Ще се постарая да опиша проблема накратко с надеждата да намеря решение с Ваша помощ. Женени сме от 10 години,преди това още 6 бяхме гаджета.Имаме дете на 3 години и половина. Съзнавам,че ще прозвучи субективно,но през всичките тези години сравнително рядко съм се чувствала като любима жена. Приятелка,партньорка,съпруга,майка-да,но любима-рядко. не съм глезла,която иска по сто пъти на ден да й казват,че я обичат. Но е хубаво поне от време на време това да се усеща,нали?И ако може, не два-три пъти в годината. Нещата вървяха на приливи и отливи,имаше няколко случая,в които сме се карали ужасно,той е искал да си тръгне,аз съм го спирала. Обичах го. Така и не съм разбрала причините за това негово желание,винаги се почваше от нещо дребно,но съм наясно,че се е получавало натрупване. Всеки път,когато сме се карали,инициативата за разговор и търсене на решение е била моя. Вече близо година нещата започнаха тотално да се сгромолясват. Той е подложен на голям стрес и умора в работата си,но започна все по-често да излива върху мен лошото си настроение. Стигна се до скандали по нищожни поводи.След последния аз се обидих ужасно и му го казах. Няма да предавам целия раговор. само накратко-той заяви,че го устрйва да не си говорим и не го интересува какво искам аз от него. Сега не сме даже съквартиранти,защото дори не си говорим. Държи се студено и към детето. Съзнавам,че му е трудно,не сме добре материално,но да не сме единствени в такова положение? Не знам как ще продължи всичко.Не знам защо изобщо пиша това,може би просто за да споделя. Къщата,в която живеем,е моя наследствена. Казвам това,защото той на практика няма къде да отиде,дори да иска да ни напусне. Мисля си,че само заради това още не го е направил. Много дълго стана. Благодаря на тези,които го прочетоха.
- Публикувана: 20 юли 2010, 23:22 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2010, 23:36 ч.
Какво се случи с нас?
Това,което ми се иска да направя след като прочетох поста ти е ДА ТЕ ПРЕГЪРНА....!
Желая ти сила,кураж и вътрешен мир да се пребориш с това.
Бегло долавям как се чувстваш и знам колко ти е самотно в момента ...
НО...не насилвай нещата.Остави ги просто да се случват,като в същото време гледаш да се съхраниш максимално....
Желая ти сила,кураж и вътрешен мир да се пребориш с това.
Бегло долавям как се чувстваш и знам колко ти е самотно в момента ...
НО...не насилвай нещата.Остави ги просто да се случват,като в същото време гледаш да се съхраниш максимално....
Е какво да се е случило? Това, което и в повечето връзки. Няма ги чувствата от негова страна отдавна ако изобщо ги е имало някога. И после ми спорят за 10-тата година от брака... Точно към този период на необичащия му пада тотално пердето и подлага на унижения другия.
Ако още го обичаш и искаш да си го върнеш, върви при някоя баба да му забърка една хубава магийка. Ако не, късай без съжаление и му изхвърляй багажа.
Ако още го обичаш и искаш да си го върнеш, върви при някоя баба да му забърка една хубава магийка. Ако не, късай без съжаление и му изхвърляй багажа.
Да, за съжаление, вероятно точно заради липсата на собствен дом не си тръгва, но да му имам и нахалството..не стига,че е в положение, в което би трябвало поне привидно да бъде по-внимателен и любезен с теб, а той показва зъбки!...Според мен през всичките тези години в теб бавно се натрупва голямо разочарование, огорчение, може би ще започнеш да изпитваш гняв...Това трови душата ти и физическото здраве, аз бих го изгонила...
Е какво да се е случило? Това, което и в повечето връзки. Няма ги чувствата от негова страна отдавна ако изобщо ги е имало някога. И после ми спорят за 10-тата година от брака... Точно към този период на необичащия му пада тотално пердето и подлага на унижения другия.
Ако още го обичаш и искаш да си го върнеш, върви при някоя баба да му забърка една хубава магийка. Ако не, късай без съжаление и му изхвърляй багажа.
Ако още го обичаш и искаш да си го върнеш, върви при някоя баба да му забърка една хубава магийка. Ако не, късай без съжаление и му изхвърляй багажа.
Самотна е точната дума. Не знам срещу какво се боря,за да се мобилизирам в тази посока и да опитам да променя нещата. Няма друга жена,сигурна съм. това,в което вече не съм сигурна,е дали имам сили да продължа така. И дли искам. Откак се е родило детето,то е основен приоритет за мен и е напълно нормално. Не искам да го лиша от баща. Но не знам още колко време ще издържа така,без любов,без дори минимално внимание. Не мога да му кажа да си тръгне,той няма къде да отиде. Страх ме е да направя такава крачка.
Това за съжаление се случва много често...Не знам, вече започвам да си мисля, че просто ние хората, не сме устроени да живееме дълго време заедно. Винаги нещо се случва. Гледах едно предавание, където говореха за това, че природата така е измислила, че хората да са привързани един към друг максимално дълго, за да могат да създадат и отгледат поколение. Стваше въпрос обаче за някакви си 3 до 5 години 
. А след това какво се случва
Разделят се и "поколението" се оправя само, или какво
. А след това какво се случва Разделят се и "поколението" се оправя само, или какво
Самотна е точната дума. Не знам срещу какво се боря,за да се мобилизирам в тази посока и да опитам да променя нещата. Няма друга жена,сигурна съм. това,в което вече не съм сигурна,е дали имам сили да продължа така. И дли искам. Откак се е родило детето,то е основен приоритет за мен и е напълно нормално. Не искам да го лиша от баща. Но не знам още колко време ще издържа така,без любов,без дори минимално внимание. Не мога да му кажа да си тръгне,той няма къде да отиде. Страх ме е да направя такава крачка.
