Публикувана: 9 окт. 2010, 21:26 ч.
Последно мнение: 1 фев. 2011, 09:14 ч.

Познай коя е книгата!

23 320
737
1

# 675 25 ян. 2011, 14:28 ч.

In the middle of nowhere
Мнения: 54

ОК, хайде тогава малко да се отдалечим от англоезичната литература:

"Знам ли и аз, началство? - отвърна той. Както го погледнеш всяко нещо. Има някои работи, дето дори премъдрият Соломон...На, веднъж минавах през едно селце. Един грохнал деветдесетгодишен старец садеше бадемово дръвче. "Ей, дядка! - викам му аз. - Бадем ли садиш?" А той, както се беше навел, извърна се и ми рече: "Аз, чедо, върша работата си така, като че ли съм безсмъртен!" - "А пък аз -отвърнах - върша работата си така, като че ли всеки миг ще умра!" Кой от двама ни имаше право, началство?"

Последна редакция: вт, 25 яну 2011, 15:39 от Onion Soup

# 676 25 ян. 2011, 14:50 ч.

София
Мнения: 1 664

"Алексис Зорбас"?

# 677 25 ян. 2011, 15:38 ч.

In the middle of nowhere
Мнения: 54

Разбира се Wink

# 678 25 ян. 2011, 18:25 ч.

София
Мнения: 1 664

Никое хлапе не мечтае един ден да стане бизнесмен. То иска да стане пожарникар, професионален атлет или горски пазач... Аз исках, когато порасна, да стана трапер.

Един от най-силните спомени от ранното ми детство е за баща ми, който седи в кухнята пред бумтящата печка на дърва, пие бутилка уиски и вади един по един зъбите си - и здрави, и болни - с електричарските си клещи. Имаше нужда от протези, но смяташе, че местният зъболекар му иска твърде много за част от работата, която може да свърши сам.

Струва ми се, че първо съм се научил да се катеря, а след това да ходя. Отец Симард, който живееше на горния етаж в наетата от нас къща, ме насърчаваше да се катеря нагоре по стълбите, където ме награждаваше с лъжица мед...

# 679 26 ян. 2011, 18:19 ч.

In the middle of nowhere
Мнения: 54

"Пусни народа ми да кара сърф"?

Никак не ми се иска тази тема да се превръща в диалог само на нас, двете, обаче другите мълчат. Дами, моля ви, включвайте се по-активно Simple Smile

# 680 26 ян. 2011, 18:22 ч.

Мнения: 107

Аз ви следя Shocked

, но имам чувството, че книги не съм чела. newsm78

# 681 26 ян. 2011, 18:46 ч.

Мнения: X

Цитат на: Гергана-а-а в ср, 26 яну 2011, 18:22

Аз ви следя Shocked

, но имам чувството, че книги не съм чела. newsm78

И аз .

# 682 26 ян. 2011, 18:49 ч.

На високо
Мнения: 825

Аха !

И аз така! То ясно, че една част от споменатите книги не съм ги чела, че и чувала даже... Rolling Eyes

Обаче има и такива, които съм прочела и какво - пак НИЩО. Не ги разпознавам и това си е. Иначе редовно ви чета и тайно ви се възхищавам! Hug

# 683 26 ян. 2011, 19:16 ч.

на североизток от Рая
Мнения: 6 251

Onion Soup, аз още снощи щях да напиша това заглавие, което ти си дала. Обаче се притесних, че ще сбъркам, защото наистина се колебая, и не рискувах. Blush

А толкова ми се е приискало да напиша откъс от една книга , която в момента чета. Много, много я харесах.

Ще ви следя изкъсо и дано скоро да отгатна загадката на някоя от вас! Hug

# 684 26 ян. 2011, 19:44 ч.

In the middle of nowhere
Мнения: 54

Нели-Марч, ама и да сбъркаш, какво от това? Simple Smile

То и аз не съм сигурна дали съм познала, като се появи Флип, ще каже. Нали не сме на състезание, нито си ги мерим...прочетените книги, де. Wink

Важното е играта да върви (че ми дава няколко приятни минути разнообразие, докато работя Wink

# 685 27 ян. 2011, 09:55 ч.

София
Мнения: 1 664

Цитат на: Onion Soup в ср, 26 яну 2011, 18:19

"Пусни народа ми да кара сърф"?

Тя е, да. Страхотна е! Пак си ти Peace

# 686 27 ян. 2011, 11:40 ч.

In the middle of nowhere
Мнения: 54

"- Би било яко, ако умра, когато Холандия става европейски шампион, не мислиш ли? Да прекратя състезателна дейност, докато сме на върха... - киска се тя.
Но чак дотам няма да се стигне. Кармен ще удържи фронта по-дълго от холандската единайсеторка. Предимството на рака обаче е, че всичко останало се релативира. Световният рекорд по изпуснати дузпи срещу Италия ни кара да се превиваме от смях. От една загуба не се умира, ами! Футболът отново е просто игра.
През уикендите пътуваме и запазваме най-разточителните хотели. В Барселона отсядаме в Hotel Arts. На последния етаж, с гледка към града и Средиземно море. Вземаме си най-просторния апартамент и играем на криеница. Кармен е виртуоз. Откривам я чак когато започва да се хили, понеже вече за трети път минавам покрай шкафа, в който се е скрила."