Публикувана: 23 юни 2010, 15:32 ч.
Последно мнение: 1 ноем. 2010, 12:07 ч.

Мами с едно дете, да се "преброим"?

16 815
340
1

# 45 24 юни 2010, 13:36 ч.

Мнения: 395

Първо да се извиня, че съм с две и така нахълтвам в темата ви, но аз пък цял живот съм си мечтала само за едно дете и то момиченце - никога, ама никога и в най-смелите си мечти не съм искала две деца...може би , защото аз съм си сама.И за тези, които се притесняваха по-горе, че децата им ще се чувстват самотни , моят отговор е - Слава Богу имам си приятели, които са ми повече и от братя или сестри, така че никога не съм се чувствала самотна. Но, понеже пръв дойде сина и той беше от най-трудните бебета на света, денонощно ревеше и никога не спеше бях 100% сигурна, че никога няма да имам 2ро - даже бях раздала всички дрешки, колички и тн...Обаче, като забременях с дъщерята - по между другото бях си запазила час при гинеколога да си слагам спирала, отивам за процедурата и той ме преглежда и шах с пешката - ама, ти си бременна #Crazy

Е, голямо мислене му хвърлих, ако щете ми вярвайте, но отивах вече да раждам и още се чудех дали съм постъпила добре...Е, сега малката ми е такъв мехлем на душата, че не съжалявам нито една минута, че си я запазих. И все се надявам като пораснат и тръгнат по дискотеки баткото да я пази....А и за тези, които се притесняват, сина го родих на 35г, дъщерята на 37г. А най-добрата ми приятелка, първото на 40, второто на 42 и двете са и живи и здрави ! bouquet

# 46 24 юни 2010, 13:39 ч.

Мнения: 73

Цитат на: xamelion в ср, 23 юни 2010, 15:44

Годините никога не са проблем, около мене приятелки по на 40-44 раждат здрави деца.

Това че приятелките ти раждат не значи че годините не са проблем. Фертилността на жените към 40-те намалява с повече от 50% и за много жени това е мисия невъзможна.

Ако не бях толкова глупава на млади години да мисля че има още време, сега не бих гледала куче вместо деца. Sick

# 47 24 юни 2010, 13:56 ч.

София
Мнения: 3 471

Една моя приятелка така се сдоби с трето.
Час за спирала и айде трето. А тя таман нагласила на градина второто и си точи зъбите да маа гащи. И фуча, бесня, крещя, но накрая го остави. А малкия като напук я обожава и беше толкова кротко и безпроблемно дете, балсам за душата на майка си и обект на завист от приятелките на майка си, естествено.
В този ред на мисли, аз съм с едно дете.

# 48 24 юни 2010, 14:16 ч.

Пловдив
Мнения: 306

Ми и аз да се запиша с едно детенце. Не че не искам, обаче мноооооого не ми стиска. И предполагам, че така и ще си останем. Мъжа ми откакто съм родила ме врънка за второ, но искрено се съмнявам. Просто без да преувеличавам цялото ми внимание и време е посветено на малкия и просто немога да си представя как ще е с второ. Явно съм майка за едно дете newsm78

Искрено се възхищавам на жени с 2 и повече деца и всеки път си задавам въпроса "Как се справят, от къде намират сили и спокойствие". Предполагам когато /или изобщо/ако си отговоря на този въпрос може и да се навия на второ Peace

# 49 24 юни 2010, 14:30 ч.

близо до София
Мнения: 1 988

И аз съм с едно дете. Години наред не исках и да си помисля за второ. Родих го на 20 г. Първо студентка бях, само мъжа ми работеше, после като поисках то не ставаше. Започнахме да ходим по доктори, а аз все повече исках още едно детенце. Правихме две инсеминации, две инвитро процедури, но не. Междувременно се оказа ,че при мъжа ми има проблем. Сега пак съм в процедура, дай боже най-после да стане. Че иначе незнам, може би ще се откажем, че и годинките нарастват, а и паричките се посвършиха покрай тези процедури.

