От 27 седмица ме приеха в болницата, защото бях в риск от преждевременно раздане, скъсяване на шийката.
Когато бях в болницата притесненията ми бяха големи и затова посетих отделението с преждевременно родени деца. Разбира се гледах от стъклени прегради, а не в самите стаи. За мое най-голямо учудване видях един татко, разсъблечен до кръста и гушнал бебето си. А в моето отделение имаше майки на преждевременно родени бебенца. Те имаха възможност по всяко време да ходят да виждат бебетата си, изцеждаха се, за да им занесат кърма. Знам, че контактът кожа в кожа е много важен за недоносените деца, кърмата също. Затова и веднага когато родиш бебето ти го слагат на кожата и ако може бебето да засуче.
Много ми е мъчно за всички вас, които сте отделени от бебетата си. Това не е човешко. Живея в Англия и все се оплаквам от тукашното здравеопазване. Но като се замисля в България какво е отношението на лекарите направо нямам думи. Как само се изказват некомпетентно и грубо. Това да не се допуска майката и бащата всекидневно до недоносените бебета е грешно.
Връзката на майката с бебето ще си я има. Но мнението ми е, че недоносените бебета трябва да усещат майката, нежността й, кожата й, гласът й, миризмата й. А това не може да стане ако пускат майките в седмицата веднъж. Надявам се, че нещата един ден ще се променят в БГ.
Желая ви много здраве и сили, за да се справите с трудностите. А на вашите бебенца скоро да гушнат мама, здравички и умнички.