Имам проблем с алкохола

Ако бе възможно на дали би пуснала темата 

Затова и попитах. Струва ми се невъзможно за Бронте. Възможно е за съпругите на приятелите на съпруга и.

Тонимар, както е казано в Библията- в началото бе Словото.
Говорили  сме  много- много  пъти. И да, ефект  имаше  и все още има, защото, когато  се запознахме, положението   с пиенето  му  беше в пъти  по- лошо / тежка  раздяла  със съпругата му, раздяла  с детето му, което  тогава беше  още в детската  градина, нямаше постоянна  работа, беше   в конфликт с родителите си и т.н и т.н/ С една дума- черен период. Когато   се  събрахме, той някак се успокои, заживя с някаква надежда, намери си постоянна  работа/ на която  все още е/,  намери  си  ново семейство в мое лице / за него  самотата  е убийствена/,  намери някакъв смисъл да продължи. И пиенето  му  намаля  драстично.
Сега не пие  колкото   тогава, но пък моето отношение към алкохола  отпреди пет години започна  да  граничи с маниакалност  и  затова  конфликтите  ни  на  тази   тема  са много, много сериозни- дотолкова, доколкото  бавно , но непреодолимо   се отчуждаваме  един от друг.
Аз не мога да превъзмогна себе си, той- също. Тук не става   въпрос  за това, че някой от нас трябва  да направи  компромис. Ние с компромисите  проблем  нямаме-  той е правил  много и продължава да прави, аз също. Но  специално  по този въпрос и двамата се оказваме  безсилни. Говорили  сме  и той има  желанието  да   спре  да се  налива, още повече, че  аз не съм му  казала:" Не искам нито капка". Напротив- казвам му- ок, седни, изпий една две бири   за разпускане, пък  се спри.  Не  се наливай с концентрат. И той има желанието, знам, че го има,  но  много лесно  губи  контрол, когато е в компания. Вкъщи  не ми се е  напивал  никога. Но не мога да го държа вързан като кученце.
Ето- снощи  пак. Трябваше  да ходи нощна  смяна от 23 часа. Излезна  към девет, за   да се видел с незнам кой си. И  два часа по- късно, малко преди  да  застъпи на смяна, ми се обади и ми каза, че е паднал  лошо с мотора, но  само  се  охлузил зверски, а  каската  го  спасила .
Малко му  е.Защото се хващам на бас, че преди това са пийнали.

Звучиш изключително великодушна и се терзаеш прекалено за човек, който толкова систематизирано описва нещата. Проблемът наистина съществува, но е закодиран у теб дълбоко заради предишни преживявания. И като че ли ти искаш раздяла, ровейки за смислена причина, понеже знаеш, че той е добряк и няма за какво друго да се хванеш, освен за неговите пусти-опустели "6-7 бири"!

Помисляла ли си да идете с детето на гости извън населеното място, в което живеете, на близки за седмица? Да бъдете дори и за кратко далеч един от друг? Да си залипсвате?
Ти обичаш ли го?

Бронте, в такъв случай всички съвети за разговор отпадат. Надявам се той знае и това:


 А на теб не ти завиждам - да знаеш, че след напиване може някой друг да ти се обади вместо него, ако каската му не го спаси, както е станало снощи 

Нещо му липсва. Дали е само страха от самота след като сте семейство? С разговор се опитайте да разберете какво е това, което му липсва. Кое е това, което го кара да поставя живота си в риск, а оттам - и твоя живот, и на детето. (само слабата воля ли, или има нещо по-дълбоко) Поне докато шофира да не пие! Ако намери сили за това, ще има сили и да се спира след едно-две питиета.

