Какво ли става в тази Канада, че всяка мама тук забременява - 43

Честит рожден ден на Габи! Здраве и пълна къща с обич!  


Това много не го разбрах. Нали всеки си обучава децата в къщи и то сам, а после децата държат определени тестове за да им се признае образованието пред държавата. Какви са тези групи или е някакъв друг вариант на обучение в къщи  

Sneji  

 heureuse , много ти благодаря, че споделяш с нас погледа и от другата страна /на учителите/. Винаги научавам по нещо ново от теб.      

November Rain, Калин расте. Изживява поредната си "криза на растежа". Аз си го гледам сама, кандидатствам за работа, но за сега са ми предложили само контрактна позиция по специалността ми в Сименс. Отказах, точно защото е контрактна и в момента икономиката не е за контрактна работа.

Иначе Калин си е с българско име, с презиме и фамилия. малко ги мъчи името му (произнасят го Кейлин:)). В началото в болницата го пишеха и Цакова, та няколко пъти му връщах документите за корекция. Иначе моето име тук го произнасят учудващо добре, докато в Калгари никой не успя да го произнесе от пръв път. Фамилията ми пък беше мисия невъзможна.

Честит РД на Габи.

Според мен детето ми ще има по голям шанс да влезе в университет точно ако е хоумскулд, ако е хоумскулд добре разбира се, плюс това по този начин има много по добра идея какво го интересува.

за събирането в групи, разбира се че се събират, пак отговорноста си е твоя какво е научило детето в края на деня но не е като да седят само в къщи да учат. Ходят се и на много филд трипс до колкото разбах. Мисля че до голяма степен зависи и от организацията и размера на хоумскулинг комюнитито в ериата. При нас това е много развито явно.. и пак трябва да си намерим подходяща група и пак си е страшно много работа, затова и се колебая, просто не знам дали имам енергията за това х 3

За групи до сега не бях чувала, но иначе родителите водят децата на много места. Явно различните организации си имат различен подход, а и всяка провинцията си има изисквания, които трябва да се покрият.
А за енергията - мисля, че най-трудно е с първото, да завъртиш колелото както се казва, после с другите ти деца просто ще следваш ритъма. Успех ти желая, каквото и да решиш 

Не знам за Канада, но тук съм чувала, че ако детето е изпреварило масата ( много са се занимавали с него в къщи), може да учи в по-горен клас.
Този същия подход се използва, за да избегнеш и училището по местоживеене. Това вече съм го проучила. Кандидатстването започва от 4 годишна възраст ( държат се 3 теста, за да се определи нивото на детето).
Забелязала съм, че в училища с повече азиатчета е по-високо нивото (азиатчетата учат повече). Ако обаче детето попадне в клас с по-ниско ниво, му става безинтересно и започва да дърпа назад. Въпреки учителското ми образование не бих се наела да прилагам системата на домашното училище, но от сега съм започнала подготовката за тестовете. Горкото ми детенце, ако знае какво му се пише на дупето.

Heureuse, честит празник на Габи! Да ви е жив и здрав!
Стискаm палци за апартаmента!

Heureuse, честит празник и от мен!  

За хоумскулинга чувам от вас, че толкова много е разпространен тук. И аз като Титина, макар да не съм учител в смисъла на преподавател, се считам за педагог (Логопед съм по професия и психолог по диплома и интереси   ). Та и аз не бих се наела да правя хоумскулинг. Всъщност не харесвам идеята на домашното обучение, защото според мен то носи само знания на детето, но го лишава от възможността да попада в различни социални роли, да придобива социални качества като адаптивност, лидерство, способност за работа в екип и т.н.

Още, ако не ходи в нормално училище детето, най-малкото не попада в среда от себеподобни, която е от изключителна важност за сформиране на себепознаване и самооценка чрез сравняване с другите. А и чувството за принадлежност към групата, създаването на приятелства, отстояването на собствените ценности и толерирането на различността на другите са все неща, които няма как да се случат при хомескулинга.

Мисля, че бенефитите от ходенето на училище са много повече отколкото би могло да му бъде в ущърб на детето това, че няма да получи достатъчно знания примерно. Ходенето на училище е основното задължение на детето, както по-късно в живота задължението му ще бъде да ходи на работа.  

