Майка оставя 4-годишен син за осиновяване

  • 9 511
  • 55
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 1 249
Ех тази жестока безмозъчна женица, която толкова ви умилява -  биологичната майка ....

Тя е осигурила най-извратеното мъчение за едно бебче... срещу което получава успокоение, колко благородно била постъпила.
Изверг в чист вид ...
От простотия ли, от какво ли, нямам отговор.
Всеки дом би бил по-щадящ от това.
Ганката и Светкавица толкова ясно са го казали.

А на осиновителите, които сега сигурно си мислят, колко им е провървяло, че така хуманно взимат бебче и не е било в дом, Господ да им е на помощ. За мен са в пъти в по-тежко положение от осиновилите циганче от дом.

В Китай имало такова наказание  - имитация на разстрел - всеки ден те изправят пред наказателен батальон, но не те убиват, пак те прибират в килията и така на другия ден отново и накрая се молиш да те застрелят за да се прекрати това мъчение.

Та бебето така 20 месеца всеки ден, около 600 дни - маааа   Cry Cry Cry Cry Cry  му и благородство от безмозъчни, но претенциозни  родилки.

# 31
  • Мнения: 847
според мен е спестила на детето част от проблемите с привързаността за вбъдеще.

институционалното отглеждане е протовоестествено и залага сериозни капани за бъдещото емоционално здраве на децата. то може да бъде опрадвано само в сравнение с нещо много по-гадно.

фактът, че не е било трудно да я убедят първите месеци да направи опит да задържи детето, за мен свидетелства за по-скоро положителни чувства към бебето. в крайна сметка, най-лесното е да го метне в дом и да приключи.

та на новите родители няма да им е по-трудно да създадат връзка с това дете, отколкото с дете на същата възраст от дом, дори напротив.

със сигурност не ги виждам и в по-тежко положение от осиновилите циганче от дом, най-малкото защото осиновяването на циганче от дом само по себе си не тежи, освен ако циганчето не страда дълбоко от травмите на изоставянето и престоя в институция.

освен това, дотук в разказа никъде не стана дума, че това осиновяване е по-различно от стандартното по закон. никъде не пише, че докато детето е в регистъра за осиновяване, трябва да се гледа отделно от биологичните родители, нали? щото може и да не настъпи осиновяване все пак ...
та, за каквото дете те извикат, като го харесаш, взимаш го ... какво да направят осиновителите - да го откажат, щото е стояло с майка си?!


 Peace


ПП Изхождам от разбирането,  че очевидно това не е идеалната ситуация за детето, но животът е такъв, тези неща се случват и в случая говорим по-скоро за по-малкото зло, за ограничаване на вредите,  а не обсъждаме защо майката е решила така и правилно ли е решението й да даде детето за осиновяване.

# 32
  • Мнения: 955
Подкрепям Vella M.  Разбирам Мираета, според която детето е живяло в ада на отхвърлянето всеки ден и всяка минута. За развитието на детето обаче прсъствието на майката, която все пак се е грижила за него по сравнително приемлив начин, е незаменимо. Едно е паниката на новороденото, което търси опорна точка, за да може да опознава света, друго е травмата на дете на почти година. Едното е първична рана, да се изразим с популярните термини, другото - пак травма, но от друг порядък.
Домовете в българския им вариант не могат да бъдат оправдани по абсолютно никакъв начин.

# 33
  • Мнения: 1 249
...
 Едно е паниката на новороденото, което търси опорна точка, за да може да опознава света, друго е травмата на дете на почти година.
...

Нямам време за по-пространни писания, но дори чисто математически казаното от теб не съответства на реалността- детето не е било на почти година, когато майката е решила да го остави, тя през цялото време е решавала въпроса:
"Оставям ли го или не?",
 след което се е прехвърлила в сферата на :
 " Кога ?"
и на по-дребните: "Как ?" и : " На кого ?" ( ако въобще се е замислила за тези неща.)
А въпроса за нейната съдба и нейното оцеляване си е бил водещ, както и за това колко по-леко би и било ако бебето въобще не се е родило.

Обзет от тези въпроси, а най-вече от първия и последния, такива неща излъчваш и внушаваш, че няма смисъл да ги  пиша.

А и някои имаме и реален опит, не пишем просто така.
Детето попива регламент за взаимоотношения със света, който не е никак препоръчителен, най-меко казано. И никакви книжки и средства за възпитание няма да са по-въздействащи впоследствие в изграждането на реглемент със света.

A ако искате чисто делово - коментарът за почти едногодишното дете би бил валиден и адекватен за бебе, чиято майка е починала или тежко заболяла, та поради тези непреодолими причини се е разделила с него, но не и за  изоставянето.

