Мама хубавее, с МАРТенско тумбаче се гордее - Тема 3

Thomasito  и аз това си мислих   и съм решила да приложа метода на майка ми   ако каже че иска да спи при мен с бебето, ще и позволя, и ще я оставя сама да реши дали да продължи да го прави. ако бебо много плаче и се буди, си мисля че тя самата ще се откаже, след като спре да се наспива. или поне така си мисля, но няма да я спирам за да не се получи обратния ефект и да започне да мрази бебето, за това че то е при мама е тя не.   тепърва ще има да си споделяме опит по този въпрос   важното е всичко да е наред. сигурна съм че ще намерим начин да се справим    

Е, томасито, и на мен ми се прищя да скоча в това легло 

Майчета, а някоя от вас карала ли е следродилна депресия? Че искам да споделя нещо някой ден 
mama_vessy, хубав метод, ама моето ще е на 1.8г и едва ли ще може да каже нещо смислено и свързано, камо ли 'искам да спя другаде' 

Ето ме и мен в новата темичка

Аз да ви споделя, че след като са минали почти 13 години от първото ми раждане сега ми е като за първи път. Вълнувам се, от рано започнах да се заглеждам в колички и разни други бебешки неща. Това не ми пречи да обръщам същото внимание на сина ми, но той е толкова самостоятелен вече и през повечето време не ме търси за нищо. Даже на разходки предпочита да излезе с приятелчета отколкота с мен.  Може би започнаха да ми липсват ласките и разходките с едно мъниче и бременността си идва точно навреме

Да споделя, че днес ходих на йога за бременни и се почувствах много добре - раздвижена и тонизирана

Поздрави за прекрасната темичка, мноого ми харесва.
И ние сега работим по преустройване на стая за баткото. При нас имаме щур късмет, че идол и пример за подражание е един младеж, на когото мъжа ми дава уроци по математика. Каквото цар Яни каже, важи като закон  , така че Яни му каза, че не спи при майка си (представяте ли си как 18 годишен младеж спи при мама и я държи за ръка, винаги ни става много смешно когато му обяснява това) и малкия с тежко сърце прие, че щом е голям трябва и той като Яни да се отдели от мама. Така че, полека подготвяме почвата за преместването. За спането, както и за други неща, специално в нашия случай и при моето дете, някои строго утвърдени мнения във форума се оказаха вредни, буквално вредни, затова малко с резерва приемам написаното и обикновено опитвам от три извора да черпя информация, като опитвам на принципа проба - грешка. За спането при нас се отрази много полезно отделянето в самостоятелно легло. Все още е в нашата стая, но твърдо вече не разрешавам нощем да идва при мен, може да се поглезим и гушкаме сутрин или преди заспиване. Аз за себе си установих с времето, че в същност аз съм имала нужда да го гушкам много повече, отколкото той, и в нашия случай това много му пречеше. Сега спи спокойно и цялата нощ, преди го будехме точно с това, че спеше до нас и съответно при всяко преместване, детето се будеше. Пък и аз се събуждах по-уморена отколкото съм легнала, защото той спеше дерибейската, с ръце и крака на всички страни, пък и взе да не ми харесва да получавам шутове в носа, сега би било немислимо.
За помощта, малкия от съвсем ранна възраст е свикнат да се включва във всички дейности и да помага. Баща му се води от мотото, че хлапетата трябва да се използват с пълна пара, та още когато проходи, вече щастливо подаваше щипки, сега сме стигнали до там, че той реже картофите, помага дейно при готвене, подреждане и подобни неща. При това е страшно горд със себе си и с кеф се чувства като големите.
За бебето нямам терзания дали ще го обичам, чакано и желано е, напълно планирано, при това ентусиазма у всичките трима е прогресиращ. Просто ме мъчи съвестта, защото не съм така еуфорична като първия път, понякога дори забравям, че съм бременна, няма го онова вълнуващо чувство. Може би защото съм сигурна, че всичко е наред или гинеколожката ми е дала такова чувство. Единствения, който е еуфорично настроен като за първи път е малкия, той е толкова въодушевен, че от време на време ме моли да му дам бебето да го гушкал и изисква специално обещание, че ще му го давам. Ние и двамата сме малко шантави родители, така че твърдо сме решени наистина да му даваме да го гушка и да си играе с него, както и да го включваме във всички дейности.
Уф, днес наистина съм се разписала като бременна  