Колин,  не търся повод  за раздяла, а начин  да не стигаме   до нея.
Преди  го  обичах много. До болка.
А сега  се мятам в двете крайности-обич и   необич/ включвам тук  разочарование, на моменти- отвращение, на моменти- пълно безразличие, нежелание  за близост  и др. подобни/.
Нямам къде  да отида  за  седмица  с детето, още повече, че работата  ми  не позволява  да  отсъствам от  града  задълго. Но  често  се  разделяме  за   по два- три  дни- когато   той  отива  на   село при дядо си, който, откакто  бабичката  му почина,  загуби всякакво желание  за живот.
Тази сутрин   след нощната  например  отиде  направо  там и  ще се върне утре  вечер.
Пък и  дори  да  си е вкъщи,  рядко  се случва  да сме  заедно- единият се прибира и  се занимава  с детето, другият отива  на работа. Или пък   ако  се  засечем вкъщи, това е след негова нощна смяна, той спи, аз  гледам малката, после, когато  се събуди, му я оставям и  тръгвам  аз на работа.
Ежедневието  така ни е завъртяло, че не можем  дъх да си поемем. Затова и ми е съвестно, ако има два -три часа свободни вечер, аз да му забраня  да  си отдъхне. Той  прави  същото  за мен, когато поискам.
Ако не е алкохолът, си мисля, че щяхме  да  сме  щастливи. За всичко друго  намираме начин.Организирали сме се  перфектно.

Тонимар, това, което му липсва, е  зрялост  и  добро възпитание. Има  частично криворазбрано  чувство  за мъжественост, насадено  кой знае откъде. Всички мъже  пиели, кой- повече, кой по- малко- негово твърдение, което не успявам  да разколебая и с конкретни примери.Освен това един мъж  трябвало  да бъде буен и див навън, защото  иначе всички   го мислели за "п...тьо".
Възможно е   аз да  го  "мачкам" прекалено много, та  затова   навън  да го избива  на  хулиганщина Знам ли вече?
.

Последното, което ще напиша по темата ти, е - намирайте време за вас си, не се оправдавайте с многото работа, със засичането на вратата, докато единият се връща, а другият излиза, със забързаното време, в което всички ние сме омотани - животът е пясък и се изнизва много бързо през пръстите ни.
В никакъв случай не обвинявай приятелите му - поне не гласно - защото те винаги ще го подкрепят "по мъжки", а ти ще си истеричната женичка, която не разбира здравата им дружба.
Намери поне един час от деня или нощта, в който да сте заедно и да си говорите за всичко. Избягвай темата за алкохола и "Ти пак ли отиваш с приятелите си да пиеш, ще се пребиеш в някоя канавка...".
Намери жена, може и приятелка, която да ти помага в гледането на детето, а вие излезте двамата дори на по едно кафе - ей така, да се разходите по централната градска улица и да ви видят заедно.

Наистина ти желая прозрение!

Благодаря ти 

Не на теб трябва да ти е съвестно, а на него тези редки 2-3 часа вечер, в които може да се види с жена си, да прекарва с приятелите на чашка. Бронте, повредата не е в твоя телевизор. Разбирам че всеки има своя си опит и въз основа на това има собствени критерии за отношения в семейството. Сигурно и там, където живеете, това което прави мъжът ти, е нормално. Но предполагам че това не е твоята среда, средата която отговаря на твоето ниво и на твоите потребности.
А за въпроса, който ти си задаваш - дали вследствие на получената ти травма твоите критерии не са изкривени, ще ти кажа че аз нямам никаква травма свързана с алкохолизъм, но въпреки това не бих изтърпяла и половината от това, което ти си изтърпяла. Да ми се обажда през нощите и да ми казва че е паднал от мотора, да е правил вече катастрофа пиян, да го прибират в полицията заради сбиване, да пропуска редките възможности да сме заедно като семейство за да пие с приятелите си и да ми се прибира неведнъж пиян и неадекватен - не, благодаря! 
Но не форсирай нещата сега, виждам че не си готова. Много ми хареса планът ти за действие - да не обръщаш внимание на пиенето му и да се опиташ да живееш живота си колкото може по-щастливо, докато решението узрее в главата ти

Бях решила повече да не пиша в темата, защото не мога да предложа помощ на авторката, но този пост ме провокира. Аз продължавам да твърдя, че проблемът не е само в нейния телевизор, особено след снощната случка с мотора, която е описала. Съжалявам, ако ще се повторя, но за мен човек, който системно губи контрол над чашките/биричките до степента да излага на опасност себе си и околните определено има проблем с алкохола. И някак не е адекватно да насаждаме вина на Бронте с аргументи, че си търси повод да се раздели с него и още повече, че едва ли не, не го обича.

