Едно, две, три, четири, пет- СЕПТЕМВРИйчето крачи смело напред!

Привет момичета изчетох ви и се радвах и тъжих, гони ме склероза и забравих много от нещата, които исках да кажа  

Ели днес си писа името и се опитва да срича, рисува и тъгува за старата си градина. Макар, че новата градина е невероятна, то че условията са супер едно на ръка, но и екипа е страхотен. За съжаление има една леля, която я кара да яде и я заплашва по различни начини, с което доста я стресира и в това отношение дръпна малко назад. Разбирам ги и тях де, готвят за нея и другите алергични деца отделно, стараят се много, а тя не иска да се храни, но как пък не разбра тази жена, че със заплахи не стават нещата  

Малкия расте, опитва се да проговаря, стана малко по-контактен и започна да се заиграва с Елито, успя да свикне до обяд в градината, бяхме стигнали до спането, но тази седмица бяха болнички, ще видим как ще е в понеделник. Нещо в повече ми идват притесненията около него, но няма как.

Новото при мен е, че се наложи да карам кола и в града. Книжка имам от 6-7 години, но досега карах само извънградско. Голям страх брах, единия вид паркиране още ми е супер притеснителен, но като цяло ставам малко по-уверена. Като ме видят, едва подаваща се от седалката и с две деца отзад, се надявам, че по малко ми теглят наум  

Еви много се забавлявах  


Марисче 170 си звучи съвсем супер. Средното наддаване на тегло при кърмените бебета от 0-4 месеца е 110-180 гр. седмично. Цедене може, ако имаш напрежение в гърдите, колкото да ги облекчиш, а ако нямаш може да е по-скоро излишно или дори неподходящо. Адаптираното мляко може много да обърка нещата, има ситуации, когато спасява бебешки живот и има ситуации, в които може да е излишно и да доведе до отбиване. Имах случай на бебе само на кърма в първите 2 месеца, което е качило по повече от килограм всеки месец и от подобен съвет почти се отби за 1 седмица. Имай предвид, че ако това ви е първо теглене при педиатъра съществува и разликата в кантарите и бебка може да е качила и повече от тези 200 грама. Можеш да следиш да има поне 5-6 напишкани памперса за денонощие, поне 1-2 наакани в златист цвят като горчица и поне с големината на монета от 1 лв, да има влажност на устичката, да е жизнена и енергична, когато е будна (ако е с жълтеница може и да е сънлива още), тургора на кожата да е добър (при лек натиск с пръст върху бузката, цвета на кожата избледнява и при отпускане би следвало веднага да възстанови цвета си), ако и педиатъра я намира за здрава и смята, че е добре, то най-вероятно си е добре

Ради каквато и да е причината за агресията на детето, наистина нещо трябва да се направи. Аз бих подала писмен документ към директорката с входящ номер и изискване за отговор на възникналата ситуация, за да е официално информирана и да е длъжна да вземе мерки. Ако пак не са взети подобни, с копие от документа или пък без, може да се информират институциите, закрила на детето, инспектората по образованието, социалните ако щеш. Учителките не съм убедена, че биха могли да се справят сами, та дори и училищния психолог сам по себе си. Звучи като доста по-сериозен проблем, който може да има нужда от повече внимание. Без да се обиждат училищните психолози и логопеди, моите наблюдения досега, от тези, с които съм се сблъсквала е, че нямат опит или не умеят да се справят с по-тежките ситуации, а основно с по-леки неща. Вероятно някъде има и добри специалисти, не мога да споря, но покрай проблемите на Боян и отношението към "специалните" деца се нагледах на много  

Поли местенето на детето не знам дали би било решение, това би го травмирало и не би му помогнало, нито ще промени нещо за него, просто ще бъде сред други деца и там ще е същото.