Аз имах нещо подобно, но не веднага след раждането, а около година след това, по-скоро беше свръх изтощение, не бях вече на себе си от умора. Веднъж се спрях на сантиметри от тротоара, просто си се бях засилила с колата към ръба, добре че пътьом се осъзнах. Доста страшно изглежда, мога да споделя какво всъщност помогна, ако ви интересува де.

amanita със сигурност, няма да може   но другите 2 мами имаха по големи деца   и то е за тях, за толкова малко.... незнам   ще трябва да се бутате всички   това е  
bzepic за строго определените правила... и при мен не се получават, то е споделено от опит   иначе има много начини и методи и тъй като всеки си познава детето,  решава какво да приложи. И нашата кака много иска да гушка бебето, когато си го направим де   /тя нали още не знае/ и ме пита и ме кара да и обещавам, че ще може да го гушка и да си играе с него. Нашата кака малко мързелива си пада, не и се иска да помага много , много но аз не и давам право на избор   всички се трудят и тя трябва.  
Tasha при 13г. младеж.... със сигурност е достатъчно самостоятелен и не му се разхожда с МАМА     нали ще го помислят за бебе....   големи са сладури.  
За следродилната депресия, не знам  , аз тогава имах проблеми със родителите на мъжа ми..... тъй като имах неблагоразумието , да не кръстя малката на свеки .....  и ми заявиха, който си има внучка да си я гледа      идеше ми да ги застрелям.  може и да съм имала... ама тя се е загубила из нервите... 
 

mama_vessy, Thomasito , страхотни идеи наистина, ама при нас с малките деца не ФърФи На първо време ще направим стаята шарена и уютна, за да иска малката да седи и поне да играе там, а постепенно мисля, че и със спането ще се получи. Ако се налага в началото ще спя и аз там.

amanita, мен си ме удари депресията с пълна сила. Като добавим и нервите и разправиите с разни родителски тела, пак заради прословутото име, положението никак не беше розово

E STELA, на мен на ФМ в 12 седмица ми дадоха предположение за пола, но само предположение, нищо сигурно все още. Аз между другото имам двама познати, на които до последно са им казвали, че ще имат момче и при раждането се изненадали с момиченца. Единият се беше хванал за главата, че жена му направила детската стая синя, дрехите сини, чаршафите сини, а накрая....малка принцеска

Stacked, кофти това с кръвното, пази се наистина. Аз допегит пих веднага след като родих в продължение на няколко дни и знам че е безобидно. По принцип съм с ниско кръвно, след раждането какво ми стана, не искаха да ме пускат от интензивното заради високо

Като сте зачовъркали темата правила и възпитание, ето една много интересна и изключително полезна книжка: http://www.book.store.bg/p4588/izkustvoto-da-bydesh-roditel-d-r-fichu-dodsyn.html

И аз съм на това мнение. Освен това наскоро някой беше публикувал и скорошно изследване на съня на бебетата. Резултатите не учудиха никого - физически и емоционално за бебето е по-добре, когато спи с родителите си(съвместния сън може да е в едно легло, в детско легло опряно до леглото на родителите или в една стая)

Аманита, не съм сигурна, че беше депресия моето, но след като родих не понасях шумове и плачех за дребни неща(защо свекърва ми шумка с найлонов плик, защо мъжа ми си оставя чантата на бара, защо снаха ми говори на диалект, защо някой се хили дразнещо...). И като ревна точно дразнителите ме полазват, а аз искам да им извия вратовете 

mama_vessy , ами аз винаги съм искала трето, но все не ми стискаше.
Един ден размишлявайки за живота си говорехме с мъжът ми, че децата си растат, излизат сами навън, развиват се........... , вчера между другото големият ми син се върна от Франция беше там цял месец на турне.(и двамата играят народни танци в ансамбъл Росна китка)  напълно са самостоятелни.

