зимна роза бъди силна и имай вяра 
- Публикувана: 11 окт. 2010, 13:22 ч.
- Последно мнение: 10 юли 2013, 13:37 ч.
Изгубих бебенцето си...
Имам чувството, че никога няма да дойде времето, когато ще съм силна и ще имам вяра. Днес научих, че мои познати ще си имат бебче и хем се зарадвах за тях, хем се разплаках 
...и аз щях да си имам...
Моя приятелка е бременна, а аз не искам да се виждам с нея. Много се натъжавам като я видя.
Все едно плувам в лепило - колкото и да ритам и пляскам си седя все на едно място, а брегът е далеч, далеч...
...и аз щях да си имам...
Моя приятелка е бременна, а аз не искам да се виждам с нея. Много се натъжавам като я видя.
Все едно плувам в лепило - колкото и да ритам и пляскам си седя все на едно място, а брегът е далеч, далеч...
напротив точно сега трябва да си силна не се затваряй в себе си виж се с приятелката ти ще видиш ,че дори ще и се радваш тя също се е радвала за твоето бебче и сега съм сигорна че страда с теб и не и е било лесно да ти каже ,че е бременна.и ти ще имаш точно заради това трябва да живеем всички за да си гушнем един ден бебенцата имай вяра и ще видиш .знам че не е лесно и аз още не мога да се осъзная много ми е мъчно ,но ще се борим и ще преодолеем всичко за да имаме малки бебчета нали
,но ще се борим и ще преодолеем всичко за да имаме малки бебчета нали
Мила, моля те недей да се оставяш на тези чувства!
Аз имам приятелка, с която трябваше да родим по едно и също време. Е, аз загубих детето си, но никога не съм ѝ отказала да се видим.
Мисли за денят, когато и ти ще си на нейното място, само не се затваряй в себе си и недей да страниш от деца. Надали ще се чувстваш по - добре.
Винаги ще имаш причини да мислиш какво е щяло да бъде, но за съжаление сме обречени да живеем в настоящето, което в нашия случай не е много розово.
Достатъчно сме преживяли, за да затъваме още повече...
Аз имам приятелка, с която трябваше да родим по едно и също време. Е, аз загубих детето си, но никога не съм ѝ отказала да се видим.
Мисли за денят, когато и ти ще си на нейното място, само не се затваряй в себе си и недей да страниш от деца. Надали ще се чувстваш по - добре.
Винаги ще имаш причини да мислиш какво е щяло да бъде, но за съжаление сме обречени да живеем в настоящето, което в нашия случай не е много розово.
Достатъчно сме преживяли, за да затъваме още повече...
Приятелката ми не знаеше, че съм била бременна. С мъжът ми бяхме решили да кажем хубавата новина след втория преглед, на който трябваше да се установи сърдечна дейност на бебчето. Тъй като такава не се установи, до казване не се стигна. И сега не мога да й кажа какво ми се е случило, за да не я разстроя. На бременни жени не е хубаво да се казват такива неща, за да не се притесняват за себе си.
....а трябваше да родя 2 месеца след нея
....а трябваше да родя 2 месеца след нея
Зимна роза бременните жени не живеят в инкубатор, те всеки ден се сблъскват с живота с неговите положителни и отрицателни емоции.Да мълчиш месеци наред е убийствено !Вярвам,че ще намериш начин да споделиш болката с приятелката си !Повярвай ми ,стоейки пред кабинети ,бъдещите майки виждат доста зловещи неща.Според мен сподели това което те мъчи, за това са приятелите в най труден момент да получиш подкрепа !Желая ти много късмет 
Зимна роза, съжалявам, че преминаваш през това
Когато ние решихме да имаме дете, първата ми бременност завърши така, както и твоята.
Сега докато чета как точно се чувстваш, си споминх, че и аз бях зле...дълго време се усещах сякаш съм ялова
колкото и грозно да звучи.
Минаха повече от 6г от тогава, помня го само като факт, поизбледняващ дори.
Истина е, че когато станеш майка, всичко ще си дойде на мястото
Когато ние решихме да имаме дете, първата ми бременност завърши така, както и твоята.
