Близнаци родени в 27гс

Благодаря ти Ани, ти винаги си ме разбирала и аз съм на мнение, че трябва да се прави каквото трябва - по някога резултатите идват навреме (като при Лъчи), а по някога със закъснение (като при Любче) - всеки ден се радвам, че ги имам тези малки Богове. Всеки с номера си, всеки с усмивката си............ не че са моите, но наистина са прекрасни!!!

Прегръдки и целувки на Сами!!!

Честити ходещи крачета на Лъчи и от мен.
Много стиснати палци за успех и при Любче

Jiki_ll , много се радвам на борбените ти момченца .Скоро да ни зарадваш с още едни ходещи крачета .
Лек ден!

Здравейте,мами!
И аз съм майка на недоносено дете,родено в 33 г.с. на 6.09.2011,с интравентрикуларен кръвоизлив 1 и 2 степен и неонатален сепсис причинен от вътреутробна инфекция,причинила преждевременното раждане.Сега вече е на 7м реална възраст и на почти 6м корегирана.

Жики,имам въпрос:как се справяш с натиска от страна на педиатрите за поставяне на ваксините?От горчивия опит на моя приятелка знам,че на деца родени в риск не трябва да се поставят ваксини докато не се установи дали имат или не някакви увреждания или други здравословни проблеми.А нашата педиатърка не пропуска на всяка консултция да ми напомни че не сме поставили ваксините,и съм убедена,че ако не бях информирана ,тя нямаше да постави този въпрос за обсъждане и щеше да надупчи досега "дупето" на детето.Като,че ли това е най-важното,а не това как се развива детето.

Пингуи,и аз съм от Сливен.От две седмици водя дъщеря си на рехабилитация.Тя също много реве.не знам дали е ефект от рехабилитацията или просто й е дошло времето ,но има малък напредък:вече стои седнала като я подпирам по гърба само с една ръка,а преди терапията не можеше да се задържи изобщо,като се опитвам да я обръщам(тя още не може сама)вече замахва с ръката сама да направи завъртането и почти успява да измъкне другата изпод тялото си.Ти къде си водила твоето дете?

Въпроса не е към мен, но и аз да кажа.
По наредба се отлагат ваксините до 6 месеца, след което ако има противопоказания, трябва да има решение на комисия.
При моето дете си вземах епикриза от неонатолог, тъй като той проследява детето до навършване на 1 година. На педиатъра съм носила само епикризите. Така да се каже съм се разбирала с добро, за да няма драми и конфликти, но ако си решила да не слагаш ваксини, няма как някой да те накара. Но дори и да отидеш на комисия, като няма детето диагностицирано заболяване, няма да ти разрешат отлагане.
А кръвоизливите как са? Като ги следите ежемесечно - резорбират ли се и изобщо какво им е състоянието? На моето дете бяха значително намалели и нищо, че ходеше на рехабилитация съм поставяла ваксини, но в по-късна възраст.

А защо водиш детето на рехабилитация? На тази възраст да не може да сяда ми се вижда нормално. Ако няма причина по-добре не му причинявай неприятни емоции на детенцето. И всъщност личната ли ти даде направление за рехабилитация? Защото ми се вижда странно, хем да мисли, че детето се бави в развитието и му трябва рехабилитация, хем да те натиска да слагаш ваксини 

