Януарски мами броят килограми! - 13 тема

Добрутро, девойки!
Чета, чета за ражданията и си размишлявам. Искате ли да си направим списък със страховете  - от естествено и от секцио.
Предлагам го, но ако има такива от вас, на които това ще им дойде в повече, т.е. биха се сетили за неща, които досега не са им идвали на ум, май по-добре да не го правим.
Идеята ми е да си дефинираме кое точно е страшно и защо, а не просто да ни тресе страха от "неизвестното". И най-жажно - как може да се противодейства на всички страхотии  

Аз първа:
Страх от естественото (преди (малко), вече не):
1. Страх от болка - вече не ме е страх, защото си има упойки. Не че преди не знаех за съществуването им  , но след раждане с упойка знам какво е и като усещане.

Страх от секцио:
1. Дълго възстановяване и като следствие от него да не мога да бъда напълно автономна.
2. Трудности със закърмването предвид по-късното тръгване на кърмата

Инкааааа,  Именно клипа (онзи, силно цензурирания, който в началото се въртеше из нета нецензуриран  ) ми развинти въображението 

Добро утро и от мен!

Чета за страховете ви и да ви кажа, според мен природата си знае работата. При първото раждане изпитвах огромен страх - сякаш съм хваната в капан и няма измъкване. Инищо не можеш да направиш - то просто трябва да се случи. Не можех да дишам от пристъпите на паника и ужас. И накрая дори не разбрах как родих. Докато се усетя и Яна беше излязла. Сега вече го приемам по-спокойно, надявайки се на леко раждане... отново.
А за секциото - изпитвам ужас, че ще се наложи да ме режат, а на всичкото отгоре да съм будна и да осъзнавам какво се случва.

Но каквото и даизберете, игнорирайте страховете на другите и мислете положително.

Пожелавам ви много хубав, слънчев ден и страхотна среща. Аз днес няма да мога да се присъединя, но отсега се записвам за следващата

Добро утро!

Днес имате среща, софиянки, нали! Пожелавам ви да си изкарате приятно и после снимки да покажете! То аз парола нямам още де, та ако някоя добра душа ми прати, ще съм благодарна!

За шофирането - повече шофирам отколкото ходя пеша, така ще е до края, че аз и на работа ще ходя почти до края ... Винаги с колан, ако не се овържа имам чувството че ще падна от седалката. Не че съм Шумахер зад волана, просто ми е по-комфортно така.

За страховете от раждане и противодействията им, дето предложи Ноеми -  не е лоша идея, но аз лично не мога да напиша нито една страхотия, която да съм преживяла и за двата вида раждане.  Чудно ми е, обаче, девойките от чужбина да кажат: има ли нейде другаде по света  опцията "секцио по желание"  Щото мои познати извън Бг, никой не ми е споменал да го има.

За секса - ни насън, ни наяве, желанието ми е нулево. На мъжът съм му дала карт бланш, както иска да се оправя, само да не ме закача, и да не носи болести вкъщи 

По заглавието на темата - мислех да пиша, ама се оказа че батерията на кантара сдала багажа. Устройва ме, че да мога и днес да похапна спокойна, пък утре като купя батерия, ще има да се тюхкам пак за килограмите ....

Ноеми, страховете ти от секциото не са напълно основателни. Родих първото си дете със секцио, защото не тръгна по нормалния начин. 8 часа след секциото вече си ставах сама и проблем не съм имала никакъв. Кърмата ми тръгна на следващия ден, изписаха ме след седмица и съм си била съвсем автономна и не ми е трябвала никаква помощ, за да се справям с новите си задължения. Всичко това предвид, че кърмех на поискване дори и нощем. Всичко си е до човек. На съседното до моето легло лежеше едно мрънкало дето не стана 7 дни от леглото и я изписаха на количка, защото не се беше раздвижила дари. Не е била с проблемно секцио, а просто си беше мрънкало и това е.

Добро утро, момичета!

Щом ще се страхуваме днес да си кажа и аз:
нормално раждане: страх от болката -малко, в случай че нещо се издъни с упойката;
секцио: страх от операцията - до сега не са ме рязали и ако може да се запази статуквото ще е най-добре.

Но общо взето най-големите ми страхове си седят и при двата случая:
1) страх от неизвестното (все пак това ще ми е първо раждане) - тук единственото ми успокоение е, че толкова жени са раждали... и аз ще се справя криво ляво;
2) страх от игли - е тук няма какво да обяснявам - просто изпитвам ужас от забиването на игли във вените ми. Ако се наложи да ми сложат система с гаранция ще направя подобаващ цирк, който като поотлежи малко ще звучи много забавно. 

Единствения ми страх е да не би да не се роди детето здраво.

Болката - ми боли си и в двата варианта. Голяма работа, все ще мине. А за иглите - гледай на другата страна и няма да имаш проблем.

