Това е малка част от романа който пиша (надявам се да го завърша) !
Пишете си мненията независимо какви са.
Желая Ви приятно четене!
,, Не оставяй следи’’
,,Да простиш - не значи да забравиш. ‘’
Сара Бернар
- Случая е разгледан от криминалистите. Не, не ме интересува, че Игор го е убил!
Искам да знам причините Беро, причините. – каза Асиа след като затвори телефона.
Преди две години, самата Асиа беше накарала Игор да изчезне от Света в буквалния смисъл, а той, се появява пак, при условие, че го издирва МОКП. Или тя щеше да намери Игор и да го убие саморъчно или да го предаде на МОКП (Интерпол), но най-вероятно беше Игор да намери нея.
Асиа стана от канапето, взе си дамската чанта, сложи фибата на пеперуда, която я правеше да изглежда като тийнейджърка, която все още се чуди към кои да бъде, към: хубавите, красивите или божествените. Тя определено се целеше към групата на ,,Съвършените ‘’.
Внезапно се сети, че трябваше да отиде до книжарницата. Не продължи направо , а зави рязко на ляво сякаш някой я бе бутнал и продължи към ,,Улицата на художниците’’.
- Здравей Алекс. – каза тя, след като влезе във книжарницата на мъжа зад щанда.
- Как си Асиа? Днеска определено не си на себе си.- каза той с ирония.
- Недей започва пак. Винаги го казваше, като се държах мило с теб, преди като ходихме. Колко бързо летят годините, не мислиш ли? – искаше й се да го накара да се чувства виновен, след като скъсаха преди толкова години.
- Да, може би, защото беше злобна, а сега си малко повече. Просперираш Асиа , просперираш. – отговори Александър.
- Продължаваш да се дразниш. Харесва ти, но не ти отива, повярвай ми. – отговори Асиа, след като взе една книга, от онези любовни романи.
- Ооо , нима ще четем сапунка? – учуди се Алекс. Така наричаше той , любовните романи. Определено не обичаше жени които пишат, лигави истории. Обичаше да чете Агата Кристи, Анна Данилова, жени които пишат всичко, но не и за любовта.
- Спри се. Винаги си бил такъв. Защо след като едно нещо не ти харесва, го коментираш? Просто, престани. На всичките си клиенти, които купуват любовни романи, говориш, за Агата Кристи и Анна Данилова?
- Не. –отговори той спокойно.
- А на кого?- озъби се тя.
- Само на теб Асиа, само на теб. – отговори спокойно. След кратка пауза продължи. – Ще я вземеш ли?
- Кое? – учуди се тя.
- Книгата, която е в ръката ти. – каза той и я посочи.
- Да, определено ще я взема.
Александър взе парите и даде книгата на Асиа.
- Да знаеш ,, Сълзите на Бетина’’ е страхотна книга, не сбърка като я взе.
- Значи си я чел, а? – развълнувано каза тя.
Мъжа не каза нищо, само се усмихна.
* * *
- Приемам. Разбира се, че съм сигурна, Даниеле, разбира се.- каза Асиа след като затвори телефона.
- Мамка му, успях, успях. – изкрещя тя и заподскача.
Колко много искаше да се види с Даниел. Той беше детската й любов. Всъщност в момента не беше влюбена в него. Даниел беше станал груб, невъздържан, селянин, определено беше станал селянин, макар и длъжността която заемаше . . . адвокат, да той беше станал адвокат. Защитаваше Игор пред съда. Асиа не искаше да си признае, но всичко правеше и това в което тя се превърна, беше виновен Игор, само Игор.
След това Асиа седна на канапето и се хвана да чете ,,Сълзите на Бетина’’ на нощната лампа. Тя отвори първата страница и зачете:
Предговор
,,Да обичаш някого до лудост, означава да не цениш себе си. Да обичаш някого само защото той те обича, означава да мъчиш себе си. Да обичаш някого и да не пускаш той да си иде, а да знаеш, че не те обича, означава, да си егоист. Но и двамата, ако се обичате, трябва да се примирите, че скоро време, единия от вас ще си тръгне с насълзени очи.Колко по-лошо е да си помислите, че може да сте заедно и между вас да има само уважение, без спомен, че някога ви е свързвала само и единствено любовта.’’ – от автора.