Личната лекарка само я тегли и мери и си настоява за ваксините,дори и за захранването трябва да питам като че ли сме длъжни всички да знаем от първия път как и с какво се захранва едно бебе,но това е друга тема.За рехабилитация ми намекна неонатоложката когато ходихме на преглед месец след изписването и миналия месец и спомена,че в Англия на всяко дете родено с тегло по-ниско от 2кг се назначава безплатно рехабилитатор у дома за да се помогне развитието на детето още преди да е установено каквото и да било.И понеже и аз съм изчела много за признаците за ДЦП за да знам какво да следя у детето тъй като от лекарите нямам такава информация(за тях всичко е нормално и то след като аз питам),виждам някои неща като свитите юмручета и най-вече палците които са навътре почти постоянно.Извива си главата назад когато я вземем на ръце,не постоянно,но доста често.Когато я слагам да стъпи,стъпва на пръстите си,освен когато е с буйките(явно те дават правилна насока на стъпалото),опитва се да хваща предмети,но доста често ръчичките й се разминават една с друга и също така със самите предмети.С лявата върши по-целенасочени действия.Не се опитва дори да се обърне,освен в коритото тъй като там се кефи страшно много и се фъчка чак до обръщане и когато я слагам по корем не си отваря пръстчетата за опора.За сядането съм съгласна,че й е рано и я карам да сяда само като я уча да подава ръчички,а за храненето я слагам полуседнала защото иначе главата клюмва силно напред и тя ще падне и когато правим упражнението да се учи да се подпира на ръцете си при наклон в страни също я държа седнала,но за не повече от 10-15 секунди.
Станислава,след 1 май ще ходим още веднъж в неонатологията на преглед след 6 корегирани месеца и най-вероятно ще направят още една ТФЕ.На последната ТФЕ(20 март) се виждаше свиване на вентрикулите и неонатоложката каза,че все още са разширени,но дилатацията е в норма и дори да останат така,детето не трябва да има увреждания.За кръвоизлива написа,че гирира правилно.Останала е една малка кистичка,която вече е влязла във вентрикула,което било много добре тъй като не се засяга мозъчното вещество.Съгласна съм да поставя ваксини,но както каза в по-късна възраст,а не наравно с нормално родените деца.Искам всички съмнения да отпаднат и тогава да пристъпим към ваксинирането,а не да излагам детето на ненужен риск защото последствията ще останат само за нас.

Благодаря ви за отзивчивостта.Надявам се да се притеснявам напразно,но не мога да спра ... вие сами го знаете.
Хубав ден от нас

marrina-ina, много се радвам да видя съгражданка. 
В рехабилитацията няма нищо лошо, даже е абсолютно препоръчителна дори детето да няма някакви установени проблеми. Лошото е, че в Сливен няма да намериш квалифициран рехабилитатор, който да е наясно с нуждите на едно недоносено бебе.
Ние ходихме при Радост Митева (тя има кабинет в Рикас - офис сградата, на мястото на бившия спортен). В началото мислех, че съм доволна - при нея ходеха и деца с ДЦП и уж беше много наясно... вярвах й. В последствие се оказа, че хал хабер си няма за какво иде реч, караше ме да правя абсолютно абсурдни упражнения вкъщи с малката (които съм коментирала с личната лекарка, с неонатоложката и с двама ортопеда - всички на мнение, че тези упражнения са недопустими). Ако пропуснехме час започваше да ми обяснява как малката си замятала крачето на една страна и как да коригирам това... В последствие отново се оказа, че това е пълна глупост и явно го е използвала, за да ме държи в напрежение и да ходим още по-често. Накрая просто спряхме да ходим и аз си й правех всички упражнения сама вкъщи (препоръчвам ти тази книга - http://books.bg/books/263/641393.html).

Вие къде ходите?

Иначе е напълно нормално на тази възраст да не може да стои седнало детето, не го подпирай с възглавници и пр. Нека всичко стане естествено. Правете масажи, упражнения, стимулирай го, но не прибързвай.
Желая ви много късмет и успех! Да е здраво детенцето и скоро да забравите всички притеснения.  Ако имаш нужда от нещо - насреща съм.

marrina-ina, и моите близнаци са родени в 33 г.с. горе-долу по същото време (ние сме родени на 2.9.2011)  . Ние също правим рехабилитация и аз съм убедена, че постъпвам правилно. Нашата рехабилитация е гимнастика по Войта, като повечето време я правя сама вкъщи, след като 2 пъти за по 10 дни ме обучаваха в центъра за лечение на деца с ДЦП.

Не ми се иска да кажа, че е нормално, но със сигурност не е изненада, да имате някаква степен на двигателно изоставане, щом бебка е недоносена. Бъди спокойна  - това би следвало да се навакса по-нататък с растежа. Признаците, които описваш за тази възраст, не предсказват ДЦП, а говорят, че детето се развива по-бавно. Нашият физиотерапевт каза, че диагноза ДЦП не може да се постави на такава малка възраст, без въобще да се подценява, разбира се, необходимостта от рехабилитация.