Страхове от нормалното раждане:
- че няма да ми позволят да се разхождам, клякам и така нататък до получаване на пълно разкритие;
- че ще ме бъркат твърде често да видят разкритието;
-че ще ми сложат система за получаване на разкритие( а не искам)
- че ще избързат да ми направят епизотомия(така ли беше) без да са дочакали по естествен път да си получа достатъчно разкритие
-че ще имам разкъсвания/срязване и че ще ми зарастнат бавно
-че няма да ми се стегнат както преди влагал. мускули;
-че ще ми текат дълго време лохиите
-че може да се усложни раждането и да се наложи секцио
-че може да се наложи използването на вакум или форсепц

Забележете- не написах страх от болка!!!

Страхове при секцио:

-по-бавно възстановяване
-по-дълъг престой в болницата
-страничните ефекти от упойката
-по-големият шок за бебето при секцио и като цяло за организма му
.......

Това са моите страхове, дори някой от тях да звучат смешни или абсурдни. Всеки гледа през своя си поглед и на база  собствения си опит. Всяко раждане е строго индивидуално при всяка жена! Спор няма.

Не се "филмирай" , и в двата случая се слага система, но не е опасно... Не знам дали съм ви разправяла, ама системата, която ми включиха при раждането ми беше първата в живота, и предвид болките и другите "ангажименти" изобщо не съобразих, че трябва да стоя мирно и тя .... ми изтекла цялата в... гърба

Привет в това прекрасно време момичета!
Относно раждането Тони го е казала много добре -болката...тя се забравя.
Аз опит мога да споделя само за секцио .Слушала съм какви ли не истории и за двата вида раждане ,такива че на всяка жена да и се отще изобщо да ражда .Ама ей ни на тук пишем вече 7 месеца пълни и живот и здраве ще е така още два месеца !:)
Лично при мен нещата бяха много добре ,а и може би защото бях наплашена точно от такива разкази с неочакван край и се бях подготвила за големи болки и какво ли не .Всъщност още същия ден се раздвижих ,ставах на няколко пъти ,подмих се ,слоших си бикини с превръзка .Закърмих на следващия ден сутринта и така една година .Доколкото разбрах ,сега дават да се закърми бебето 6 часа след операцията вече.
Живот и здраве се надявам и този път да е така!

Ох, бях се зарекла да не пиша сега (ще се пробваме със синчето за срещата), обаче не мога да се въздръжа.
Относно страховете при естествено раждане:
 -  Никой не те спира да се разхождаш, клякаш, и т.н., а и няма нужда да бързаш към болницата - моят лекар ми беше казал, когато контракциите станат на 5 мин. да се обличам полека и да тръгвам, за да не "вися" твърде дълго там.
 - "бъркането" също е свързано с пребиваването в болницата. Като отидох със 7-8 см разкритие колко пъти мислиш, че  са ме бъркали? - едва остана време за еднократно
 - системи винаги се слагат, но все пак може и да се  "пазариш" с лекарите, и отново - тези за разкритие (били болезнени) се слагат ако пристигнеш с 3 см и дълго не се развиват нещата, за това ти казвам да не бързаш.
Ох, а това с епизиотомията въобще не го мисли - то се прави "на върха" на някоя от последните контракии и само помага да не се разкъсаш много - изобщо не е начин за достигане на пълно разкритие - напротив - прави се едва след него!
 - след нормално раждане и разкъсванията, и епизиотомията зарастват за 2-3 дни - наистина, от опит, а и почти не болят, особено в сравнение с оперативен разрез и шев (опитала съм и от двете)
 - има специални упражнения за стягане, но и без тях нещата си идват на местата след месец -два, а до тогава - нови, различни усещания
 - това е строго индивидуално, но не е по-неприятно от обикновен цикъл
Последните две не мога да коментирам -  те и мен ме плашат и се присъединявам към твоите страхове за секцио, особено когато детето вече е тръгнало по родилните пътища - гледам, че при планово секцио много държат да няма родилна дейност...

Е, радвам се, че сте се включили в дискусията относно страховете! Надявам се, че няма да има обидени или засегнати, а ще се фокусираме върху позитивната страна - чрез чужд опит да се опитаме да си преодолеем собствените притеснения.
renci, ако ми се наложи спешно секцио, за теб ще си мисля! 

Чопи, относно състоянието на влагалището... при естествено раждане може да те направят и девица 

Съжалявам, че не можах да се присъединя към срещата, но бях обещала на синчето да го водя на театър. Следващия път 

Здравейте, момичета! 
Завиждам ви благородно за хубавото време и рекордните температури - тук цял уикенд вали и започваме леееко да подивяваме вкъщи. А това е само началото на сезона...
От петък не съм ви чела и много сте писали, та и аз да се включа:
за секса - както си нямах мерак, така изведнъж почнах една серия розови сънища (с мъжа ми, не с разни секси барабанисти ), направо  Ама това само към 4 сутринта.  Вечер в 10 съм като парцал и нямам желание за нищо, пък в 4 не върви да събудиш любимия, та от време на време се понапъвам вечер и хич не е лошо - ни контракции, ни болка, само да не беше тоя корем...

за шофирането - карам само от време на време, защото предпочитам да се раздвижвам с 10-минутките пеша до спирката и обратно, че иначе по цял ден съм седнала, но като се наложи, нямам проблем с шофирането. И на мен би ми било кеф да се самозакарам до болницата Тук носенето на колан е задължително, просто долната му част трябва да е под корема, не през него, че иначе не става (а и не знам дали би ме хванал коланът - онзи ден се мерих с един метър, талията ми е 103!!!  ).