Колко беше прав автора, колко беше прав. Асиа за пореден път се замисли за Игор, за пореден път се чудеше, дали всичко има смисъл? Ако ,,да’’ , какъв? Какво можеше да направи за него?
Всъщност за пред другите, за нея Игор беше никой. Когато оставаше сама , разбираше, какво е за нея той . . . всичко. Най-хубавото и най-лошото нещо което й се бе случвало до сега. Как искаше, просто всичко това свързано с Игор да е било лош сън, той да не е такъв измамник. Понякога й се искаше да не го бе срещала, да не го бе виждала и да не бе се целувала онази вечер с него. Не , тя не беше влюбена. Асиа беше от онези жени, които се влюбват трудно. Тя просто го харесваше, имаше симпатии към него, поне тя така казваш на всеки, който забелязваше промяната в нея. Дори когато и говориха с доказателства, че като става дума за него (Игор) тя се изчервява, почва да бърка думите, тя пак спореше, макар да знаеше, че в този спор ще загуби, но въпреки това го правеше. Игор не беше нищо особено. Не много висок, носеше очила, а през стъклата се виждаха сините му очи. Къса коса и определено беше забавен, дори понякога смешен.
Асиа отвори следващата страница и почна да чете:
,, -Всъщност Анелия не беше виновна за нещастието на Бетина, макар, че всички знаеха каква е Ани!-потвърди момчето зад бара.
- Крис, винаги съм мислила, че Анелия е кучка , но сега се замислих, че аз съм по-голяма кучка от нея.- отговори Мария.
- Не мисля, че това е факт с който можеш да се гордееш Миме, но щом казваш, значи си кучка. Всъщност какво по дяволите си направила, че Бетина да мисли, че Анелия е виновна за нещастието? – учуди се Крис, докато правеше коктейл на един клиент.
- Нали знаеш, че човек като не чуе си измисля. Аз мисля, че не чух добре и мисля, че казах това което чух. След като не чух добре, казах това което мисля, че Ани е казала.
- Недей увърта, дай по-бързо.- ядоса се Крис.
- Просто казах на Бетина, че Анелия е виновна за смъртта на Камен.
- Но това не е така.
-Знам!- сопна се Мария.
-Ти си страшно тъпа кучка Мария, страшно тъпа! – каза й Крис на ухото почти шепнейки, след което отиде на другия край на бара да обслужи момиче, което видимо не й даваха дори и шестнадесет години, но в българските дискотеки и клубове, можеха да влизат лица, които дори нямат и осемнадесет години.’’
Беше станало късно и тя реши да се оправя да спи, отново сама на голямото легло. Остави книгата , съблече си дрехите и остана само по черен сутиен и прашки, гърдите й определено бяха ,,добри’’ както би казал всеки мъж, ако можеше да ги види. Талията беше страхотна, а краката й дълги. Тя легна на леглото и преди да заспи видя, че часовника показва 04:20 часа. Деня й беше преминал, добре. Даже по-добре от очакваното.
Определено днескаштния ден е длъжен да е хубав. Както трябваше преди цели два месеца Кремена – една от най-добрите приятелки на Асиа, да се върне от Испания, но не се върна, остана там. Никой не знае дали е легално там или не, но и никой не се вълнуваше. Кремена беше твърдо решена да замрази отношенията си с приятелите и роднините си , които бяха в България. Така и никой не разбра, защо е взела такава дръзка и глупава постъпка, да тя сама си реши така. Тук беше оставила болната си майка и най-добрата си приятелка. Не звънеше дори и на майка си, да я чуе как е, дали е жива? Това се нарича непукизъм и простащина до смърт. Не се учудвайте, има такива българи, но и сигурно познавате ( недай си Боже) ?
Асиа стана и се запъти с бавни, но сигурни крачки към кухнята. Сутрешното кафе, беше едно от най-хубавите неща които могат да й се случат на сутринта. Беше по-добро от целувка от любимия (само Игор да беше тук) , както беше и по-добро от закуска в леглото. Сутрешната доза кофеин не може да се опише с нищо друго, а дори и да може нищо няма да е толкова хубаво, колкото аромата и вкуса на горещо кафе.