Според мен, ако тя замине на гости с детето, наистина ще си залипсват, с разликата, че той ще има карт бланш да си дави мъката с аверите и да пада с мотора на воля.

Заминаването на гости с детето не е никакво решение. Това е отлагане на решение, защото няма да доведе до нищо, никаква промяна.

Мила Бронте,
И аз имам непоносимост към блеснали от алкохола очи. И аз се държа агресивно, ако ми се наложи да общувам с подпийнал приятел. Т.е. смятам, че не преувеличаваш проблема. По повод алкохолизирането на един приятел съм писала до клуба на анонимните алкохолици в САЩ (не знаех, че има такива клубове и в България). Пратиха ми хората една книга с ценни съвети. Беше отдавна и не си спомням как се казваше. Поразрових сайта сега и попаднах на брошурата по-долу. Чудя се дали тъкмо този текст не ми бяха пратили.

http://www.aa.org/pdf/products/p-30_isthereanalcoinyourlife1.pdf

На 12-13 страница има един абзац за това дали трябва да сме търпеливи с алкохолика или напротив, трябва да действаме рязко. Май няма еднозначен отговор. Но мекият подход също има своите недостатъци (в някои случаи).

Виж и сайта на анонимните алкохолици в България:

http://aa-bg.dir.bg/_wm/pbasic/?df=186

Някъде из интернет пространството съм мяркала група на близите на алкохолно зависимите. Може би там ще ти дадат ценни съвети. Твоят човек може би не е от най-тежките случаи, може би дори още не е прекрачил фаталната граница, но защо да се стига дотам.
Ти си интелигентно, добро и борбено момиче! Изглежда и той е добър човек. Дано нещата да се оправят бързо.
От все сърце ти желая щастие! 

Ясно е, че няма да стане по този начин. Най много и ти да почнеш да пиеш.
Мъжът ти е алкохолик, т.е. болен човек.  Трябва да го осъзнае и да почне да се лекува.  Има един основен съвет към близките на алкохолици - обичайте ги.  Гледала си филма - When a man loves a woman.

Не успях да прочета цялата тема,но все пак разбрах, че съпругът на авторката има проблем с алкохола още отпреди да се оженят, имат малко момиченце и авторката не може да се справи с алкохолизма му. Няма да коментирам нищо, само два съвета: заведи човека на лекар, за да го проверите за цироза, това, че никъде не го боли, не означава нищо. Когато започне да чувства нещо ще е вече много късно. Ако болестта е започнала, реши дали ще можеш да понесеш да гледаш болен мъж до края на живота му, защото той няма да оздравее никога. Второ - когато момиченцето ти порасне, го убеди да започне да си прави изследвания всяка година след като навърши 30. За всеки случай. Дано имаш успех!

С нищо от това не съм съгласна... По-точно и да изпълниш препоръките проблема няма да изчезне, просто ти ще насилваш себе си да бъдеш добрата и разбиращата, но докога?
В предишна моя връзка го имаше точно дума по дума описания от теб проблем. За съжаление не мога с нищо да те окуража, няма работещ съвет. Не можеш да го промениш, това си е част от него, нито с добро, нито с лошо. И със сигурност неговия навик няма нищо общо с това колко сте ангажирани двамата и как сте подредили битието си.
Прецени за себе си колко можеш да понесеш...
Всъщност не съм съвсем права относно цитата - напълно съм съгласна с последното изречение, и аз ти желая от  сърце!