Бременни след аборт заради тежки малформации - елате да треперим поне заедно!

basis мерси за успокоението 

pipi_4orap4eto(petq) говори с гинеколога колко да е фолиевата- аз съм с проблеми с инсулина и при жени с такива проблеми, както и малко по-едри жени се препоръчва дневната доза фолиева киселина да е 0.8 мг- две таблетки. Трябва да се научиш да не се притесняваш, защото стреса изтощава имунната система, а това не е добре за една бъдеща бременност. Спокойствие пък каквото ще да става 

Чета, чета, чета и ми преливат очите. Трудно се изприказва такава болка като разляната в нашата тема. Няма да ви казвам да не се притеснявате, да не мислите за лоши неща, да се заредите позитивно, защото това ми звучи ненужно - всички знаем, че трябва да постъпваме положително, всички искаме да постъпваме положително, всички се напъваме да мислим положително. Ще ви кажа обаче:  пак идва Коледа - времето за чудеса! Ще ви кажа и друго: намерихме се, а болката се носи по-леко от мнозина.

Здравейте,мили момичета!Не можах да се сдържа като видях темичката,просто спомените ми изплуваха и усетих нужда да пиша....През януари 2009 год. родих моето момиченце в 28 г.с.,след като му установиха тежки,несъвместими с живота аномалии-атрезия на хранопровода и малформация на сърчицето,вследствие на синдрома на Даун....Беше толкова очаквана и жадувана рожба,светът ми се сгромоляса за няколко дни...Бременността ми се развиваше повече от добре,правих скрининги,ехографии,пазех се стриктно,но нея не успях да опазя...Имах надежда,че ще се окаже лош сън,кошмар,от който щях да се събудя и пак да я усетя в себе си,но не би...Не успях да я видя,нито да я докосна,страшно и жестоко беше после,когато и млякото ми потече,а нямаше кой да нахраня...Усетих,че съм бременна през ноември....Казваха ми колко съм силна,че съм го преодоляла бързо,как съм се възстановила,но никой нямаше представа какво беше вътре в сърцето ми,колко пусто и черно остана след нея....Преживях амниоцентезата отново,само аз си знам как съм треперила от ужас докато чуя резултата,как броях всеки ден и как те молех да запазиш рожбичката ми този път,Господи!Сега синът ми спи в креватчето си,а аз плача и пипам пръстчетата му....Роди се през август и никога няма да забравя как се усмихвах по време на най-ужасните болки,защото знаех,че ще го гушна,знаех,че ще е до мен,знаех,че ще съм мама!Всеки път,когато видя блажената му усмивка насън ,си мисля,че вижда сестричката си и го моля да й каже,че я обичам и не съм я забравила....

tolinka, да ти е живо и здраво синчето.   
Благодарим за надеждата, която ни даде чрез твоята история. 
Прегръдки.

tolinka,така се радвам за теб   Да ви е живо и здраво детенцето...и не се предавай-дарете го с братче или сестриче   Искрено съжалявам за ужаса,който си преживяла,аз минах по същия път...боса през ада!!!Желая на цялото ти семейство здраве и много късмет

Здравейте момичета!
Намерих темата, тчно в момент, в който незнам как е добре да постъпя. Чудесно е, че я има.
На 28 години съм и имаме здраво 4 годишно момче. Решихме, че искаме друго дете и през май 2009 година родих момиченце. Когато навърши година и 5 месеца я диагностицираха с рядката генетична болест на Зандхоф. Болестта е терминална и без лечение по цял свят. Сега Луиза е на 20 месеца и не й дават повече от 2-3 години живот.
Ние вече сме приели съдбата си, но много ни се иска да имаме друго дете. Вероятността при следваща бременност да се роди болно дете е 25 %. Има начин да се установи чрез хорионбиопсия в 12 седмица дали детето ще страда от болестта, но аз немога да си представя как бих направила аборт, като знам колко обичам Луиза. Ето това е моят страх.
Все още не сме ходили в инвитро клиника, за да проверим варианта с предимплантационната генетична диагностика на ембриони и последващ трансфер. http://luizagenova.hit.bg/

llora, много съжалявам за това, което ви се е случило  Думите не стигат просто. Разбирам много добре колко е тежко за една майка да се реши на аборт, дори той да е по медицински причини. Болката от загубата и чувството за вина са много тежък товар.. Дано във вашия случай да е възможна предимплантационната диагностика, но дори да не е, вероятността да имате здраво детенце е много по-голяма и трябва да съсредоточиш мислите си в тази посока. Ако не дай Боже все пак се стигне до аборт, приеми, че се е налагало, за да бъдат спестени мъки на детенцето.. Успех ти пожелавам, и много сили 

