Забременяване след мъртво раждане

Момичета, благодаря за куража! При мен излезе нов проблем, който може да се окаже генетичен. Освен това имам тромбофилия и изтънен цикатрикс (в резултат на двете секциота). Мъжът ми вече не е сигурен, дали иска да опитаме отново, защото се притеснява да не ми стане нещо. Родителите ми не ме подкрепят особено, но наистина би било тъжно всичко да приключи така. Мисля, че всяка от нас заслужава да гушне живо и здраво бебе и поне малко да намалее болката, с която трябва да живеем. За съжаление при някои от нас борбата продължава  по-дълго от очакваното и това си е тест за психиката. Прегръдки от мен и искрено се надявам, да ни се даде шанс да осъществим мечтата си или ако не -да намерим сили да продължим напред.

Здравейте, за съжаление и аз се присъединявам към вас.. На 10.03 тази година загубих детето си в 39 г.с. поради лекарска небрежност. През цялата си бременност не съм имала каквито и да е проблеми или усложнения. Въпросната вечер се обадих на следящият ме АГ, с думите “Не усещам движенията на детето!” След което получих отговор: “Спокойно, сигурно спи, лягай си и ти и!” И така и направих за съжаление, но бях му се доверила толкова много, че някакси му повярвах.. На следващия ден бях при него на преглед, оказа се, че той проблем не вижда.. И няколко часа по късно след 30 минутно търсене на тонове и преглед на ехограф от страна на друг АГ се установи, че детето няма пулс.  Явно, че колкото по-напредват технологиите, толкова по-необразовани са докторите и не знаят как да боравят, защото се оказа, че пъпната връв е омотана два пъти около коремчето.. а как никой не видя това?? Родих нормално, имах само 3 шева и се надявам много скоро отново да усетя прекрасното чувство да си бременна..
Виждам, че темата е започната преди повече от 10 години и съм отчаяна, че все още има такива случки..

Съжалявам Кристи
Най-ужасното е когато живо и здраво бебче си отива заради лекарско безхаберие! Как да се довери човек въобще на лекар после!? И моят случай е такъв.
Надявам се да намерите път напред и скоро вашето бебче да се върне при вас и всичко да мине по вода!

Kristiiyanna съжалявам за загубата ти! Загубваш доверие напълно, при такива случаи.
Бързо възстановяване пожелавам! Аз като загубих моето момче веднага бях готова на нова бременност, но е нужно време за възстановяване всякакво. При мен също всичко вървеше добре и изведнъж тотално потъна на долу.

Аз също съм готова веднага, консултирах се със сегашния си АГ, след това второ и трето мнение. посъветваха ме да изчакам 2, 3 редовни цикъла и да действам веднага. Надявам се всичко да е ОК този път, но факт е , че страха винаги ще го има

Настръхвам, когато видя известие за тази тема. За съжаление, заради НЕКАДЪРНИЦИ има жени в това положение, разбирам да има някакъв проблем (болест или др) и да стане, но с живо и здраво дете и майка е просто недопустимо. Съжалявам наистина, прегръщам те силно. Момичета, хрумнала ми е гениална простотия, НО ще ви я споделя. Имайте си АГ на когото имате доверие, но си намерете поне още един, който да ви харесва, да му имате доверие. Нека са поне 2 мнения винаги.

Страшно много съжалявам мила! Прегръщам те. Видях в друга тема за твоят случай и знам и кой е тоя лекар или по-скоро некадърник. Яд ме е за детето ти за теб за семейството, това е голяма травма.Аз бих го съдила, знам, че не ти е до това,но аман от такива. Плаче ми се с теб. Понеже знам в коя болница се разиграва този ужасен случай искам да те попитам дадоха ли ти да се сбогуваш с детето ? В същата болница и аз изгубих своето момиче.