Сега докато чета как точно се чувстваш, си споминх, че и аз бях зле...дълго време се усещах сякаш съм ялова
колкото и грозно да звучи.Минаха повече от 6г от тогава, помня го само като факт, поизбледняващ дори.
Истина е, че когато станеш майка, всичко ще си дойде на мястото
Имам чувството, че колкото повече време минава, толкова по-зле се чувствам 
В събота у нас дойде мъжът на бременната приятелка, за която писах по-горе. Те двамата с моя мъж са приятели от малки. Трябваше да правят нещо на компютъра. Аз бях казала, че нямам сили да се показвам и да кажа "здравей" на момчето и минахме с извинението, че не ми е добре.
Всъщност, наистина не ми беше добре, даже и по-зле стана в течение на деня. Първите два часа от както той дойде плаках. В резултат на това се изтощих ужасно, клепачите ми се подуха и не можех да си държа очите отворени. Затворих ги за малко и съм заспала. Когато се събудих продължих да плача. От това главата ме заболя нечовешки - сякаш някой блъскаше вътре в нея с ножове в опит да излезе навън. Повръщах. Светлината ме дразнеше и единственото, което можех да направя, е да лежа в тъмната стая с компрес от оцет на челото.
Представям си какво щеше да е, ако човекът беше дошъл с бременната си жена (която много обичам и ми е много миличка!) - сигурно щях да получа нервен срив...
Чувствам се ужасно заради това, че реагирам по този начин, но то не е умишлено, просто така се получава.
Сякаш съм последният идиот на този свят...
В събота у нас дойде мъжът на бременната приятелка, за която писах по-горе. Те двамата с моя мъж са приятели от малки. Трябваше да правят нещо на компютъра. Аз бях казала, че нямам сили да се показвам и да кажа "здравей" на момчето и минахме с извинението, че не ми е добре.
Всъщност, наистина не ми беше добре, даже и по-зле стана в течение на деня. Първите два часа от както той дойде плаках. В резултат на това се изтощих ужасно, клепачите ми се подуха и не можех да си държа очите отворени. Затворих ги за малко и съм заспала. Когато се събудих продължих да плача. От това главата ме заболя нечовешки - сякаш някой блъскаше вътре в нея с ножове в опит да излезе навън. Повръщах. Светлината ме дразнеше и единственото, което можех да направя, е да лежа в тъмната стая с компрес от оцет на челото.
Представям си какво щеше да е, ако човекът беше дошъл с бременната си жена (която много обичам и ми е много миличка!) - сигурно щях да получа нервен срив...
Чувствам се ужасно заради това, че реагирам по този начин, но то не е умишлено, просто така се получава.
Сякаш съм последният идиот на този свят...
Много общи неща с моята история. Ще се справиш, при мен беше още по-зле, родихме 3 приятелки в един ден, другите две си гледаха здравите бебета, а аз изгубих моето. Отначало ми беше наистина много трудно, но си казах, че те са ми твърде ценни, за да ги загубя от мъка и го преодолях, възможно е, стига да искаш, самосъжалението не помага, напротив, колкото повече ти се обръща внимание, толкова по-трудно е да се справиш. Просто трябва да намериш сили да се изправиш очи в очи с тези хора, дай си време, страдай достатъчно дълго и после ще възприемаш нещата по-философски. Понякога изхабяваме твърде много емоции, защото искаме нещо точно сега, а то не ни е отредено, идва по-късно, но е същото нещо.
temir, ужасно съжалявам за това, което ти се е случило
Аз не мога да приема философски нещата (може би по-нататък... Не знам, времето ще покаже). В момента при мен всичко е като йо-йо: един-два дни съм сравнително спокойна, после един-два дни плача и чувствам душата си сякаш е захвърлена на тавана за захвърлени души, след това отново съм спокойна....луда работа
Аз не мога да приема философски нещата (може би по-нататък... Не знам, времето ще покаже). В момента при мен всичко е като йо-йо: един-два дни съм сравнително спокойна, после един-два дни плача и чувствам душата си сякаш е захвърлена на тавана за захвърлени души, след това отново съм спокойна....луда работа