Един ден след работа се пребирам и му казвам,че искам трето, защото времето си лети и ако не сега, просто изпускаме и последният влак , а той милият ми се върза на акъла  

А, относно това как го приемат децата, ами мога да кажа, че доста положително и големият и малкият.Радват се.
Като се пребера от работа малкият се ме пита-Мамо как си, а как е бебето?
Наскоро мъжът ми пита големият-Ами сега в новото училище, ако майка ти дойде няма ли да те е срам, че тя е бременна?Той само го погледна , усмихна се и каза -Ами няма за какво, това е много хубаво.  

Решението не е трудно, когато го искаш  

Хоп,тропп:) и аз да се включа към прекрасната нова темичка:)
Аз днес бях на "доктор".До него не стигнах,ама бях при сестрата да си дам изследванията да ги впише в картона-каза,че са идеални.След 20 дена съм пак на консултация и тогава вече ще ме гледа докито с ехографа и ако бебче е обърнато както трябва ще знаем с пишка ли е или е без 

Към данните от 1ва страничка да вземем да добавим и коя бременност е/ колко деца има всяка мама/-първа, втора, трета бременност   да се ориентирам по-лесно аз, че не всички имат лентички.

Аманитка   ще е удобно ли да се заемеш? Слагайте го и в друг цвят на аманитка да и е по-лесно да го открива. Започвам аз :

Thomasito-2 бременност, термин 10 март, Варна . Пишете и термина по-бързо да ни открива при допълване на данните.

     копвам поста и на Таша от предната темичка.

Thomasito благодаря ти 
Май нещо съм се объркала и съм го пуснала в старата тема

Здравейте мамчета, отдавна не съм ви чела а вие и нова темичка сте спретнали   
Отпуската свърши и вече ще тръгвам на работа, вие кога казахте на шефовете си че чакате бебенца? Аз още се чудя 
В понеделник бяхме на преглед, пораснали сме 6 пъти имаме завидните размери 42мм 
Доктора ме вика на преглед чак след месец, но като ви чета някои от вас ходят по често.
Да не забравя - термина ми е на 19 Март 
Някой от вас ще ходи ли на откритите врати в болниците, това което се организира от списание "9месеца" ?
Ами това е за сега, ставам вече редовна  във форумчето   

ЦОП и аз темичката 

amanita, благодаря    Как ще се сърдя, да не сме на 5 год  Прекрасна е!

Гледам доста сте изписали  докато ви изчета 
Относно любовта към вторите деца нищо не мога да кажа, но и моето бебче беше дългоочаквано- цели 2 год.Който не е преживял този трепет, не знае за какво иде реч. Нищо, дано сега всичко е наред и да нямаме проблеми.

За колички и пр. ме е страх още да гледам. Мисля, че е твърде рано за това. По план мисля да работя до Нова Година и следващата година, живи и здрави, ще се отдам на покупки.
Моят мъж работи обаче във фирма, в която произвеждат памперси, мокри кърпи и всичко санитарно за бебета. Та, днес ми звъни по телефона, че имал изненада като се прибера в къщи. Донесъл 2 пакета памперси (от 3-6 кг)жи сумати пакети мокри кърпи. Сега се чудя как да реагирам като се прибере от работа, та все още е рано  нищо не се знае....
Но май няма да му се скарам, милия толкова се радва, че сърце не ми дава. Ама пусто, хич не ги обичам тези предварителните неща.....

Бе, Господ да ни пази