И аз така мисля да правя при следващ път. За съжаление, тотално ми разкъртиха доверието. Защото в моя случай, АГ си е изперкала и едно и също дава на всяка бременна без нищо допълнително. Изпусна ми нещата, още от началото, но аз сляпо доверие.
Толкова ли поватаряше мъжа ми да отидем на София или да отидем при друга, ама аз не, та не. Вимам тая е възрастна и опитна... Може би, специалист е била някога, ама вече е някаква кукувица...
Ама, и аз с моята бременност бях толкова глупава. Все едно някой ми изключи компочето на разума. Още в самото начало си казах, че няма да чета да не се стресирам. Ми, излезна ми през носа това...

Не ми дадоха да се сбогувам, тъй като аз самата не пожелах. Може би ако го бях видяла травмата щеше да е още по-голяма.

Kristiiyanna, много съжелявам за загубата! При мен също лекарите изпуснаха нещата, но какво точно се е случило така и не разбрах, защото има няколко версии. Никоя от нас в тази група не си е представяла, че животът ще и поднесе това. Отива си част от нас с тези душички, но ние трябва да продължим, колкото и непосилно на моменти да е това. Стискам палци да забременееш скоро и този път да има щастлив финал прегръщам те!

Бандита, не мисля че е простотия. Аз вторият път се следях при 4 различни, защото беше страшно рискова бременност и без всичките предистории.

Kristiiyanna, съжалявам за загубата ти и ти пожелавам когато си готова едно здраво прекрасно бебче.
Аз също съм решила при следваща бременност да се следя при двама АГ и да ходя на ФМ на две места. Имам огромно доверие в сегашния си АГ, но не спирам да се обвинявам за загубата на бебчето си и искам да знам, че съм направила всичко, което зависи от мен ако отново изпадна в подобна ситуация.

Здравейте,момичета.
Този път пиша за да дам лъч светлина,от който и аз имах нужда през 2020 година.Тогава бях писала историята си,как изгубих бебчето си в 36та седмица и как тази група ми вдъхна много кураж.
Вече си имам едно почти четиримесечно момченце,но няма да лъжа,че докато се случи чудото на 21ви февруари, не знаех къде се намирам.
След като загубих бебето ,се разбра,че съм с тромбофилия,пивишено TSH, занижени B12 и D3.Още повече се притеснявах,че и бях на почти 37 и с нередовен цикъл.Това ми беше първа бременност.След което единствено мисълта,че винаги най-много съм мечтала да стана майка ме изправи и накара да се стегна.
Колко отрицателни тестове и сълзи пролях,предполагам,че знаете и вие.След такава загуба всяко малко нещо те бута доста психически.Докато единственият тест,който дадох на мъжа ми да види първи,защото той ме накара да си го направя имайки предчувствие и защото аз бях малко вече психически рухнала, не се оказа положителен.И след първончалната радост се започнаха най-мечтаните и трудни девет месеца в живота ми. Изпълнени с много инжекции,лекарства,прегледи,изследвания,изкаран ковид,лоша микробиология,антибиотици и безброй безсънни нощи и стрес дали бебето мърда.Мисля,че от седми месец почти не бях спала,толкова ме беше страх да не се повтори същото.Единствената ми мисъл ден и нощ беше само дали го усещам.Наистина имах чувството,че се побърквам.
Искам да ви кажа,че за мен лично тези девет месеца бяха много дълъг,тежък и психически много труден период,но някак си ние сме направени да издържаме какво ли не и ако ми се даде шанс бих го повторила отново,защото последвалото щастие е несравнимо.
Надявам се и се моля за светли дни на всички ни,защото във всяка история се припознавам и затова всяка една от вас чувствам близка и желая въпреки трудностите да може да и се сбъдне чудото. ♥

Бъдете живи и здрави цялото семейство и нека занапред ви предстоят само слънчеви и щастливи дни:* много се радвам за вас и определено имах нужда да прочета и скоро да е при всяка от нас! Много да си гушката вашето съкровище :*