# 50 24 юни 2010, 14:33 ч.

София
Мнения: 1 335

И аз съм с едничко. И май май не копнея за вторичко Rolling Eyes

От една страна със съпруга ми се оказахме на диаметрално противоположни позиции относно гледането и възпитанието на детето (кой би предположил, преди да се роди не сме имали разногласия), което внесе известно напрежение у дома, а с второ определено биха се задълбочили нещата.
От друга страна синът ми е мнооооого трудно и изискващо хлапе. Нещата от които хората се оплакват през бебешкия пубертет - ами с повечето от тях сме си живели винаги + отделно неговите си персонални особености...
А и някак си не мисля, че ще съумея да давам на всеки член от семейството времето за пълноценно общуване, което бих искала.

# 51 24 юни 2010, 14:36 ч.

Мнения: 31

И аз съм със едно дете и си мисля, че като порасне още малко след две три години може би да имам второ. Просто засега искам да се наслаждавам да гледам как расте детето ми и как научава нови неща всеки ден.
Има и една друга причина да отлагам второт дете е ,че мен бремеността ме натоварва доста. Аз имах много лека бременност и никакви здравословни проблеми, но непрекъснато трябваше да внимавам какво ям да не пипна токсоплазмоза, листерия и не знам си още какво т.е. не можех да ям неща които обожавам като суши, карпачо, пресни не пастьоризирани сирена....пък и бира и вино не можех да пия. Добре, че поне я планирах добре и карах до известно време ски през зимата, че съвсем щях да откача.

# 52 24 юни 2010, 14:52 ч.

София
Мнения: 283

И аз имам един прекрасен син, който ми е абсолютно достатъчен. Нямам желание за второ дете, въпреки че мъжа ми от време на време си прави устата.

# 53 24 юни 2010, 15:03 ч.

Мнения: X

И аз съм с едно. И се усещам като майка за едно дете.
Нещо нямам желание - тамън малката започна да става по-самостоятелна, сега я чакам и да й мине бебешкия пубертет и ще си поотдъхна. Сигурно трябва да минат поне 5 години, за да забравя бебешките неща, ама тогава сигурно съвсем няма да ми се иска. Grinning

# 54 24 юни 2010, 15:05 ч.

на майната си
Мнения: 425

Да се запиша. Дъщеря на 9г. - абсолютно осъзнат от мен избор Simple Smile

, таткото до едно време напираше, но май и той се отказа.
Да съм майка не ми е призвание, перфекционист съм и върша нещата или на 120% или е чиста мъка за мен - в този ред на мисли дъщеря ми е предостатъчна, обсебваща, магнетична - все е едно не е мое Simple Smile

. Разбирам nana77 за съчетанието на гени, защото и аз имах такива терзания преди години когато съм се чудила какво ли би било.
До скоро малката много искаше братче/сестриче - плакала съм, когато със сама, но се опитвам да я възпитавам да обича и уважава приятелите си, защото понякога те са по-голяма опора.

# 55 24 юни 2010, 15:21 ч.

Мнения: 215

Айде и аз да се запиша.С едно съм,но ми се иска и още едно,но от друга страна ако е същия дивак,незнам как ще ми стигнат силичките.Вече станах на 38,ще изчакам още 1/2г за да взема окончателно решение.

# 56 24 юни 2010, 15:29 ч.

Мнения: 236

Цитат на: zippar в чт, 24 юни 2010, 14:36

Ox Zippar , тоя пост все едно аз съм го писала Rolling Eyes

.Много се притеснявах през бременността да не се разболея от нещо за да не увредя детето си( имам братовчед с увреждания и съм много наплашена на тая тема) , знам че е глупаво човек да мисли за такива неща по време на бременност , но бях се побъркала на тази тема Confused

.Детето ми се роди живо и здраво (Слава Богу) ама направо не ми се мисли да мина отново през това .Пък и лично аз нямам емоционална нужда да раждам второ , ако все пак мъжа ми навие някой ден, ще е единствено заради сина ми , за да не е сам !!!

# 57 24 юни 2010, 15:39 ч.

Мнения: 265

И аз имам едно детенце,но с удоволствие бих имала още едно.Лошото е ,че при мен нещата са малко по-сложни(не от медицинска,а от житейска гледна точка) Simple Smile