Забременяване след мъртво раждане

Мила моя, не се обвинявай за нищо, не си виновна в онзи момент просто така си го почувствала. И аз загубих моето момченце преди почти 3 години, той живя само 45 дни. Болката не минава, знаеш как е, но просто с времето трябва да се научим да живеем с нея. Ето погледни от друга страна Господ и твоето момиче са ти изпратили след това живо и здраво бебенце. Абсолютно съм сигурна, че през цялото време докато си била бремена твоето момиче е седяло до теб и ти е държала коремчето за да се роди това бебе живо и здраво. Прегръщам е силнооо, не се вглъбявай в загубата.

Благодаря ти за отговора! Съжалявам много за твоето момче💙 Знам ,че ни пазят от небето,знам , че трябва да съм силна , но имам такива моменти в , които ме удря спомена и всичко ми е пред очите.

Знам много добре как се чувстваш, и аз имам такива моменти. Просто изпадам в тотална дупка, но си повтарям, че трябва да съм силна за да мога да си имам живо и здраво детенце. Боли, много боли, но се уча да живея с тази болка. Не се обвинявай, че не сте си я взели и погребали. Те не са там на гробището, те са навсякъде около нас, до нас, чуват ни и ни виждат. Душите не се чувстват добре, ако плачем и страдаме за тях.

Здравейте мили момичета, идвам да ви се похваля и да вдъхна кураж и надежда на всички преминаващи през такава ужасна загуба . На 19.01.2023 се роди Никола жив и здрав да радва мама и тате . От както е в живота ми почти мога да кажа , че забравих травмата и преживяното през септември 2021 г. Вече приех, че така е трябвало да стане и с правилният Аг стигнахме до успешен финал , който пожелавам и на вас ❤❤❤ Няма как напълно да забравим , но болката след появата на бебче се свежда до минимум 😊

Много се чудех дали да Ви пиша, но все пак - за да знаете, че не сте сама, много се чувстваме по подобен начин. От раждането на моето момиченце минаха повече от 6 години, имам и друго дете след нея, но не минава ден, без да си спомням, да се питам защо и какво щеше да е, ако беше жива. Отбелязвам всеки рожден ден. Няма никога да я забравя и нищо не може да я замести. И въпреки това се налага животът да продължи и да отдадем дължимото и на другите ни деца, няма как.
Прегръщам всички!

Много съжалявам за загубата 🖤
Ако кажа, че се преодолява-ще излъжа! Ние сме майките, които цял живот ще бъдем белязани с тази липса!
Всичко, което сега изпитвате е нормално, то няма да мине... ще се научите да живеете с това. Всичко ще напомня, но трябва да Ви крепи мисълта, че всички тези прекрасни емоции, които сте изпитвала, всяко ритниче... няма как да не  изживеете отново! Няма как да не чуете най-желания плач!
Аз загубих моята дъщеря 3 дни преди 37 г.с.... 2020 г. на 08.11. я усетих и видях ритничетата за последно... Също дълго чакана... не вярвах какво ми казват, но... сърцето й вече не биеше под моето. 😭
Всеки ден живея с мисълта как е изглеждала, видях само косичката и крачетата й. Девет месеца я чаках, а не намерих сили да им кажа да ми я дадат... поне за малко да ми я дадат... Да я целуна и да се сбогувам.
Всички казват, че когато родиш отново, всичко се забравя!
Не, не съм забравила... напротив..  Всеки ден мисля за моята първа дъщеричка,  за моята Христеа, за това как е изглеждала, за това каква майка щях да бъда.
Днес, след общо 5 години борба и първо мъртво раждане, благодарение на Бог и на това, че не се отказах и след 1 година и 6 месеца непрестанно ходене по лекари,  изминали хиляди километри,  имам още едно момиченце, на което давам всичко, на което съм способна. ❤️ Благодаря и на нея, че беше толкова силна и въпреки тази изстрадала бременност, устоя и е жива и здрава... Благодаря й, че избра мен, точно тогава, когато си мислех, че вече нямам сили... точно след негативния тест-тя е моето чудо!
Не се отказвайте-страхът ще е с Вас до последно, но Вие заслужавате да дадете любовта си!
Аз си мислех, че никога, ама никога кракът ми няма да стъпи в болницата, където завинаги остана първото ми момиченце, но знаете ли-родих втората си дъщеря пак там, при същата лекарка! Преборих се с демоните в името на новия живот!
Направете всички възможни изследвания. Тромбофилиите са част от тях, изследвайте уреаплазма, микоплазма, четете много и точно, когато си мислите, че вече нямате сили, намерете още малко! Нека Ви крепи мисълта за новия живот, който Ви чака, който чака да затупти във Вас!
Прегръщам Ви!

ВеllAaAa, искам да Ви питам откриха ли ви тромбофилия? Моят случай е подобен, затова питам само, че загуба в 30 седмица без някакви други причини просто спиране на сърдечната дейност.

Да, с високорисков фактор съм, но и до днес не знам дали това е била причината.
Втората бременност бях на терапия с инжекции и стриктно проследяване

Здравейте, обещах да споделя резултатите от тромбофилии те, откриха ми хомозигот на PAI 4G/5G и хетерозигот на МТНFR.... Предполагам че хомозигота е дал отражение за плацентарна недостатъчност.