Виж, трябва първо да решиш за себе си какво искаш. Да го задържиш или да търсиш щастието другаде.
Ако е първото, сигурна съм че го искаш любящ, а не съквартирант живеещ с теб поради факта че е зависим. Това е унизително. Не му го позволявай. Или си връщаш чувствата му, или слагаш край. Това е решението на жена която не желае да губи достойнство. Повярвай, за децата това е най-доброто. Защото виждайки как те подритва и ти му се даваш, скоро и те ще започнат да го правят. Когато мислиш за децата, спасяваш първо себе си. Като кислородните маски в самолетите. Не се страхувай от нищо- по-страшно от безразличието няма. Виж ми подписа!
Тъй като не поставяш някакъв конкретен въпрос,това което мога да кажа е,че нито сте първите,нито ще сте последните,при които отношенията търпят такова развитие.Хората с годините си омръзват,нищетата допълнително пренатяга пружината,а скандалите по правило тръгват винаги от дреболии.Приеми,че съпругът ти е различен от теб,и в такава ситуация реагира по-различно-спира да говори,не търси пръв нужда от помиряване и контакт.
При нас например е обратно,в спор или караница аз първа спирам да говоря,предпочитам даже да изляза от стаята,после никога аз не правя първата крачка.Моят много дърдори,не се усеща кога да спре,но много бързо му минава и винаги първи идва да се сдобрим,ухилен и умилен,по-нисък от тревата.Така че,няма еднакъв модел за всички,но при всички има приливи и отливи.
Много пъти съм чела тук-ние не се караме,никога не сме се карали,никога не сме си повишавали тон и т.н.Дали си вярват,като го пишат,защото аз лично нито го вярвам,нито го намирам за нормално.Човек все пак има някакви емоции-и положителни,и отрицателни.И се смее и се радва,и плаче и вика,може ли пък вечно да е водоравен?
ах,ах,бях забравила в този подфорум колко глупости могат да се изпишат и изчетат!УжасТ! 
При нас например е обратно,в спор или караница аз първа спирам да говоря,предпочитам даже да изляза от стаята,после никога аз не правя първата крачка.Моят много дърдори,не се усеща кога да спре,но много бързо му минава и винаги първи идва да се сдобрим,ухилен и умилен,по-нисък от тревата.Така че,няма еднакъв модел за всички,но при всички има приливи и отливи.
Много пъти съм чела тук-ние не се караме,никога не сме се карали,никога не сме си повишавали тон и т.н.Дали си вярват,като го пишат,защото аз лично нито го вярвам,нито го намирам за нормално.Човек все пак има някакви емоции-и положителни,и отрицателни.И се смее и се радва,и плаче и вика,може ли пък вечно да е водоравен?
Ако още го обичаш и искаш да си го върнеш, върви при някоя баба да му забърка една хубава магийка. Ако не, късай без съжаление и му изхвърляй багажа.
Да,тук си много права,трябва първо да разбера аз какво искам. Естествено,искам си семейството,искам си съпруга,но съзнавам,че го искам различен от това,което е. Той има много положителни черти,но и недостатъците-поне основните,не са никак за пренебрегване. Искам го различен и съм наясно,че няма да го получа. Моите чувства също са се променили.Но ме е страх...Някак...предпочитам,ако се стигне дотам,инициативата да сложим край да е негова. Аз съм страхливка.........
Единственото върху,което според мен трябва да се съсредоточиш е да съхраниш себе си,душата си и съзнанието си на нормален човек,с нормални ценности и нужди. Не се обвинявай,не го обвинявай,не насилвай нещата,успокой се....,остави нещата по течението и просто нека се случват.Смири се. И намери колкото е възможно някакъв вътрешен мир със себе си. За момента това е,което можеш да направиш и според мен най-доброто.
Цитат
Искам го различен и съм наясно,че няма да го получа. Моите чувства също са се променили.Но ме е страх...Някак...предпочитам,ако се стигне дотам,инициативата да сложим край да е негова. Аз съм страхливка.........
Това не е вярно и не обръщай внимание на тези дето ще ти кажат че магиите са глупости. Ще го получиш различен и любящ. Ако го искаш такъв. Не едно семейство е спасено по такъв начин- не си първата нито последната. Ако не, трябва да си силна и да сложиш край. Защото това е твоя живот, той е един и не е за да си губиш времето в губещи каузи.
Твърде много мислиш за неговото добруване. От велики саможертви полза няма, все повече се убеждавам в това. Първо има едно голямо БРАВО, че си спестила някое и друго неудобство, после го приемат за даденост и докато се огледаш, уважение-нъцки, самоуважение също. Натрупват се компромисите, които си правила, броиш си ги и ти става все по-унизително. Давай го по-серт, изпробвам го от известно време-много помага 
. И да знаеш, превзетите гевезани мъжете повече ги ценят /хикс ми е защо/. От истината олеква-първо си изяснете нещата и после ще мислиш какво и как. Аз вярвам, че хората не се обичат по равно и че с времето охладняват един към друг. Тъжно е, но е нормално е и не винаги означава край. 
. И да знаеш, превзетите гевезани мъжете повече ги ценят /хикс ми е защо/. От истината олеква-първо си изяснете нещата и после ще мислиш какво и как. Аз вярвам, че хората не се обичат по равно и че с времето охладняват един към друг. Тъжно е, но е нормално е и не винаги означава край.
X
Реклама