Забременяване след мъртво раждане

  • 232 028
  • 1 439
  •   2
Отговори
# 1 410
  • Мнения: 1 132
Ериела, прегръдки! Толкова много истории съм изчела, толкова неща правя, за да си помогна на себе си и продължават да се удивлявам и възхищавам на хора като вас - Ериела и LunaeLumen, които успявате да се съберете въпреки всичко.

Аз все се каня да пиша в темата, ама не знам откъде да започна. Като че ли досега съм писала основно свързано с каузите, които се опитвам да реализирам в памет на момченцето си и не толкова за емоциите си.

Скоро ще стане година откакто подновихме опитите за дете и две години от злополучната нощ, в която децата ми се родиха, а едното не изплака. Година и 10м срещи с психолог, както казах множество прочетени истории, материали, 2 осъществени идеи в подкрепа на родителите, сблъскващи се с тази ужасна загуба, сега започвам работа по трета.... И все още има някакви супер малки на пръв поглед неща, които успяват да ме хвърлят в бездната на траура и депресията. Все повече губя надежда, че ще успея да имам още едно дете. За тази година опити единственото, което постигнах е две операции и една извънматочна бременност. Постоянно изскачат проблем след проблем и дори не успяваме да стигнем до следващия инвитро опит. Тежи ми много да гледам детето си без братче или сестриче. Тежи ми да прегръщам едно дете вместо две (знам че някои хора нямат и едно дете, но моля ви не ми казвайте, трябва да съм благодарна, че го имам, защото  аз съм, но детето ми не може да компенсира болката от загубата на брат му, защото не са взимнозаменяйми). Толкова много искам да стигна до следваща бременност, да родя и да чуя "честито" вместо раждането да е съпроводено от оглушителна тишина...

Дори не знам защо го пиша това - дали търся съвет от всички, които са се преборили с подобни чувства или просто искам да споделя...

# 1 411
  • Мнения: 68
Ериела, прегръдки! Толкова много истории съм изчела, толкова неща правя, за да си помогна на себе си и продължават да се удивлявам и възхищавам на хора като вас - Ериела и LunaeLumen, които успявате да се съберете въпреки всичко.

Аз все се каня да пиша в темата, ама не знам откъде да започна. Като че ли досега съм писала основно свързано с каузите, които се опитвам да реализирам в памет на момченцето си и не толкова за емоциите си.

Скоро ще стане година откакто подновихме опитите за дете и две години от злополучната нощ, в която децата ми се родиха, а едното не изплака. Година и 10м срещи с психолог, както казах множество прочетени истории, материали, 2 осъществени идеи в подкрепа на родителите, сблъскващи се с тази ужасна загуба, сега започвам работа по трета.... И все още има някакви супер малки на пръв поглед неща, които успяват да ме хвърлят в бездната на траура и депресията. Все повече губя надежда, че ще успея да имам още едно дете. За тази година опити единственото, което постигнах е две операции и една извънматочна бременност. Постоянно изскачат проблем след проблем и дори не успяваме да стигнем до следващия инвитро опит. Тежи ми много да гледам детето си без братче или сестриче. Тежи ми да прегръщам едно дете вместо две (знам че някои хора нямат и едно дете, но моля ви не ми казвайте, трябва да съм благодарна, че го имам, защото  аз съм, но детето ми не може да компенсира болката от загубата на брат му, защото не са взимнозаменяйми). Толкова много искам да стигна до следваща бременност, да родя и да чуя "честито" вместо раждането да е съпроводено от оглушителна тишина...

Дори не знам защо го пиша това - дали търся съвет от всички, които са се преборили с подобни чувства или просто искам да споделя...


