Конкретно за Пламен. По-точно за едно реално отказване от националния отбор - на Ники Иванов.
Всички приказваха, че той се отказва заради лансирането на Жеков за титулярен разпределител. Истината бе, че загуби подкрепата на Данчо и Емо от федерацията. Пламен бе амбициран да стане капитан. Два остри камъка брашно не мелят. Нататък - нямаше дрязги, стана истински лидер и поведе отбора към успехи. За Олимпиадата - знам, че допинг не е взимал. Проблемът със завишените стойности възникна от нещо друго. А за самият него бе огромен проблем. Той не обиколи два пъти Европа-Азия заради България, а заради себе си и доходите от следващия сезон с Ираклис, когато стигнаха финала за ШЛ. Немалки доходи. Които щеше да пропусне, ако бе уличен с допинг. А после мълча като не мъж, а не спази обещание да разкрие всичко, защото това бе цената на споразумението с Данчо. Ние те покриваме, ти си взимаш още една година Ираклис и се отърваваме от теб, засега...
Много ли дълго стана, дам. И съм циник, знам