А относно имената, благодаря , че споделихте! Беше ми много интересно.
Ако не бяхме в Канада щяхме да избираме между Калина, Силвия, Ралица, Деница, Десислава, Кремена, Миглена, Милена, Мирена и още много  . Българските имена са разкошни!

Да избера тукашно име на детето си и да му дам мидъл нейм на мен най-силно ми повлия едно 12 годишно момиче българче, което е в Канада от 4годишна възраст, та си се чувства канадка. Тя каза следното, след като разказвах на майка й колебанията си и идеите си за тукашни имена: Мамо, See Жени какви хубави имена е избрала и мидъл нейм ще има бебето, а аз ХХХХ (казва си името, което е красиво българско име) никакъв чоиз не сте ми дали и какво е това мидъл нейм Иванова (ползвам тривиално българско име, за да не издавам все пак името на събеседничката си).

Та така! Реших, че нейният 12 годишен поглед над канадската действителност е много по-меродавен и трезв от моя носталгично извърнат назад към родината поглед!  

Надявам се темата за имената да е интересна и за очакващите мами! Миналата година по това време мен силно ме вълнуваше.

November Rain, ти май си с моят миналогодишен термин като ти гледам седмиците в подписа!    

И аз мислех да попитам дъщеря ми как отива до тоалетна, но забравих. Днес им е първият пълен ден на киндергартен. Предполагам, че ги водят под строй, от съображения за сигурност - тоалетните са в коридора на училището. В групата на дъщеря ми са 22 деца, което е много за една учителка, в градината и беше една учителка на 5 деца.
На нас ни предложиха варианта киндергартен + първи клас заедно, но аз отказах. Има време да бъде и първи клас, не искам да стои на чин от 5 годишна възраст. Не се очертвам свръхамбициозна майка, което ме радва
Междудругото, вчера четох във вестника една много интересна статия точно по този въпрос. Ето, ако представлява интерес за някого
http://www.theprovince.com/story_print.html?id=3520750&sponsor=

За училището вкъщи - въпреки някои положителни страни, не намирам този вариант за по-удачен и мисля, че по-скоро би ощетил децата ми.

уау, това е другата крайност
Мойто пиле днес пак не отишло до тоалетната.. дори са я завели веднъж но тя отказала. Поне ме пуснаха да я заведа аз, дано това да помогне, говорих и с даскалицата, тя се оказа доста разбрана, каза че мога да я водя по рано за извесно време и ще я подсеща за тоалетната.
Класа е 23 деца...

тази тема с домашното училище ми напомня на темите за домашното раждане, много хора са категорично против, други с две ръце за.. и точно като домашното раждане, домашното училище няма нужда да е изолирано и неасистирано

Това съвсем не е така.
Едно домашно обучавано дете не си седи само вкъщи, нито пък майка му се превръща в учителка като в училище.

Интересна тема за училищата. Ние сме малко далеч, и не чак толкова.
Днес гледах новините по Нова Телевизия и основната тема беше 15 Септември. Оказва се, че и в БГ има около 60 семейства избрали домашно училище.
Изненадах се за подобна тенденция там. Интервюираха семеиство (май от Силистра), което има 3 деца и се самообучават в къщи. Най-голямото е 14годишно и един ден не е ходило на общоприето училище. Родители сами си правели учебната програма. Като им слушаш доводите има резон. Децата им изглейдат много възпитани, много начетени. Така сами си градяли интересите и ако ги интересува да задълбочат над конкретно нещо то те го правели. Голямият син каза, че не му липсва социялизацията от обикновените училища.
Понеже домашното училище не е законово установено в БГ, то дипломата щяло да се издаде от чужбинско училище (незнам това как става).

Стори ми се доста интересно, че дори и там е навлязло, макар и бегло, като обучителна форма.

Моето лично мнение, че по този начин може да му изградят малко ценности, далеч от дрогите и всякакви други лошотии на днешно време. Но като цяло аз лично небих могла да го обучавам у дома.
Има много +/- и едва ли има само позитивното или само отрицателното.