Макар и да беше само по нощен халат и въпреки, че краищата на косата й бяха като бодлива тел, виждаш косъм от където най-малко очакваш, тя пак беше сексапилна. Самата Асиа беше изкуство, дали благодарение на майка си която имаше руска жилка или благодарение на баща си, всъщност на течността която той е отделил по време на създаването на Асиа, никой не знаеше. Красива работа и оформена до детайл, беше Асиа, но дали е заради майка и баща остава загадка. Важното, че тя е жива и разбива мъжките сърца, но всеки лош герой става добър и всеки добър-лош, рано или късно.
Звънна се на вратата и Асиа отиде да отвори. При отварянето на вратата тя видя Алекс, мъжа от книжарницата.
- Здравей Алекс. Какво правиш толкова рано тук? – попита тя.-Хайде влизай.
- Нека да кажем, че просто подраних.
- Никога не си бил точен и всичко правиш на обратно- отвърна тя.
- От сутринта ли започваш? - промърмори той и седна на дивана- Извика ме на кафе, а не да спорим, но, ако искаш и това може да правим, ти си слаба. – довърши той и погледна към чашата с кафе, която току що Асиа му донесе. – Охо почнала си ,,Сълзите на Бетина’’, какво мислиш за книгата? – каза той след като видя книгата бюфета.
- Трудно ми е да я разбера , а аз съм буквално в началото на историята, а и нямам много време да я чета. – отсече тя.
- Да, права си. За бестселърите е нужно време и трябва да си готов да ги прочетеш. Щом не разбираш един бестселър, значи не си готов да го прочетеш. Един бестселър може да го препрочиташ с години и пак да не го разбираш. След време пак ще го прочетеш и тогава, ако го разбереш значи си помъдрял и си вникнал във съдържанието на книгата. Бестселърите са точно такива книги, трябва да се подготвяш с години за да прочетеш поне една такава книга и когато го направиш, разбираш, защо бестселърите са едни от най-хубавите книги.
- Искаш да кажеш, че не съм помъдряла за ,,Сълзите на Бетина’’? - търпеливо попита Асиа, в очакване на отрицателен отговор.
- Това е книга, която трябва да те накара да се разплачеш, ако не успееш поне да пуснеш една сълза, ако и това не помогне, просто трябва да ти стане тъжно. Ако не ти стане, дори и тъжно, ти си човек без сърце . . . на чист български, ти си изрод и свиня.
Пишете си мненията независимо какви са.
Желая Ви приятно четене!
,, Не оставяй следи’’
,,Да простиш - не значи да забравиш. ‘’
Сара Бернар
- Случая е разгледан от криминалистите. Не, не ме интересува, че Игор го е убил!
Искам да знам причините Беро, причините. – каза Асиа след като затвори телефона.
Преди две години, самата Асиа беше накарала Игор да изчезне от Света в буквалния смисъл, а той, се появява пак, при условие, че го издирва МОКП. Или тя щеше да намери Игор и да го убие саморъчно или да го предаде на МОКП (Интерпол), но най-вероятно беше Игор да намери нея.
Асиа стана от канапето, взе си дамската чанта, сложи фибата на пеперуда, която я правеше да изглежда като тийнейджърка, която все още се чуди към кои да бъде, към: хубавите, красивите или божествените. Тя определено се целеше към групата на ,,Съвършените ‘’.
Внезапно се сети, че трябваше да отиде до книжарницата. Не продължи направо , а зави рязко на ляво сякаш някой я бе бутнал и продължи към ,,Улицата на художниците’’.
- Здравей Алекс. – каза тя, след като влезе във книжарницата на мъжа зад щанда.
- Как си Асиа? Днеска определено не си на себе си.- каза той с ирония.
- Недей започва пак. Винаги го казваше, като се държах мило с теб, преди като ходихме. Колко бързо летят годините, не мислиш ли? – искаше й се да го накара да се чувства виновен, след като скъсаха преди толкова години.
- Да, може би, защото беше злобна, а сега си малко повече. Просперираш Асиа , просперираш. – отговори Александър.
- Продължаваш да се дразниш. Харесва ти, но не ти отива, повярвай ми. – отговори Асиа, след като взе една книга, от онези любовни романи.
- Ооо , нима ще четем сапунка? – учуди се Алекс. Така наричаше той , любовните романи. Определено не обичаше жени които пишат, лигави истории. Обичаше да чете Агата Кристи, Анна Данилова, жени които пишат всичко, но не и за любовта.