Направих егати включването  

Дано по-честичко така  Съвсем скоро ще се отпуснеш с шофирането - с две деца в голям град, просто не става работата без кола 
Мариска, Иви го е написала, а и всички останали - никак не са малко 200гр.  Ние първо теглене правихме на 1 месец. Ния сега е още много слаба, не суче много ефективно, все повече ще заяква и ще дърпа  Не се вкарвай в този филм с цеденето  Криста е по-дребна от Габи - сега носи неговите първи дрехи, а имат 4 месеца разлика. Преди малко им сравнявах теглата - Габи е бил 7500гр/69см по това време, а тя е 6200/65. Тя и по-мъничка се роди де  Иначе добре си хапва тя, но нощем не се буди ( ) и през деня вече почти през 4 часа яде  Пълни пампите доволно Аз попрочитам твоите постове в другата тема, когато имам време, да ви следя с бебка 
Ради, отново подхождаш с толкова разбиране и загриженост. Наистина проблемът ми се вижда сериозен, но аз не знам какво бих направила 

Аз вчера много се притесних (Поли  ), с вас ми се споделя - моят мъж от 1 месец няма сили, спи му се постоянно, задъхва се, има сърцебиене, треперят му краката, сутрин се буди блед, устните му направо сини  Започнах аз да мисля какво ли не (и най-лоши неща), но ми хрумна нещо - нали Съни преди време беше с подобни проблеми и спомена за кървене отзад. Моят човек също така е в някаква криза, явно хемороидна, една пък майка спомена, че бебето й много спало и дали не му е нисък хемоглобина - навързах аз тия неща, хрумна ми анемия, направихме му вчера ПКК и се оказа с хемоглобин 59  Веднага го натирих към Токуда, не се сещах къде другаде би могъл да отиде по спешност, там веднага казаха хоспитализация, вливания, кръвопреливане и така... Много ми е притеснено, ще го изследват и дано наистина е от хемороиди, които така и не доказахме, з'то него го е срам да ходи на лекар... 
Днес не откарах Габи на градина, че с Криста ми е малко сложно от Княжево до Студ.град, но от понеделник ще се напъна да го карам, че той ще издивее в къщи.

АниК, аз съм в Младост и винаги мога да гледам Криста и Габчо, когато ти си до болницата! Офертата ми е съвсем сериозна 
За състоянието на мъжа ти - подобни симптоми имаше моят зет и така месеци наред преливаха някоя система, изследванията - нормални уж, накрая установиха, че някъде в крачка е изкарал хепатит и съответно не се е доизлекувал, ами тъкмо напротив и алкохол си е пиел междувременно  Стабилизираха го с диета и витамини, но целият зор беше в диагностицирането. Затова дано открият истинската причина за състоянието му, че...Не мисля, че хемероидите могат да предизвикат тези симптоми, защото баща ми от години е в тежко състояние с д...то, има и проблеми с кръвното, но при цялото кървене не отпада.

Иви, много се зарадвах на поста ти  Липсваше много. ТОнеска също напоследък много ми липсва  Въобще някой като зачезне известно време и започвам да го мисля  Ето сега и Деси, някой чувал ли я е, преместиха ли се, как се адаптираха в Бг...

Иви, Номадик, как ви се зарадвах на появяването.   Напоследък, често си мислех за вас, както и за Тонеска. Все и се каня да и позвъня и все отлагам.
Иви, радвам се, че малчо е вече на градина. Не мога даже и да си представя притесненията ти, но много добре ги усещам, затова, ще направя така -
 Пепе, много стриктни тези ингилизи, бе.

Много се смях с историите ви за момичешките места.  Аз ще замълча по въпроса.

