички деца!!!!! Да са усминати и щастливи!!!

Здравейте,аз съм нова в сайта но много   ми харесва..Моя термин е на 17.01.2011г за второ дете.Бих искала да се свържа с мамите в Бургас,тъй като нашите лекари не са мн на ниво,да ми дадът съвет към кой лекар да се обърна за следене на бремеността и после да участва в при раждането.Годинките ми не са малко,а и имах проблеми при първата бременност...Благодаря на всички ви и успех на всички бъдещи и настоящи мами!!!

Честит празник на всички дечица!
Още от преди няколко месеца питах сина ни дали иска да си имаме бебе и той беше много въодушевен.Каза че иска да е момиче,даже име му измисли.Когато ми закъсня му казах че ще правим тест,за да установим ще имаме ли бебе или не.Даже му дадох той да отвори теста и пръв да види двете чертички,като ние с баща му протягахме шии зад гърба му.Като видяхме двете чертички се радвахме и  прегръщахме тримата.Той поиска да ми пипне корема да усети бебето.Аз му казах че още е много мъничко и тепърва ще расте и чак след коледа ще се роди.И понеже още не сме ходили на лекар и не сме казали на никой,мъжът ми се притесни че детето ще раздуха на всички.Може вече в детската градина да знаят И така,мисля да го водим с нас на ехограф и да го държим в течение на всичко.

Аз не съм пълна вегетерианка, но месо хапвам веднъж на два месеца. Млечни и яйца също консумирам рядко.
Мила Иванова,и аз съм така за лекаря. Мисля си да ида направо в седма седмица за сърчицето, но едва ли ще издържа до тогава.

Добро утро и от мен! Честит празник на всички дечица - пораснали или не 

ideqiliana много съжалявам и силно се надявам скоро да се похвалиш с две чертички и всичко да е наред    Стискам палци

Пожелвам ви хубав ден въпреки дъжда   

Добро утро, то добър ден де ама.....
Честит празник на всички дечица да са здрави и много послушни за радост на всички които ги обичат!
Мойто дете днес ми скъса нервичките докато го заведем на ДГ, като се започна с това, че не иска да става, не иска да се облича, не ска да влиза в мойта кола, не иска да излиза от колата (пред градината), там пък видя един мотор искаше на него да се качва не искаше да влиза н градината......ей Боже такова нещо не е било от както е тръгнал на ДГ, наложи се и съпруга ми да дойде с нас и накрая не издържах и ги зарязах да оправят сами . Беше ми толкова криво, че се прибрах и спах до 10ч.
Нашия батко уж е готов за бебето ама да видим, обяснили сме, че мама има бебе в коремчето и той трябва мн дя  слуша и да не я ядосва, че бебето ще се сърди (не че слуша де ), кто яде нещо и го питаш: "Ще дадеш ли на бебето?" и ми дава на мен да ям, като го питаш "Братче или сестриче искаш", той отговаря "Мако бебе"- малко бебе
Като ни пораснат шкембаците цялото това обяснение ще е по-лесно ми се струва