- Спри се. Винаги си бил такъв. Защо след като едно нещо не ти харесва, го коментираш? Просто, престани. На всичките си клиенти, които купуват любовни романи, говориш, за Агата Кристи и Анна Данилова?
- Не. –отговори той спокойно.
- А на кого?- озъби се тя.
- Само на теб Асиа, само на теб. – отговори спокойно. След кратка пауза продължи. – Ще я вземеш ли?
- Кое? – учуди се тя.
- Книгата, която е в ръката ти. – каза той и я посочи.
- Да, определено ще я взема.
Александър взе парите и даде книгата на Асиа.
- Да знаеш ,, Сълзите на Бетина’’ е страхотна книга, не сбърка като я взе.
- Значи си я чел, а? – развълнувано каза тя.
Мъжа не каза нищо, само се усмихна.
* * *
- Приемам. Разбира се, че съм сигурна, Даниеле, разбира се.- каза Асиа след като затвори телефона.
- Мамка му, успях, успях. – изкрещя тя и заподскача.
Колко много искаше да се види с Даниел. Той беше детската й любов. Всъщност в момента не беше влюбена в него. Даниел беше станал груб, невъздържан, селянин, определено беше станал селянин, макар и длъжността която заемаше . . . адвокат, да той беше станал адвокат. Защитаваше Игор пред съда. Асиа не искаше да си признае, но всичко правеше и това в което тя се превърна, беше виновен Игор, само Игор.
След това Асиа седна на канапето и се хвана да чете ,,Сълзите на Бетина’’ на нощната лампа. Тя отвори първата страница и зачете:
Предговор
,,Да обичаш някого до лудост, означава да не цениш себе си. Да обичаш някого само защото той те обича, означава да мъчиш себе си. Да обичаш някого и да не пускаш той да си иде, а да знаеш, че не те обича, означава, да си егоист. Но и двамата, ако се обичате, трябва да се примирите, че скоро време, единия от вас ще си тръгне с насълзени очи.Колко по-лошо е да си помислите, че може да сте заедно и между вас да има само уважение, без спомен, че някога ви е свързвала само и единствено любовта.’’ – от автора.
Колко беше прав автора, колко беше прав. Асиа за пореден път се замисли за Игор, за пореден път се чудеше, дали всичко има смисъл? Ако ,,да’’ , какъв? Какво можеше да направи за него?
Всъщност за пред другите, за нея Игор беше никой. Когато оставаше сама , разбираше, какво е за нея той . . . всичко. Най-хубавото и най-лошото нещо което й се бе случвало до сега. Как искаше, просто всичко това свързано с Игор да е било лош сън, той да не е такъв измамник. Понякога й се искаше да не го бе срещала, да не го бе виждала и да не бе се целувала онази вечер с него. Не , тя не беше влюбена. Асиа беше от онези жени, които се влюбват трудно. Тя просто го харесваше, имаше симпатии към него, поне тя така казваш на всеки, който забелязваше промяната в нея. Дори когато и говориха с доказателства, че като става дума за него (Игор) тя се изчервява, почва да бърка думите, тя пак спореше, макар да знаеше, че в този спор ще загуби, но въпреки това го правеше. Игор не беше нищо особено. Не много висок, носеше очила, а през стъклата се виждаха сините му очи. Къса коса и определено беше забавен, дори понякога смешен.
Асиа отвори следващата страница и почна да чете:
,, -Всъщност Анелия не беше виновна за нещастието на Бетина, макар, че всички знаеха каква е Ани!-потвърди момчето зад бара.
- Крис, винаги съм мислила, че Анелия е кучка , но сега се замислих, че аз съм по-голяма кучка от нея.- отговори Мария.
- Не мисля, че това е факт с който можеш да се гордееш Миме, но щом казваш, значи си кучка. Всъщност какво по дяволите си направила, че Бетина да мисли, че Анелия е виновна за нещастието? – учуди се Крис, докато правеше коктейл на един клиент.
- Нали знаеш, че човек като не чуе си измисля. Аз мисля, че не чух добре и мисля, че казах това което чух. След като не чух добре, казах това което мисля, че Ани е казала.
- Недей увърта, дай по-бързо.- ядоса се Крис.
- Просто казах на Бетина, че Анелия е виновна за смъртта на Камен.
- Но това не е така.
-Знам!- сопна се Мария.