Ради, да призная, за да намеся социалните и всички останали институции, трябва да съм напълно убедена и сигурна, че детето е малтретирано, физически или психически. Ако е така, няма какво да те спира. Децата минават през толкова фази в развитието си, че понякога си задаваме въпроса - това моето дете ли е? Виждала съм деца с нормални семейни отношения, приятелски, да хапят, блъскат, удрят други деца. А, родителите са били в чудо, какво твори детето им. С много разговори и примери, и в един момент, когато са почти отчаяни, детето спира да се държи дивашки.  Но, едно голямо, но произтича отново от пълната информация, която имаш за семейството. Защото, ако се потвърждава насилието, с две ръце съм за намеса. Стига сме затваряли очите си, с нагласата, че каквото става в семейството, си е само за семейството. Не трябва да се забравя и друго - цялата система, която работи в България е все още на примитивно ниво за мен. Кое ще бъде по-доброто зло, трудно е да се избере. Много хубаво си поговорила с момченцето, може да е първата стъпка, може да помогне, да му покаже, че има хора, които мислят с добро за него.
Ани, оставих те за накрая, защото няма с какво да те посъветвам, защото не разбирам, но знам как е свито сърчицето ти сега, затова искам да те прегърна и да ти кажа - не мисли лоши неща, важното е да разберат причината и да се почне лечение, ако е нужно. Много стиснати палци от нас.

Галче, аз зи а хепатит си помислих, нали сега изследвания му правят, все ще трябва да покаже... 

Ееех, как хубаво сте се разговорили! Много ви обичам така  
Много мерси за подкрепата за кг на моята госпойца. И аз си мисля, че са наред нещата или поне потръгнаха. и с Ади ми беше тежико в началото.
Иви, много се радвам мила, че се включваш и то с такива постове   Знаеш ли кое ме притеснява относно не изцеждането - че тя не винаги яде равномерно. Например едно ядене яде от двете гърди, на другото само от едната и заспива. едната по принцип мисля, че не дава добро количество и като се падне така да я пропусне ме е страх да не си намали съвсем количеството. а може би бъркам.....
Ани, надявам се да разберат причините за този нисък хемоглобин. Това изведнъж ли е станало? стискам палци!  
Поли, оправи ли се вече?
Ради, много крехка ситуация. Ако тръгнеш да се разправяш с институции трябва наистина да си 200% сигурна, че е истина това домашно насилие. Дано да помогне това, че си говорила с детенцето. Може би пак да говориш с майката или да се опиташ да се сближиш, за да разбереш защо е такова поведението(ако е свързано с дом. насилие). Но и аз като Нийка си мисля, че те минават през доста фази и може това да е една от тхя. Дано да е така!
Галче, вие пооправихте ли се?

Вчера пък казахме на Ади, че ще си ходи в Доха пак само с баща му. И беше една трагедия.......не искал без мен, щял тук да остане, едва не ревна миличкия, че и аз след него. Искал всички заедно да си ходим, ако ли не той да останел с мен. А на мен ми се къса сърцето как още 20 дни ще сме си разделени.  

Марисче, а защо пак трябва да се разделяте? Защо не си заминаваш с тях?

или пък да си го оставиш Ади при теб, няма нищо да изпусне от градината за 20 дни 

Защото ми се струва, че е малка още. иска ми се поне на месец да стане. А за оставането на Ади тук и аз си го мисля, ама не знам как ще се справим самички. Той си иска да излиза, тук е гадно времето и тепърва ще става по-гадно. Иначе естественно, че нищо няма да изпусне от училище (нищо, че учителката разправяла на мъжа ми, че като се върнели щяла да остава с него след часовете да му помага да навакса  )
Както виждате драмата не свършва само с това, къде трябваше да родя     

Блудницата е на линия  

Ей ме на девойки прекрасни, вече на родна земя.
Благодаря на всички за милите пожелания за РД.
Ние сме в пълен хаос! Кашони, багаж, всичко е нагоре с краката! Аз съм някаква си отпуска уж до 1.11 ,но до тогава едва ли ще успея нещо да оправя ,защото правим още мебели за трапезарията..абеееееееее не ми се разправя направо  
Инак сме много щастливи ,че най-после сме си в къщи!
Хубавата новина е ,че Макси започва детска градина...слава на Бога и на дебелите връзки приеха го в градината до нас  
Сега ще правим изследванията и ще го видим това диване как ще се адаптира.
Ако някой иска срещичка съм на линия , дори и за по кафенце!
Моят телефон си е същия за тези, които го имат, но аз съм затрила всички номера, които имах, така че ще съм благодарна за включване на ЛС  
 

Роси, вече 10-тина дни е отворен за обяви. 