За да бъда честна, от всичко най - много мразя, когато ми казват" Ама нали имаш дъщеря, радвай и се" . Хора,спрете .Това е все едно кой обичаш повече - майка си или баща си . Та ние сме носили тези деца 9 месеца, имали сме мечти, надежди. От моята загуба са минали почти 2 години.21.09.2021 така пагубна за мен дата,тогава ми казаха че моят син няма пулс, а на 23.11ми направиха секциото.
Датата наближава, а на мен ми е толкова болно и мъчно все едно беше вчера. Не , болката не минава за жалост никога.
Като буца в гърлото ми е тази мъка....

Последна редакция: чт, 17 авг 2023, 20:05 от 2309

# 1 412
  • Мнения: 24
Здравейте! Записвам се и аз в един от най-трудните и мъчителни клубове, които могат да съществуват... Прегръщам, макар и виртуално всяка една от вас, тъй като само жена преминала през този кошмар има представа за какво иде реч... Установих, че за всички други е невъзможно.

На 25.06. родих естествено малкото си момченце, което почина в мен няколко дни преди това. Беше много желано и обичано бебе особено след мисед аборта ми с близнаци миналата година... Стана абсолютно спонтанно и случайно въпреки че не бяхме правили опити. Беше много активен до последно когато в началото на 7 месец просто спрях да го усещам. Бременността вървеше леко и безпроблемно. Дори си мислих, че ми е дар от Бога след като в началото на годината баща ми си отиде...Но уви.

Физическата болка след като влязох в болницата за мъртво раждане беше по-силна от всичко което съм изпитвала досега, но тя мина и замина. Другата обаче не мисля, че някога ще си отиде, а тя е много по-силна от която и да било физическа болка... Просто ще трябва да се науча да живея с нея, колко и трудно да ми бъде. Също така се надявам някой ден и аз да гушна живо и здраво детенце...

Пожелавам на всички ви, изстрадали мами много + тестове и успешни бременности и дано накрая всяка от нас се радва на ревящ пухкав финал! ❤️

# 1 413
  • Мнения: 1 132
landofroses, много съжалявам, че се записваш тук! Съжалявам и за загубата на момченцето ти, и за загубата на близнаците ти.

Няма нещо, което да мога да ти кажа и да ти взема от болката, но споделяй тук колкото имаш нужда. На мен поне споделянето ми помага много. Прегръдки!

# 1 414
  • Мнения: 46
Съжалявам за случилото се, но знай, че болката ще намалее и това което искаш ще ти се случи!

Тук в темата има много истории с щастлив край. Аз съм с една от тях - 2020 мъртво раждане в 38г.с, 2021 - първото ми момиченце, живо и здраво родено и 2023, преди месец, второто ми момиченце 🥰.

Всеки човек преживява болката различно. За себе си твърдя, че душата ми е излекувана. Припомням си за случилото се, паля свещ на датата, но живота продължава. Аз също загубих баща ми преди години, тогава бях на 26г. Тогава беше най-тежкото нещо в живота ми, но ето ме сега. Живота продължава.

Кураж! Бъди пълноценна за себе си и семейството си. Ще си гушнеш рожбичка, скоро.

# 1 415
  • Мнения: 10
Разбирам Ви напълно на мен ми се случи същото спрях да усещам бебето в края на 7 месец.... Sad Искам да Ви попитам, колкото и тежко да е откри ли се някаква причина аз половин година я търся и съм до никъде и никой нищо не казва, аутопсията показва процесите, които са се случили след това. Правих изследвания за тромбофилия имам само мутация на PAI 4G и миналия ден проф. Паскалева не ме взе на сериозно с тази мутация и пусна и др изследвания каза, че не е тромбофилия само малко протеин S ми беше на долна граница и тя отхвърли тромбофилия, а др проблеми и аз не съм имала даже бебето беше седмица напред на тегло и всичко завърши така с нормални морфологии...