-Ти си страшно тъпа кучка Мария, страшно тъпа! – каза й Крис на ухото почти шепнейки, след което отиде на другия край на бара да обслужи момиче, което видимо не й даваха дори и шестнадесет години, но в българските дискотеки и клубове, можеха да влизат лица, които дори нямат и осемнадесет години.’’
Беше станало късно и тя реши да се оправя да спи, отново сама на голямото легло. Остави книгата , съблече си дрехите и остана само по черен сутиен и прашки, гърдите й определено бяха ,,добри’’ както би казал всеки мъж, ако можеше да ги види. Талията беше страхотна, а краката й дълги. Тя легна на леглото и преди да заспи видя, че часовника показва 04:20 часа. Деня й беше преминал, добре. Даже по-добре от очакваното.
Определено днескаштния ден е длъжен да е хубав. Както трябваше преди цели два месеца Кремена – една от най-добрите приятелки на Асиа, да се върне от Испания, но не се върна, остана там. Никой не знае дали е легално там или не, но и никой не се вълнуваше. Кремена беше твърдо решена да замрази отношенията си с приятелите и роднините си , които бяха в България. Така и никой не разбра, защо е взела такава дръзка и глупава постъпка, да тя сама си реши така. Тук беше оставила болната си майка и най-добрата си приятелка. Не звънеше дори и на майка си, да я чуе как е, дали е жива? Това се нарича непукизъм и простащина до смърт. Не се учудвайте, има такива българи, но и сигурно познавате ( недай си Боже) ?
Асиа стана и се запъти с бавни, но сигурни крачки към кухнята. Сутрешното кафе, беше едно от най-хубавите неща които могат да й се случат на сутринта. Беше по-добро от целувка от любимия (само Игор да беше тук) , както беше и по-добро от закуска в леглото. Сутрешната доза кофеин не може да се опише с нищо друго, а дори и да може нищо няма да е толкова хубаво, колкото аромата и вкуса на горещо кафе.
Макар и да беше само по нощен халат и въпреки, че краищата на косата й бяха като бодлива тел, виждаш косъм от където най-малко очакваш, тя пак беше сексапилна. Самата Асиа беше изкуство, дали благодарение на майка си която имаше руска жилка или благодарение на баща си, всъщност на течността която той е отделил по време на създаването на Асиа, никой не знаеше. Красива работа и оформена до детайл, беше Асиа, но дали е заради майка и баща остава загадка. Важното, че тя е жива и разбива мъжките сърца, но всеки лош герой става добър и всеки добър-лош, рано или късно.
Звънна се на вратата и Асиа отиде да отвори. При отварянето на вратата тя видя Алекс, мъжа от книжарницата.
- Здравей Алекс. Какво правиш толкова рано тук? – попита тя.-Хайде влизай.
- Нека да кажем, че просто подраних.
- Никога не си бил точен и всичко правиш на обратно- отвърна тя.
- От сутринта ли започваш? - промърмори той и седна на дивана- Извика ме на кафе, а не да спорим, но, ако искаш и това може да правим, ти си слаба. – довърши той и погледна към чашата с кафе, която току що Асиа му донесе. – Охо почнала си ,,Сълзите на Бетина’’, какво мислиш за книгата? – каза той след като видя книгата бюфета.
- Трудно ми е да я разбера , а аз съм буквално в началото на историята, а и нямам много време да я чета. – отсече тя.
- Да, права си. За бестселърите е нужно време и трябва да си готов да ги прочетеш. Щом не разбираш един бестселър, значи не си готов да го прочетеш. Един бестселър може да го препрочиташ с години и пак да не го разбираш. След време пак ще го прочетеш и тогава, ако го разбереш значи си помъдрял и си вникнал във съдържанието на книгата. Бестселърите са точно такива книги, трябва да се подготвяш с години за да прочетеш поне една такава книга и когато го направиш, разбираш, защо бестселърите са едни от най-хубавите книги.
- Искаш да кажеш, че не съм помъдряла за ,,Сълзите на Бетина’’? - търпеливо попита Асиа, в очакване на отрицателен отговор.
- Това е книга, която трябва да те накара да се разплачеш, ако не успееш поне да пуснеш една сълза, ако и това не помогне, просто трябва да ти стане тъжно. Ако не ти стане, дори и тъжно, ти си човек без сърце . . . на чист български, ти си изрод и свиня.