Здравейте момичета,прегръщам ви силно разбирам колко е голяма болката ви защото и аз я изпитах.
Имах една чудесна бременност без никакви проблеми на един от прегледите в края на шестия месец АГ-то ми каза че имам малко повече околоплодни води и нищо повече.Започнах да чета на какво се далжи това и бях ужасена-Малоформации на плода жодят до повишено количество води.И се започна всяка седмица при различни уж специалисти по ФМ .Отговорите им бяха че няма причина да се безпокоя,да но за ниаколко семици корема ми порасна значително много а и бебо варвеше с 3 семици по голям,направо чувсвах 4е всеки момент корема може да ми се прасне.В края на 7 месец ме задаржаха в болница заради силни контракции но нищо притеснително според АГ-то,изведнаж на третя ден тои каза тичаите за София жодите притискат много бебо за прейдевременно родоразрешение,аз изпаднах в ужас бях в края на 30 г.с..Веднага трагнахме и парво ни прие по спешност д-р Димитров във Фемина наистина изглиучителен спецялист но отношението му беше като кам животно,ЦЯЛ ЖИВОТ ЩЕ ПОМНЯ това което казадиректно трябва да се отарвеш от това дете няма никакав шанс за живот и започна да изрейда термини от които нищо не разбира.В този момент се питах дали това просто не е кошмар това неможе да ми се случи.Попитах го каде да отида е коя  болница а тои едва ли не с отвращение отварна кадето искаш отиваи.В този момент се чувствах по сама от всякога уплашена и неискх да повярвам на казаното.В момента в които казах на маика ми и мъжа ми пред кабинета страшната диагноза все едно живота ми се срина пред очите ми исках да умра да не бях изричала тези думи.Следващия въпрос беше а сега накаде...Мои близак които също ни придруйаваше беше приятел с д-р Димитров и влезе да говори с него.Тои склони уй да уреди приемането ми в Майчин дом защто уй полойението ми било слойно и никои нямало да се наеме да сварши тази черна работа.На следва6тата сутрин меприеха установи се че вечерта сарчицето на моето сланчице е спряло да бие,започнаха с процедури за омекотяване на шииката на матката цяла нощ имах контракции но само 1 см разкритие,на сутринта ме свалиха в предродилна зала и обмисляха как да предизвикат раждане без да ме  мачат много,затова само миспукаха околоплодните води при което те се шашнаха изтекоха над 7 литра зелени води.И така зачакахме нито ми слагаха система нито балон катетар 12 часа много мака последните часове бях с адски болки накрая родих бебето си но то не изплака беше вече мъртво,момент които сащо никога няма да забравя.Да всичко мина маката е огромна но страха е още по голям защто лекарите не казаха причина за случилото се.Диагнозата беше тежак хидропс които вазниква от нещо но те неоткриха от какво,правихме и хистологя но там също нищо не показа нямаше никакви малоформации.Сега чакам да минат 6 месеца за да пробваме отново но ме е страх ,лекарката която ме изроди каза само са се успокоим психически и че не е нужно да правим каквито и да било изследваня,но аз се страхувам много се страхувам и се чудя дали да започна да правя изследваня а ако правя какви да са...Моля даите ми съвет,благодаря.
Силни  за всички

blagovesna, много прегръдки! Вероятно ти е все още доста тежко!  
Първият ми съвет е да си намериш някакво хоби-на мен то много ми помогна да се отърся от мрачните мисли.

Изследвания след кюретаж се насочват при следните случаи:
http://www.zachatie.org/index.php?option=com_content&task=vi … 869&Itemid=19

blagovesna съжалявам за случилото се. Може би ще те успокои тази тема:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=262254.0
Не става ясно от какво са зелените околопплодни води- инфекция или нещо пречи на бебето, но каквото и да е било май трудно е могло да се предотврати  . Имах съседка, която пушеше като кумин и си докара това- най-вероятно цигарите са пречели на бебето.

аз не съм пушила по време на  бременноста нито пила просто никои немойе да каже какво се сучи и защо се случи...

Всичко ще мине, а и човек претръпва. Надявам се при следващата такава изцепка да не го изживявам толкова много.

Незнам дали човек може да претрапне от загубата на дете,и немога да те разбера кое наричаш изцепка

blagovesna уважавам твоето състояние, минала съм през него. Уважавай и моето през переспективата как се чувства човек година и половина след аборт и нека не влизаме в безсмислени спорове за това как трябва да се чувства човек - всеки има правото да се чувства и да преудолява психологически нещата така, както намери за добре 

Здравейте момичета. Родих януари 2010, момиченеце, Беше увредена, никой не видя това обаче по време на бремеността. Имаше черепно-лицев дисморфизъм, атрезия на едната ноздричка, вроден ларенгиален стридор...но почина от двустранна пневмония, вследствие на инфекция при раждането. Сега съм бременна отново, въпреки страха от това забременях точно 1 година след раждането. Много ме е страх, да не се повтори това. Идвам да треперим заедно. Кураж на всички, пожелавам живи и здрави рожби на всяка една от нас. Заслужаваме го