Книгата е наистина разтърсваща, отчайващо депресираща, но е хубава. Дразнеше ме това, че страшно много си личеше женският почерк. Все съм си мислела, че жената автор ще бъде наистина забелязана, когато се абстрахира от себе си. Тук дори мъжките образи говорят и мислят като жена.
- Публикувана: 17 юли 2010, 19:40 ч.
- Последно мнение: 25 фев. 2011, 12:50 ч.
За книгата "Майки" на Теодора Димитрова
Уау, не бях чела толкова отрицателни мнения за тази книга, да не говорим накуп.
Аз съм човек, който харесва романтични комедии и Удхаус. Въпреки това 'Майките' ми е една от любимите книги. Това е книга, която подарявам по различни поводи и за която много съм говорила. Силно въздействаща книгата, много хубаво отражение на 'модерното' българско общество и множеството проблеми в него.
Относно стила- докато човек свикне, може да е изнервящо, но след 10 страници историята те поглъща и свикваш с него. Абсолютно нормално за книга писана в последните години. Литературният стил търпи промени, не може да се очаква да наподобява баща си. Времената са различни.
Тази книга я препоръчвам на всеки, заслужа си. Наистина съм много изненадана от преобладаващите отрицателни мнения в тази тема, обсъждала съм книгата с много хора, от литературоведи до тийнове с впечатленията на 90% много положителни.
Аз съм човек, който харесва романтични комедии и Удхаус. Въпреки това 'Майките' ми е една от любимите книги. Това е книга, която подарявам по различни поводи и за която много съм говорила. Силно въздействаща книгата, много хубаво отражение на 'модерното' българско общество и множеството проблеми в него.
Относно стила- докато човек свикне, може да е изнервящо, но след 10 страници историята те поглъща и свикваш с него. Абсолютно нормално за книга писана в последните години. Литературният стил търпи промени, не може да се очаква да наподобява баща си. Времената са различни.
Тази книга я препоръчвам на всеки, заслужа си. Наистина съм много изненадана от преобладаващите отрицателни мнения в тази тема, обсъждала съм книгата с много хора, от литературоведи до тийнове с впечатленията на 90% много положителни.
Ibsena_ , отрицателните отзиви не са за книгата, а за стила й на писане. Който е самоцелно претрупан и натоварен. Лично мен това непрекъснато повтаряне адски ме изнервя. То е безсмислено от гледна точка сюжета. Разбирам, че Т.Димова е искала да изрази безднадежност с него, но има и други начини.
Достоевски също не е писател на розови романи, но литературният му стил е на светлинни години. Това е разликата между гения и посредствеността. Т.Димова едва ли ще достигне до таланта на баща си. Възможно е и тя самата да го осъзнава и затова е тоз' безцелен напън за оригиналност.
Пак ще се повторя: Всичко гениално е просто!
Достоевски също не е писател на розови романи, но литературният му стил е на светлинни години. Това е разликата между гения и посредствеността. Т.Димова едва ли ще достигне до таланта на баща си. Възможно е и тя самата да го осъзнава и затова е тоз' безцелен напън за оригиналност.
Пак ще се повторя: Всичко гениално е просто!
Приятно ми е - Богиня!, разбирам ти съображението, и мен ме натоварва в началните страници, но някакси свиквам като я чета.
Иначе това за мен е типично за модерната литература. Четейки българска книга написана в последните 5- 10 години обикновено се сблъсквам с подобни проблеми. Авторите пишат със свой собствен стил, който често е неясен и объркващ. Лошото е че при някои и сюжетната линия е блудкава. Тогава и от книгата нищо не остава.
В интересен на истината това се отнася повече за българските книги, в чуждите сякаш авторите използват утвърдения стил. В България май е по- разпространен новаторския.
Иначе това за мен е типично за модерната литература. Четейки българска книга написана в последните 5- 10 години обикновено се сблъсквам с подобни проблеми. Авторите пишат със свой собствен стил, който често е неясен и объркващ. Лошото е че при някои и сюжетната линия е блудкава. Тогава и от книгата нищо не остава.
В интересен на истината това се отнася повече за българските книги, в чуждите сякаш авторите използват утвърдения стил. В България май е по- разпространен новаторския.
Аз пък нямам против стила на авторката - нейна си работа е как ще разкаже историята си. Важното е да има какво да каже. Ходът на повествованието увлича, което си е нейна заслуга. Иначе нямаше да стигна до края на книгата. Но кулминацията на историята, трагичният завършек е изсмукан от пръстите. Някак си книгата започва блестящо, развива се задоволително, а краят й е истинско фиаско. Нямаше нужда от такъв зловещ финал, от това търсене на всяка цена на шока, на ужаса. Така типично е за съвременното ни кино, театър, литература. И простичко разказаните семейни истории са достатъчно убедителни. Ако се беше ограничила дотам, щеше да спечели голям привърженик в мое лице.