# 1 416
  • Мнения: 266
landofroses, много съжалявам за загубата ти и те прегръщам. Който не го е преживял няма как да те разбере. Дори майка ми не ме разбра... Но ние тук те разбираме.... Ще боли много, отдай се на болката и загубата, изживей го. Това е процес, иска време, но  ще става по-добре.
Аз загубих моето момченце в 34 г.с. след отлепена плацента. Имам и мисед преди това. Прочетох цялата тема тук и това да знам че не съм сама в мъката си много ми помогна. Ходих и на психолог. Опитах се да разбера защо е станало така и обиколих няколко лекари рискова бременност за да знам как да се подготвя за следваща успешна бременност.
Ако чувстваш нужда да споделиш, ние ще те разберем и подкрепим.

# 1 417
  • Мнения: 24
2402 Благодаря ти! Споделянето и на мен ми помага, но само когато знам, че отсреща има разбиране и емпатия, а за съжаление на тази тема са малко хората, които го умеят. Дори се наложи да прекратя контакти с някои близки хора именно защото от незнание какво да кажат говорят неща, които звучат нелепо и ме карат да се чувствам още по- зле.

lilypad90 Да са ти живи и здрави дечицата! Радвам се, че душата ти е излекувана, това е чудесно. Дано и моята бъде някога...

t.d.dimitrova Много съжалявам за загубата ви😔 За съжаление аутопсията на сина ми не е излязла (вече 2 месеца) и затова не мога да кажа. При самото раждане докторът каза, че имало огромен възел от пъпна връв около крачето и това било довело до фаталния край. Направих си изследвания за тромбофилия, но все още не са готови. Доколкото съм чела в темата за тези мутации PAI също би могла да доведе до проблеми ако не се вземат мерки при евентуална бременност, и момичетата там препоръчваха проф. Лисичков ако проф. Паскалева не ти обърне достатъчно внимание. Той се занимавал с нискорискови мутации, така че може и него да потърсите. Но за да загине здраво бебе от нищото определено не е защото няма причина. Аз лично смятам след като ми излязат резултатите да се допитам до няколко хематолози.

Billybo Благодаря ти много за милите думи! Моята майка също не разбира, но тя не го е изживяла. Всяка жена, която разбере какво ми се е случило, дори да не ми е близка, видимо потреперва от ужас. Откак ходя на терапия се чувствам малко по-добре. Поне не избухвам в сълзи в магазина или на улицата ако видя бременна жена или малко момченце... Терапевтката ми каза, че се чувствам все едно съм била на война, и е абсолютно права. Мъжът ми ме подкрепя докъдето и той може, макар и да не разбира, че болката никога няма да си отиде и също така, че би ме било страх от следваща бременност...На теб какво ти казаха лекарите? Знаят ли се причините за случилото се? На мен още никой нищо не ми е казал... Както казах се надявам всяка една от нас накрая да гушне живо и здраво бебче!

# 1 418
  • Мнения: 10
Landofroses, благодаря за съвета за Лисичков не бях се сетила за него, а доколкото разбрах Русев изписва една и съща терапия и е скъпар... Ще поддържаме връзка, пиши какво се случва с теб и дано с времето става малко по-леко и знам, че всичко ще има щастлив край при всички нас, защото го заслужаваме....Прегръдкииии

# 1 419
  • Мнения: 681
Аз не препоръчвам Русев, еднотипни терапии на всички (следвах я стриктно и завърши с биохимична бременност ). Никаква шанс за комуникация, когато ти е нужен, което при рискова бременност е недопустимо! Иначе е много мил и сладкодумен.

# 1 420
  • Мнения: 24
Landofroses, благодаря за съвета за Лисичков не бях се сетила за него, а доколкото разбрах Русев изписва една и съща терапия и е скъпар... Ще поддържаме връзка, пиши какво се случва с теб и дано с времето става малко по-леко и знам, че всичко ще има щастлив край при всички нас, защото го заслужаваме....Прегръдкииии

Русев е имунолог, а не хематолог, затова аз не бих му имала кой знае какво доверие относно тромбофилиите. Но за Лисичков прочетох много добри отзиви точно като специалист по нискорискови мутации. Също така е хубаво при евентуална следваща бременност да се следим при лекар разбиращ от рискова бременност, а аз такъв още не съм открила...Да, ще се радвам да поддържаме връзка. Прегръдки и на теб!

