Дъвчете, ако някога дочета Бесовете и ги завърна в библиотеката, да знам дали да я взимам нея, в случай, че я заваря там.
- Публикувана: 27 окт. 2010, 21:09 ч.
- Последно мнение: 28 ноем. 2010, 01:22 ч.
'Последният еничар' от Реха Чамуроглу
То ние я дъвкахме май вече... Ми ще чакате тогава да се наканя да препрочета Идрис Шах-а и да питам каквото не съм разбрала пак (сигурно) 
А дотогава - поздрав с това:
Кажи: аз съм ти
Аз съм прашинки
на слънчева светлина,
аз съм кръглото слънце.
На прашинките аз казвам:
Останете.
На слънцето:
Продължавай да се движиш
Аз съм утринна мъгла
и диханието на вечерта.
Аз съм вятър
във върховете на горичка
и вълна,
разбиваща се в скалата.
Мачта, рул, кормчия и кил;
аз съм и кораловият риф,
в който се разбиват.
Аз съм дърво
с дресиран папагал
в клоните си.
Тишина, мисъл и глас.
Музикалният ефир,
идващ от флейта;
искра от камък,
блясък на метал.
Свещ и молец, лудеещ около нея.
Роза и славей,
изгубен в аромата и.
Аз съм всички същества,
въртяща се галактика,
еволюиращият интелект,
издигането и падането.
Това, което е, и което не е.
Ти, който познаваш Джелаледин,
Ти, един във всички,
кажи кой съм аз;
кажи: аз съм ти.
А дотогава - поздрав с това:
Кажи: аз съм ти
Аз съм прашинки
на слънчева светлина,
аз съм кръглото слънце.
На прашинките аз казвам:
Останете.
На слънцето:
Продължавай да се движиш
Аз съм утринна мъгла
и диханието на вечерта.
Аз съм вятър
във върховете на горичка
и вълна,
разбиваща се в скалата.
Мачта, рул, кормчия и кил;
аз съм и кораловият риф,
в който се разбиват.
Аз съм дърво
с дресиран папагал
в клоните си.
Тишина, мисъл и глас.
Музикалният ефир,
идващ от флейта;
искра от камък,
блясък на метал.
Свещ и молец, лудеещ около нея.
Роза и славей,
изгубен в аромата и.
Аз съм всички същества,
въртяща се галактика,
еволюиращият интелект,
издигането и падането.
Това, което е, и което не е.
Ти, който познаваш Джелаледин,
Ти, един във всички,
кажи кой съм аз;
кажи: аз съм ти.
Четееееем! 
Аз обикновено по време на път оръшквам най-голямо количество страници, но сега ни е толкова натоварена програмата,че не успявам да се съсредоточа. А и Баяц не е автор, когото да четеш "между другото" плюс аз като попадна на историческо зачекване, ходя да търся подкрепящи го исторически факти и става еднаааа.
Но! Влетях в съседната на хотела книжарница и излязох с 4 книги, едната от които е Шах Исмаил … 5;лу.Сега само трябва да измисля кога ще чета.
Малко цитати от Баяц искате ли?
Аз обикновено по време на път оръшквам най-голямо количество страници, но сега ни е толкова натоварена програмата,че не успявам да се съсредоточа. А и Баяц не е автор, когото да четеш "между другото" плюс аз като попадна на историческо зачекване, ходя да търся подкрепящи го исторически факти и става еднаааа.
Но! Влетях в съседната на хотела книжарница и излязох с 4 книги, едната от които е Шах Исмаил … 5;лу.Сега само трябва да измисля кога ще чета.
Малко цитати от Баяц искате ли?
Анджи! 
Ох, Мистик, много е и все ми харесва , и книгата е по-мой вкус... Иска ми се да почета малко повече за битката при Лепанто, защото си е значима , тя е основната причина за ракрута ( според ред историци) и т.н. преди тази битка Османската империя е отвоювала от Венецианското кралство Кипърското царство и тази победа залага капаните за конфликта, който съществува и в момента.
Да ви напомня това за ирландците, католиците и Хенри VIII?
Да ви напомня това за ирландците, католиците и Хенри VIII?
Извинете за двата последователно поста, но така се случи . 
Разговорът за битката при Лепанто предизвика известни паралели с Косовската битка....Колкото и навремето Лепанто да е бил голям шок за османлиите, все пак не ги ве хвърлил на колене пред противника. Загубата само показала,че и тяхната империя е уязвима, че трябва да се откаже от твърде голямото си високомерие и че славолюбието има своя цена...Най-важното,че османлиите не са превърнали Лепанто в мъченическо поражение .
За разлика от тях сърбите приели Косовската битка от 1389 година... като поражение с лице на мъченичество. От части разбираемо, защото след това потъвали все по-дълбоко в робството, загубвайки личната си свобода, царството и държавата си. ...
Всъщност, колкото повече времето отминавало, толкова последиците от тази преломна битка губели ясните си характеристики на едно историческо трагично поражение и придобивали контурите на все по-малко осезаеми факи, а все повече сянката на възможното... Интерпретацията надделявала над смислеността.
Соколович разсъждава върху смяната на реглигията ( или да кажа вероизповеданието?) и запазването на вярата и на самата съшност на човека.
В този смисъл беше по-тежко да не приемеш ислямското вероизповедание и да останеш поданик, запазвайки своята вяра. Но още по-тежко беше да не се отречеш от собствената си вяра , а да встъпи в служба на чуждата! Отстрани това изглеждаше като откровено користолюбие! Но има ли друг избор? Нима да останеш жив е ненормално? Срамно? ... И така , както целия му народ беше разделен на две половини, нито една от тях не беше избрана по естествен път , така и всеки път поотделно беше разполовен , без сам да беше взел решение за това. ... Единственото, което при взимане на бъдещото решение беше невъзможно , бе човек да остане свой и само свой.
Разговорът за битката при Лепанто предизвика известни паралели с Косовската битка....Колкото и навремето Лепанто да е бил голям шок за османлиите, все пак не ги ве хвърлил на колене пред противника. Загубата само показала,че и тяхната империя е уязвима, че трябва да се откаже от твърде голямото си високомерие и че славолюбието има своя цена...Най-важното,че османлиите не са превърнали Лепанто в мъченическо поражение .
За разлика от тях сърбите приели Косовската битка от 1389 година... като поражение с лице на мъченичество. От части разбираемо, защото след това потъвали все по-дълбоко в робството, загубвайки личната си свобода, царството и държавата си. ...
Всъщност, колкото повече времето отминавало, толкова последиците от тази преломна битка губели ясните си характеристики на едно историческо трагично поражение и придобивали контурите на все по-малко осезаеми факи, а все повече сянката на възможното... Интерпретацията надделявала над смислеността.
Соколович разсъждава върху смяната на реглигията ( или да кажа вероизповеданието?) и запазването на вярата и на самата съшност на човека.
В този смисъл беше по-тежко да не приемеш ислямското вероизповедание и да останеш поданик, запазвайки своята вяра. Но още по-тежко беше да не се отречеш от собствената си вяра , а да встъпи в служба на чуждата! Отстрани това изглеждаше като откровено користолюбие! Но има ли друг избор? Нима да останеш жив е ненормално? Срамно? ... И така , както целия му народ беше разделен на две половини, нито една от тях не беше избрана по естествен път , така и всеки път поотделно беше разполовен , без сам да беше взел решение за това. ... Единственото, което при взимане на бъдещото решение беше невъзможно , бе човек да остане свой и само свой.
Препоръчани теми