Безпаричието

Има нещо вярно - наблюдавах го при родителите си, сега го откривам и при мен.

Също мисля, че безпаричието влияе отрицателно на отношенията в семейството. Безпаричието води до липса на спокойствие и изнервеност и от там караници по дребни поводи и без поводи, които постепенно прерастват...

При безпаричие много мълчим че иначе избива на викове. Досаден период е.

Разбира се,че финансовото състояние се отразява на семейните отношения.Особено ако сте свикнали на един стандарт,а после се наложи да се снижи..Но според мен ако наистина има обич всичко се преодолява.

Влияе на отношенията и още как.

    Срещнах мъжа си в момент в ,който, не искам да звуча арогантно, но  аз бях в отлично финансово състояние, а той беше на път да загуби работата си и понеже тогава бяхме в Б-я, а той е германец ,решихме да се върнем в Г-я уж за по-лесно и с надеждата,че и двамата бързо ще си намерим работа там....Стана тя каквато стана, едва не останахме на улицата, не ми се говори какво преживяхме миналата година. Оказа се,че офертата, която той имаше вече е невалидна, а аз се оказах,  неочаквано бременна след 10 години проблеми, изследвания и др. простотии, беше почти сигурно,че без мед. помощ няма да забременея, та последното нещо за което мислех беше контрацепцията... 
    Спестяванията се стопиха, стигнахме до социални помощи ( добре,че ги има )  нещо ,което ни скапа отвсякъде , не искам да си спом
ням как се мотах бременна по магазините и се чудех къде да гледам ,само и само да не ми попадне погледа в/у щанда за плодове, че много ми се ядяха, а нямаше място в "бюджета" ни за тях...А, живота ми си беше прекрасен преди това, започнах да го обвинявам за всичко, аз бях жертва той беше виновен..
     Скандалите станаха ежедневни, нерви, стрес, пълен ужааааас!!!!! Бяхме обаче прясно влюбени, ама много прясно, не исках да се избягам без да съм видяла как бихме живяли в нормални у-я и това беше единствената причина поради, която останах тук. 
    Мина време, нещата си дойдоха на мястото, лека полека си стъпихме на краката (той де, аз съм в майчински) и се успокоихме, та по въпроса , според мен  при безпаричието има само 2 възможности -или отдалечава или сплотява, каквото и да е,  не го пожелавам на никой.

Определено безпаричието нагнетява отношенията...но когато има разбирателство и общ стремеж към по-добро,сплотява в борбата за премахването му .

Така е   

И аз съм съгласна с казаното. 

Така е .....така е....

Зависи от мъжа - много мъже се депресират и униват и вкисляват всичко около себе си, включително и връзката, семейството...
Жените са по-гъвкави, не сядат да реват, а търсят изход, намират работа не по специалността, чистят, правят нещо и не им остава време за хленчене. Но загуби ли си работата специалист на средна възраст, да не си му в къщата 

Факт е, че нашето семейство се издържа от двама ни. Тоест, ако някой от двама ни не работи, положението става затегнато (аз даже изкарвам повече от съпружеското тяло). Та когато бях по майчинство и втората година започнах да получавам по 240 лв обстановката вкъщи леко се влоши. Аз бях свикнала да живея и харча нашироко. Започнах да дудна, да нервнича. По цял ден и цяла нощ все сметки ми бяха в главата, направо имах чувството, че ще се пръсна от напрежение. Тоест аз бях тази, която нагнетяваше пейзажа, признавам! И си поскърцвахме със зъби един на друг от време на време. Не знам какво щеше да стане, ако това продължеше по-дълго. Обаче до раздяла едва ли щеше да се стигне Промяна в чувствата не е имало 
Както и да е, сега и двамата отново сме работещи и аз отново си харча, но и спестявам, понеже видях другата страна на медала   

Повечето мъже се депресират като решат, че не изкарват достатъчно! тях ги боли така, както нас ни боли при проблеми със забременяването или износването. За тях това е нещо като доказване на мъжествеността. Но има и доста готованковци, което никак не е зле за тях.

Изпитана и доказана при нас истина 

Ние явно сме все наопаки  . Имали сме и добри и лоши моменти, но определено мога да кажа, че в моменти на финансова криза се обичаме най-много.