Домашното училище съвсем не означава че детето няма да ходи в групи със себеподобни, кръжоци по интереси и т. н. и да създава социални контакти и умения. Като си помислите само колко време се икономисва от това че няма да обучават детето едновременно с 20-30 други деца с различни способности и нива на знания. С това икономисано време още толкова неща могат да се правят, толкова кръжоци да се посетят, интереси да се развиват...

Аз май съм прозвучала крайно! 

Истината е, че не съм информирана по темата до толкова, че да имам крайно мнение. Всичко, което споделих е поради личната ми нагласа към училището като институция и социална среда. Аз много обичах да ходя на училище и ако се налага да избирам за себе си училище или самообучение у дома със сигурност ще избера училището за момента.

Не се знае обаче дали един ден няма да погледна и от друг ъгъл и да преосмисля идеята! 

Но не е ли най-големият проблем на обучението у дома, че си си у дома, че мама ти е учителка, че организацията е слаба и всякаква дисциплина е трудно постижима, защото мога да се изкуша да си поспивам до късно, да отлагам уроци, да нямам срокове, да не се вълнувам как ще се представя пред мама и че колкото и да не знам нещо никога няма да изпитам неудобство от факта и няма да имам реална представа за себеоценка на качествата и знанията си!? 
Просто си разсъждавам! Ще потърся повече да прочета по темата в нета, но ще следя и вашите мнения с удоволствие.

И като споменахте 15 Септемвти! Това ми е любим празник, който тук много, ама много ми липсва!

Не знам как да го опиша, но магията на Първия Учебен Ден завладява сърцето ми всяка година! Изпитвам онези ученически трепети и чувствам вълненията на родители и учители дори само, докато гледам новините и репортажите от деня. Правя го всяка година на този ден. Моля ви не ми се смейте, но днес изгледах всички емисии по всички канали само за да си отктадна малко от духа на празника! 

И това всъщност е едно от нещата, за които искрено съжалявам, че моето дете няма да изпита! 

 denzul , много се радвам, че сподели с нас, че и в България се обучават вече в къщи. Това ме радва, сигурно пътя там е трънлив още, но поне са си отворили очите 

Jennie , майката, която познавам никак не оставя децата си да спят до късно /въпреки че според нея те били от поспаливите, а тя от ранобудните/. Мисълта ми е, че веднъж родителите като се заемат с това, то гледат сериозно на образованието на децата си и държат децата им да знаят, а не да се шляят. Не става въпрос за излежаване в къщи и глезотии, а по скоро за създаване на правилни навици от детето и желание да се развива. Не знам как да го напиша по ясно.
Иначе е ясно, че както в училище може да си последния, така и обучението в къщи може да се провали. Работата е там, че родителите, които не мислят сериозно за образованието дори и не знаят, че има варианти детето да не ходи на у-ще - обикновено децата на такива родители започват в системата на у-щата и после се отказват и не завършват средно. От друга страна родител, който е запознат и съзнателно е избрал да обучава детето си в къщи, той е мотивиран и ще даде всичко от себе си за да успее детето. /изключения винаги може да има/

Аз на първия учебен ден правя снимка на Влади, той е доста щастлив. Тази година щях да откъсна по едно цвете от градината ни за учителките, ама така набързо се изнесохме, че забравих  Тъй че остава за догодина. 
Мисля, че дори да не е практика тук, никоя учителка няма да откаже цвете.

И докато още съм на темата - цветя тук не съм видяла да дават на учителките, но за края на учебната година събирахме пари и подарихме групов подарък, за Коледа и други празници давахме картички. Тъй че има някаква почит към учителките или пък неписано правило за тези неща.

И това ни се случи миналата година май месец, когато имаше предварителна среща с родители и деца преди започването на учебната такава. 
Маги откъсна цветчета- жълтурчета и някакви бели и искаше да ги подари. Обаче помощничката на учителката като ги видя и като се сепна...били алергични, не приемали цветя и ги хвърли. Дъщеря ми беше като попарена и повече изобщо не и хрумна да носи цветя. Първият учебен ден си беше един обикновен ден.

По-късно пък се оказа, че и киви не трябва да носим, защото не знам си кой бил алергичен...толкова била силна тази алергия, че чак имало опасност, ако Маги пипа кивито с ръце и после докосне проблемния човек...