При наличие на мутация PAI, допълнително се изследват и фактор 13 и ACE, защото имат комулативен ефект и така могат да Ви назначат хепарин при +тест.
Не всички лекари назначават терапия с инжекции, при мутация PAI, а само аспирин например.
Другата Ви мутация е свързвана с неусвоявоне на витамини от групата Б. Задължително ще трябва да приемате такива в метилирана форма (фолиева, Б12 и др.). Проверете си нивата на фолиева к-на и Б12 и попълнете липите им, ако има такива.
Аз съм с фактор 5 и ПАЙ и бях само на инжекции и то в профилактична доза от 0,4.. като 2 от препоръките бяха да съм на 0,6 и аспирин всеки ден, само заради високорисковата мутация на фактор 5, но така и не се наложи!
При всички е индивидуално и зависи и от текущи кръвни показатели и кръвоток при нова бременност.
От ❤️ Ви желая успех!

ВеllAaAa, благодаря ти, много за изчерпателния отговор♥️ Ще изследвам и другите в такъв случай и ще се консултирам те първа с имунолог...

хематолог определя терапията за тромбофилии

Пуснете си Тафи и вегфа - те имат отношение към развитието на плацентата и прееклампсия. И аз съм с плацентарна недостатъчност и мъртво раждане поради отлепена плацента. В последствие открих че имам паи, аце, тафи и вегфа, и висок хомоцистеин. С подходящ лекар който следи рискова бременност и терапия това може да се компенсира, така че имайте вяра и надежда. Кураж! [ quote author=t.d.dimitrova link=topic=536066.msg46581730#msg46581730 date=1686927123]
Здравейте, обещах да споделя резултатите от тромбофилии те, откриха ми хомозигот на PAI 4G/5G и хетерозигот на МТНFR.... Предполагам че хомозигота е дал отражение за плацентарна недостатъчност.
[/quote]

Здравейте, за кой път се убеждавам, че има много мъка по този свят. Да споделя и аз моята... Преди 11 години имах спонтанен аборт в 8-ма седмица - шок и ужас! След 5-6 месеца забременях - проблемна бременност, която можеше да завърши много зле заради лекарска небрежност, родих момченце 1.750 кг., беше 10 дни в кувьоз и отделно още 10 в друго отделение. Слава Богу вече е на 10 години и е едно прекрасно дете. След 5 години забременях, бременността завърши пак в 8-9 седмица. Трудно, но се събрахме. 2019 година забременях, имах вече доказана тромбофилия, бях на терапия, която в последствие беше променена и мисля, че това обрече и тази бременност, която завърши трагично в 28-ма седмица, това вече не мога да го опиша с думи. С мъжът ми се затворихме всеки в себе си и го изживяхме всеки по свой начин, да не говорим, че това се отрази на детето ни ужасно! Отказахме се окончателно от идеята за 2-ро дете до момента, в който тази година се оказах бременна, без дори да сме имали такова намерение. Това беше пълен шок за нас, бяхме пред дилема дали да направя аборт, за да не минаваме пак през същия кошмар. Не ми даде сърце да го направя, макар че мъжът ми искаше, но каза аз да взема решението и че ще ме подкрепи каквото и да реша. Дадохме шанс и на тази душичка. Този път терапията беше различна, уж вървеше добре и в 20 седмица на феталната ми казаха, че няма сърдечна дейност. Ако щете ми вярвайте този път изпаднах в някаква ярост, ядосах се много - на живота, на съдбата си, на целия свят. Псувах, виках... много малко плаках. Мислех даже, че не е нормално. Това ми беше 5-та бременност. 5 деца да съм родила. На 41 години съм. И времето е срещу мен. Бях си обещала, че каквото и да се случи този път, няма да натоварвам детето ми, защото заради мен той предишния път беше ужасно стресиран. Странно е как такива неща действат по различен начин. Този път с мъжа ми много си говорихме, споделяхме, поплакахме и някак не бяхме по сами в мъката, както предишния път. Това се случи преди месец и половина. Още не мога да се осъзная, но имам дете, което ми дава сила да продължа. След толкова обвинения предния път - към лекари, към себе си, към кой ли не... едва се измъкнах от дупката, в която бях изпаднала повече от 3 години. Сега за себе си знам, че аз съм направила всичко, което съм могла, била съм стриктна за всичко, което са ми казали лекарите. Ако ме питате дали искам пак да опитаме - да, искам. Мъжът ми, обаче, вече е категоричен, че не иска. Той ми сподели, че изживява двоен страх - за бебето и за мен. Наистина не знам един мъж как изживява нещата. Жената преживява и физическата и психическата болка. И по някакъв мазохистичен начин аз не бих се отказала и бих искала да имам още един шанс, но за съжаление и възрастта е против мен, а и мъжът ми го е страх повече от мен. Поне на този етап... Дълго стана, но пиша, за да разберете, че въпреки тежките загуби човек не бива да се отказва от мечтите си и търсете смисъл, смисъл за себе си, който да ви води в живота! Бъдете здрави и силни! Прегръщам ви всичките!

Прегръдки и от мен - 5 бременности загубих, преди да успея да износя живо и здраво бебе. Минаха през съмнения за моларна бременност, мисед аборти, биохимични бременностти, мъртво раждане, операция на яйчника, 4 хистероскопии, 3 кюртажа! Само аз и ММ знаем изцяло през какво сме минали, само той знае какво е да чакаш от другата страна на операционната и да не знаеш какви ще се новините!
Разбирам ви напълно ❤️