# 1 421
  • Мнения: 1 132
landofroses, моето момче си замина заради истински възел на пъпната връв, което се потвърди и от аутопсията (водещото заключение беше хипоксия, довела до асфиксия). Ако се окаже това и при теб за съжаление от всички разговори, които съм провела с лекари и всички прочетени статии, разбрах че няма превенция и е много трудно да се хване навреме.

За аутопсиите - почвам да си мисля, че ги правят само на едно място. На мен навремето ми казаха, че ще е готова до 2седмици максимум, стана готова след около месец, но гинеколога ми звънеше по два пъти на седмица да пита какво става, та може би затова са се забързали малко.

# 1 422
  • Мнения: 681
Landofroses, благодаря за съвета за Лисичков не бях се сетила за него, а доколкото разбрах Русев изписва една и съща терапия и е скъпар... Ще поддържаме връзка, пиши какво се случва с теб и дано с времето става малко по-леко и знам, че всичко ще има щастлив край при всички нас, защото го заслужаваме....Прегръдкииии

Русев е имунолог, а не хематолог, затова аз не бих му имала кой знае какво доверие относно тромбофилиите. Но за Лисичков прочетох много добри отзиви точно като специалист по нискорискови мутации. Също така е хубаво при евентуална следваща бременност да се следим при лекар разбиращ от рискова бременност, а аз такъв още не съм открила...Да, ще се радвам да поддържаме връзка. Прегръдки и на теб!

Аз намерих такъв лекар и благодарение на него имам своята прекрасна дъщеря, ако искате пишете ми на лично ще помогна с каквото мога.

# 1 423
  • Мнения: 24
landofroses, моето момче си замина заради истински възел на пъпната връв, което се потвърди и от аутопсията (водещото заключение беше хипоксия, довела до асфиксия). Ако се окаже това и при теб за съжаление от всички разговори, които съм провела с лекари и всички прочетени статии, разбрах че няма превенция и е много трудно да се хване навреме.

За аутопсиите - почвам да си мисля, че ги правят само на едно място. На мен навремето ми казаха, че ще е готова до 2седмици максимум, стана готова след около месец, но гинеколога ми звънеше по два пъти на седмица да пита какво става, та може би затова са се забързали малко.

Съжалявам за твоето бебче ❤️ Прочетох, че си имала близначета, и разбирам болката ти... Възможно е да ги правят на едно място, аз звъня през 2 седмици да питам и още нищо. Но така каза израждащият ме относно възела още щом излезе. Иначе си беше напълно здраво бебе и АГ го беше гледала 4 дни преди да се случи. А дали това може да бъде повлияно от тромбофилия също не знам... Предполагам, че я имам тъй като баща ми имаше много проблеми със сърцето. Ще се види скоро.

# 1 424
  • Мнения: 266
Landofroses, чудесно е, че ходиш на терапия. Ще ти помогне да преминеш и да продължиш. Болката не минава, но се научаваме да живеем с нея и да откриваме хубавото в живота около нея. Аз научих, че всеки страда в живота по различен начин. А относно разбирането, на мен мъжът ми ми беше голяма опора и подкрепа. Реално той на близко разбира как се чувствам. И пак е ужасно...
Аз ходих при проф. Лисичков. Отдели ми един час, обсъдихме не само конкретния случай но и предишните, фамилна обремененост, каза ми че съм за нхм при следваща бременност.
Относно аг рискова бременност за София бих препоръчала Вецев, Ковачев, Атанасова в Токуда. Сигурно има и други.
При мен се оказа плацентарна недостатъчност, всеки път, но никой не забелязал ....
Но има много причини да се стигне до тук и обикновенно са супер редки. Всички сме от тези редки случаи в статистиката. Но също така трябва да вярваме, че по същия начин може да ни се случат хубави неща, дори вероятността да е малка. Кураж и успех!

Общи условия

Активация на акаунт