за овлажнителите - и аз съм се чудя дали да не си взема, уж било влажно тук, пък и аз се събуждам с пресъхнало гърло, въпреки че при всяко нощно пишкане пия вода

за секциото по избор - тук няма такова нещо. Първо, не се поема от касата, и второ, лекарят идва чак в края на раждането, така че ако на някоя родилка в процеса на раждане й хрумне, че иска секцио, акушерките отговарят: "Хаха, че то няма кой да го направи" (това между другото е действителен случай). Не знам какво става, ако се наложи по спешност, сигурно си имат някаква система.

за страховете - имам си някакви, но гледам да не ги мисля. Наскоро прочетох едно изказване на една видна столична акушерка, според която: "Раждането е процес, който във всеки момент може да се обърка". Такива хора и изказвания повече ме плашат, отколкото историите за тежки раждания примерно.
при нормално раждане:
- понеже съм след секцио, най-много ме е страх да не се получи руптура на матката с всичките там последици
- малко ме е страх от разкъсванията и епизиотомията, така че смятам да си правя масаж на перинеума и ще се опитам да се отпусна максимално при раждането, за да ги избегна. Някъде четох, че редовният секс също помагал за еластичността на влагалището.
при секцио:
- то не е страх, и аз не знам какво е. Предният път не ме хвана спиналната упойка, не знам защо, и ми направиха пълна, така че проспах раждането, и ако сега се наложи пак секцио, не ми се иска това да се повтаря.
А иначе преди първото ми раждане ме беше страх и от клизмата, и от спиналната упойка (да не стане някой фал и да ме парализират), и от поставянето на катетъра (което не усетих), от всичко, защото беше непознато.
Но пък мина добре, раздвижиха ме на следващия ден, тогава и закърмих, и така почти година, след седмица бях тотално и напълно оперативна - асансьорът в кооперацията ни беше повреден и се качих и слязох два пъти пеша от/до 6-ия етаж, на качване с пълни торби (което не е хубаво, ама се наложи).

а, пропуснала съм за разширените вени - украсих се с тях при предната бременност, сега станаха още по-изразени и си имам навсякъде, така че лекарката ми изписа специални чорапогащници за разширени вени за бременни - горната част е разтегателна и поема корема, направо е като колан. Е, тва е такова чудо! Супер стегнати са и ми действат много добре, без тях краката ме болят, но обуването и събуването е цирк - отиват по пет минути сутрин и вечер, а с тоя голям корем става все по-трудно. Иначе помагат студените душове и вдигането на краката високо.
Хайде, радвайте се на хубавото време! 

Здравейте!

Аз разширени вени по крайниците нямам засега, но откакто тръгнах на ехографи заради бременността всеки път лекарките ми казват, че имам разширени вени по яйчниците.  Всички ми казват, че не би трябвало да ми правят проблеми, но на мен ми е леко неспокойно като се присетя.

За страховете, определено изпитвам по-големи страхове отколкото при първото раждане, даже не страхове, а някакво безпокойство. Но има и неща, от които въобще не ме е страх, като например болка и козметични проблеми по тялото, причинени от раждането, независимо какво е то. Конкретните ми страхове за всеки вид раждане са:
 При естествено: Евентуална руптура на матката и тежките увреждания на бебето (не ме питайте какви са, всеки може да ги намери и прочете, аз и без това съм набедена за суперчерногледа).
 При секцио: Евентуални проблеми с дишането и закърмването на бебето.
Предполагам, че както и на повечето от вас, тези мои страхове са ирационални, че има много по-страшни и статистически много по-често се срещат други проблеми, но мен ме плашат именно тези неща.

Едно линкче, което ще е интересно за майките, които вече имат едно секцио зад гърба си:
http://amotherisborn.wordpress.com/2010/09/18/vbac-vs-repeat-cesarea/

   

Днес времето е прекрасно!
Слънцето  пече супер силно.С малката се разходихме и поиграхме подобаващо.
А сега за страховете .."Любимата" ми тема.Толкова любима,че кошмарите ми започнаха да изместват розовите сънища Будя се по 2-3 пъти на нощ и после пък не мога да заспя...Незнам защо се филмирам от рано.Може би много чета
Все си повтарям,че няма нищо страшно.Щом хората повтарят и потретват с  раждания,значи от това не се умира нали Всичко се преживява,бързо се забравя.
Каквото и да е раждането ми(секцио или норманло)се моля само за добър финал!Останалото са бели ядове-визирам възтановяване от кръпки и шевове.
Даже снощи си говорех с една ноемврийка която също я тресат страхове и стигнахме до извода,че раждането е малко като сватбата.Месеци наред го мислиш,умуваш,плануваш,сънуваш...а то цялото чудо е за 2 часа.После автоматично насоваш вниманието си в друга много по-важна тема.БЕБЕТО.Суче ли?Не суче ли?Колко изсука?Това нахрани ли го?Ака ли?Защо не ака?Оригна ли се?...и.т.н...