Последна редакция: пт, 29 окт 2010, 11:33 от Miraetta

# 34
  • На небето
  • Мнения: 5 530
Подкрепям Vella M.  Разбирам Мираета, според която детето е живяло в ада на отхвърлянето всеки ден и всяка минута. За развитието на детето обаче прсъствието на майката, която все пак се е грижила за него по сравнително приемлив начин, е незаменимо. Едно е паниката на новороденото, което търси опорна точка, за да може да опознава света, друго е травмата на дете на почти година. Едното е първична рана, да се изразим с популярните термини, другото - пак травма, но от друг порядък.
Домовете в българския им вариант не могат да бъдат оправдани по абсолютно никакъв начин.

Абсолютно, децата на тази възраст са изключително зрели, дори и да не им личи. Аз не мога да си обясня, как може да се грижиш за едно дете близо 1г. и да го оставиш след това, как ще живееш със себе си. Не ме вълнуват толкова терзанията на майката, колкото на детето, защото то няма избор. А въпросната жена е имала достатъчно време размисля и премисля и в крайна сметка, ще си носи последиците от действията. А за децата е страшно травмиращо да бъде отделно от родителите си и то самата майка (неговия живот) да го отхвърли. Аз бях на 1г. когато ме пратиха в седмична ясла и в последствие детска градина, виждах родителите си само през уикенда. Това беше голям шок за мен. И през всичките години до 5г. възраст се чудиш, защо родителите ми не ме искат. Чувствах се отхвърлена и не обичана, много тежко го изживях и още си нося психологическите травми от това решение, което майка ми е сметнала за правилно и по никакъв начин не и е повлияло на психиката. Големите хора са достатъчно зрели за да се справят с подобни травми, но децата са страшно зависими, за тях майката е целия им свят и живот.

# 35
  • Мнения: 88
 #2gunfire #Cussing out #2gunfire #Cussing out #2gunfire #Cussing out #2gunfire #Cussing out #2gunfire Cry Cry Cry Cry Cry Cry
просто съм без думи

# 36
  • Мнения: 955

Вземи си хапчетата, ако обичаш! Никой не е длъжен да се наслаждава на крясъците ти.

# 37
  • Мнения: 88

Вземи си хапчетата, ако обичаш! Никой не е длъжен да се наслаждава на крясъците ти.
Какво ти попречи моя пост ?! Мога да изразявам мнение,както си искам.А твоя комп да не вади звуци на емотиконите?Грубо отношение към непознат!

# 38
  • Мнения: 1 418
прекалено крайни и нервни са изказванията ти,затова така ти се нахвърлихме.Пък и веднага взе да ни поучаваш,без да си направиш труда да почетеш малко.

# 39
  • Мнения: 88
Изразяването на лично мнение не е поучаване!
Извинете ме,повече няма да се меся в теми с толкова много комплексирани хора,които не могат да зачетат чуждо мнение!

# 40
  • София
  • Мнения: 9 517
Изразяването на лично мнение не е поучаване!
Извинете ме,повече няма да се меся в теми с толкова много комплексирани хора,които не могат да зачетат чуждо мнение!
чуждото мнение може да бъде изказано културно и гаменски, в случая става въпрос за хулигански изказ - внимавай, къде стъпваш, да не стъпиш на криво, че може да си изкълчиш глезена  Peace

# 41
  • Мнения: 3 715
Ха, тя не знае с какво се занимава социалният работник, пък завършва "Социални дейности", тръгнала акъл да дава.

# 42
  • Мнения: 1 418
..........я се стегнете вече.....
цитата е от другата тема в която си писала.Не ми прилича на изразяване на лично мнение Peace

# 43
  • Мнения: 88
"ТЯ" прекрасно знае с какво се занимава социалния работник,щом е и в средата,а не е само студентка!
А за стъпването на криво,да ще внимавам,навън е кофти време,тук не виждам кое може да ме притесни.
Ще ви следя с интерес,поздрави на всички   bouquet

# 44
  • София
  • Мнения: 9 517
А за стъпването на криво,да ще внимавам,навън е кофти време,тук не виждам кое може да ме притесни.
ако учиш Социални дейности и мислиш, че е нормално да се разходиш с ботушите из човешките мнения и съдби по въпроси, които са меко казано деликатни... помисли пак, дали да не смениш специалността Wink.

а за на вънка - освен че е хлъзгаво е и студено, харесва ми, че имаш поне чувство за хумор  Peace

Общи условия

Активация на акаунт