И моите имат същите признаци и ето какво правим ние, за да ги преодолеем, следвайки съветите на терапевтите:

(1) Обръщане - децата започнаха да се обръщат на 5 и половина месеца коригирана възраст, т.е преди 10-ина дни. Много им помогна едно упражнение по Бобат, с което аз им показвах 2 месеца как трябва да се обърнат: от легнало положение по гръб усуквам крачетата в едната посока и натискам дупето надолу и към посоката накъдето искам да се обърнат, докато те не вдигнат главичка сами и не започнат да напрягат мускулите на гръбчето и ръчичките, за да поемат сами обръщането.

(2) Извиване на главата назад - забраниха ни напълно да ги носим с лице към нас, т.е. винаги трябва да ги носим с гръб към нас и леко присвити в ембрионална поза, за да не ръкомахат много и да се ограничи желанието им да протягат шията.

(3) Отваряне на пръстчетата - правим едно специално упражнение, ако се занимаваш с Войта, може би го знаеш. То помага също да се ограничи извиването назад.

(4) Засилване на ръчичките и посягане - имаме още едно упражнение + пълзим: аз местя краката, те махат с ръце напред, за да се докопат до играчката, която "пее" пред тях.

(5) Ходене на пръсти - засега ни казаха да не опитваме каквито и да било опити да предизвикаме опората на краката (т.е. да ги държим под мищниците, а те да тропат с крака на земята), защото са малки (все пак са само на 7 месеца).

Не ми се иска подробно да описвам упражнения за свитите юмручета, извиването и посягането, защото може да са ти познати, но ако те интересува повече, с радост ще споделя  . Желая ти успех с рехабилитацията!

Пингуи,и ние ходим при Радост Митева.Знам за нея от моя приятелка ,която води детето си при нея.То е с ДЦП-тежка степен,но и тя няма усещането,че тази рехабилитация помага.Миналата година откри ABR терапията и от ноември до сега всеки ден правят тези упражнения и детето видимо има напредък.
А тази книжка ми я подари една друга приятелка и се опитвам да правя някои от упражненията.Много съм се замислила дали да водя детето на още рехабилитация защото си спомням,че в нея пишеше,че в началото масажът от двете страни не трябва да бъде повече от 10-15 мин и ако детето започне да мрънка или плаче означава,че се е изморило и трябва да се спре,а Радост не спира и се притеснявам да не би да се стресира много и всичките тези усилия да имат обратен ефект.
А вие водихте ли вашето момиченце на невролог?

Ashia,аз очаквах детето да изостава,но понякога ме заливат едни мисли и се ровя с часове в нета за да намеря информация,която да отрече опасенията ми
Обръщането и аз го правя така ,но съвсем отскоро защото не знаех точно как.От вчера забелязвам след усукване на крачето,че и детето прави усилие да завърши движението.
Благодаря ти за информацията за извиването назад и аз вече няма да я нося с лице към мен въпреки,че Невена(моето момиченце не обича да я нося много,а предпочита да си лежи и да си рита на широко
Чувала съм само за гимнастиката на Войта.Много ще съм ти благодарна ако ми напишеш какви са точно тези упражнения за отваряне на ръчичките,засилването им и протягането.
Невенка се опитва като стои по корем да се докопа до играчка пред нея,но движенията й са толкова некоординирани,че човек може да си помисли,че го прави случайно.
Вие къде ходите на рехабилитация?

marrina-ina, да ти е жива и здрава Невена! Ние сме от София и ходим в този център: http://www.cpcentresof-bg.com/?cid=71 Там ходят много хора от провинцията, с направление за хоспитализация, като родителите спят в болницата. Стоят 10 работни дни, колкото е дължината на клиничната пътека. Часове се записват за месец напред, но ако се обадиш на регистратурата, ще ти обяснят всичко - свободни часове, какъв тип направление да искаш от GP-то и т.н. Сега видях, че на сайта е качена една презентация на шефа им, в която се посочва какво трябва и какво не трябва да се прави с детенце. Погледни я - в нея има доста съвети какво да НЕ правим 

Упражненията ще ти ги пратя на личния мейл, за да не спамим тук  Поздрави и стискам палци всичко да е наред. 