Деска,  Ако всичко е ОК, ние с Крисето сме на линия за дневно кафенце. Може пък и Мариската да извежда вече Нийка ...
Аз съм малко по-спокойна - вчера на прегледа нищо не откриха на мъж ми (т.е. черва, гастро, вс. си е наред) и след като продължило кървенето, огледали повърхностно и се оказало, че е някакъв хематом на изхода, който уж нищо не бил. С "лека" операция щял да забрави, че го е имало. Аз нямам много доверие на Токудци за операция, а и дали се налага, че там повече във финикийски знаци виждат диагнозите, но само да го закрепят с кръвопреливане и вливания, ще мислим... Не вярвам "дарението" ни досега да включва И операция  :money

Вчера приеха и племенника му - аз май писах за него - детето е първа година в Езикова гимназия, по принцип е със супер неправилно хранене и фамилна обремененост и явно стресът в у-ще отключи високо кръвно, гастрит, диабет...  Майка му (сестра на мъж ми) ще остане в къщи докато малкият е в болница и се надявам да успявам сутрин да й оставям Крисето и да карам Габи до градина сама  Тя моята щерка трудно остава с чужди хора  (ахам, това ми дойде до главата), но сега уикенда ще свиква 

Такива неща около нас, май станах отегчителна

Най-важното момичета и партньори - сега трябва да сме изключително отговорни И към нашето здраве, защото деца имаме да гледаме 

Мариска, ще ти е мъчно, на Ади също, но сама с двамата на тоя ранен етап...  Аз не бих си го причинила - аз лично се изнерваях, това ми влияеше на кърменето, овиквах Габи и ставаше една... пълна лудница 

Марис - чудесно е наддала Ния и според мен  Подкрепям Ани относно заминаването на Ади, но ще ти е мъчно 

Ани, дано всички се оправи.    Аз само като чуя нисък хемоглобин и се стресирам, въпреки че моя от 3-4 месеца е в норма.

Отивам да си карам новата кола, която най-сетне взех вчера  - време е за кафе в Пловдив  Леле, радвам се като малко дете - луда работа 

Госпожичке - добре дошла!   

Добър ден мили мои,

Деска, много се радвам, че си вече у дома Като се установиш, поуспокоиш- свиркай да пием по едно кафе или по салатка 
Ани това са добри новини струва ми се  Много се радвам, че не е сбъднаха страховете ти  Специално го поздрави и му кажи , че си мислим за него 
angiе Приятна разходка до Пловдив! и да покажеш снимки после   

Приятен слънчев ден на всички   

Ейййй, Дескааа, промъца, най-после.   Добре сте си дошли и успешен старт. 
Ани, браво страхотни новини, браво. Много неприятно за племенника ти. Стресът е много голям, много са натоварени.  Ето, едва са започнали, а Митко вече е уморен. В училище много ги товарят тази година, връща се обядва и сяда да учи, та чак до вечерта, събота и неделя го водим на курсове и уроци до обед  , аз се уморявам, за него не знам. Вчера ми рева по телефона, че е уморен и не може да решава повече задачи.
Знаеш ли, точно вчера си мислех, че трябва да се държим, деца имаме да гледаме. Първо за тях мисля, не за себе си.
Мариско, какво да кажа, все неприятно, ти какво искаш? Ако го оставиш, за колко ще е? Все ще се оправиш за кратко си мисля.
Целувки на Ния.