Здравейте Майчета!

От опита, който натрупах през последната година и половина мога да кажа само едно - всяко дете е строго индивидуално и се развива различно спрямо другите!!!

Имам две момчета, но по нищо не си приличат, а са месени от едо и също тесто, както се казва!
Чакани деца, желани и през всичкото това време ме крепят думите на една педиатърка, която се грижеше за тях в дома, а те бяха: "Много любов"!

Едното ми дете се справя добре, бързо наваксва (проходи на 1г.5м реална възраст) и е много контактен, другият е в другата крайност,не ходи, не обича тълпите, но и той си има своите победи! При едния действат едни упражнение, при другия други - те просто са различни!

Радвайте се на децата си, такива каквито са, не ги сравнявайте с другите! В момента Ви е много трудно да гледате глобално на нещата, самата аз бях във Вашето положение, доката не ми се наложи да тръгна на работа! Сега разбирам, че прекалено много съм се взирала в тях, което на моменти е било добре, а в други не. Рехабилитацията е много важна и трябва да се прави при недоносени - Войта, Бобат или др., според моето скромно мнение няма значение - важното е да се работи с детето! Трябва да отбележа, че тази работа трябва да се върши от опитно лице, т.е. рехабилитатор - за моите деца аз съм намерила този човек и поради тази причина нещата се получават!

Относно ваксините и нашата лична ни кара да ги правим, но невроложката всеки месец и пише в амбулаторния лист, че не са готови за тях и така ги отлагам вече година и половина!

Успех на всички мами и най-вече на техните герои!!!

Докато детето ми беше още в неонатология четох доста и бях убедена, че ще правим рехабилитация. Винаги е полезна, стимулира и развива. Започнахме я възможно най-рано щом позволиха. Май се гонеха 4кг като минимум, но не помня точно.
Имаше доста упражнения, с които детето не се справяше, но с всяко следващо ходене вече знаеше какво го очква и полагаше усилия. На последните посещения по думите на рехабилитаторката вече правеше неща, с които изпреварва връстниците си.
Никога не е плакал и не се е дърпал. Жената беше много нежна. Винаги започваше масажа на облечено и в процеса на работа деликатно махаше бодито. Целта - да не го стресира. Не знам каква школа е било, не съм и питала. Счетох, че те са преценили при първичния преглед.
Резултата - роден 33г.с. с 4 г.с. вътреутробно изоставане 1270гр, проходи на 1г.1м. стабилно, без проходилка и без държане за ръка. Сам се научи по мебелите. И досега не дава да го водя, горда малка птичка, все сам иска.
Убедена съм, че това се случи до голяма степен от ранната рехабилитация.

Относно ваксините според наредба 15, ЛЛ може да отлага по своя преценка до 1г на детето. Така че не и се връзвай, те всички едно си знаят. И нашата ЛЛ напоследък ме подгони на тази тема, но още го удрям на пазарлък. Ние пък вървим доста дребни и според невролога, цитирам "не бива да се компрометира имунната система преди да навакса на ръст". Обаче това становище не е вписано в епикризата от прегледа и си подлежим на ваксиниране, Затова сега чакам дата да се явим на комисия, пък дано 
Виж тук, особено Приложение 10, най-долу: цък.

Нямам дума да изразя силата,която има майката на тези дечица...стоя,чета и плача......не спирам да плача.......толкова силна,борбена и ...какво още ....не ми идват силите да мисля и пиша.....През толкова неща е минала....Млада майка съм на 2 деца,благодаря на Бог живи и здрави са ми,но незнам дали аз щях да имам силите да мина през този ужасен път.....Пожелавам и от все сърце дечицата и да се оправят ,да са живи и здрави и много,много да Ви радват....
следя темата и стискам палци..... 

rozalinda555, благодаря Ви за хубавите думи!!!

Никой не знае съдбата си, но когато проблемите дойдат - просто намираш начин да ги разрешаваш!!!