Консултации по турски език, за начинаещи и средно напреднали - тема №1

и аз искам да науча турски знам само някои думи като сени севиорум и мама татко

Гласната Ö
Гласната Ö се изговаря като френското eu  или немското Ö. В българския език този звук се среща в турцизмите - кьорав, гьол, гьон, в имената Петьо, Ваньо и други. Тази гласна в транскрипция се отбелязва с /ьо/.

Гласната Ü
Гласната Ü се изговаря като френското u  или немското Ü. В българския език такова произношение се среща в думата дебют. В транскрипция думата се отбелязва с /ю/.

Гласната I
Гласната I се произнася по-тясно и по-кратко от българската Ъ. В българския такива думи са- пЪн, дЪб. Различното произношение на тази гласна в двата езика се илюстрира добре от думата кЪна, при изговарянето на коята в турския език се чува Ъ, а в българския тя се чува като кАна.

Неударени гласни

Важно е да се разбере, че за разлика от българския, в турския не се среща потъмняване на неударените гласни.
В българския език неударените а,о,е се доближават по произношение до тесните ъ,у,е.
Например:
глава /глъва/
магазин /мъгъзин/
половин /пулувин/
пелена /пилина/

Подобно потъмняване на неударените гласни в произношението на турските думи може да промени смисъла на казаното или най-малко да създаде впечатление за лошо владеене на езика.

Например
kızım/къзъм/ - моето момиче
kazım/казъм/-моята гъска

Дължина на гласните

По дължина на изговарянето гласните в турския са кратки. В някои чужди думи и в резултат на изпадането на ğ гласните се поризнасят като дълги. В транскрипцията са отбелязани като /:/
например
cumhuriyet - /джумху:рийет/ - република
tarih - /та:рих/ - история, дата
bağ - /ба:/ - лозе


Съгласната ğ

Съгласната ğ не се чете:
- тя удължава гласната пред нея dağ - /да:/ -планина
- след мека гласна се чете като българското Й iğne - /ийне/ игла
- между две гласни не се чете eğer - /еер/ ако

Съгласната L
В думи с меки гласни и в някои чужди думи съгласната L се поризнася меко:
ülke -/ юльке/ хубав
gölge - /гьольге/ сянка

Съгласната h
Съгласната h се произнася по-леко от българското Х, а в разговорната реч въобще не се произнася
Например
merhaba - мераба - здравей
daha- даа -  още
hayır -айър - не

И аз искам да се включа , знам доста , от около 1 година гледам турски сериали и само от там съм понаучила нещо .. Много исках да уча сериозно , но не намерих къде да отивам на уроци и сега съм много щаслива , че сте създали такава тема 

Добре сте дошли всички, аз все се надявам така дружно да понаучим много.

Момичета,поздравления за темата и за усилията,които ще полагате в наш интерес,т.е.незнаещите  Аз имам минимални познания и с голямо удоволствие ще участвам,надявам се да съм примерна ученичка.
P.S. От известно време търся къде има езикови курсове по турски в София,но не намирам нищо подходящо,ако някой има такава идея ще бъда благодарна да ме информира може и на лични

И аз бих желала да се запиша,ама съм на ниво нула.Не знам дали ще ме приемете?

İyi geceler  
1. Benim adım Maria
2. Ben 47 yaşındayım
3. Sofia
4. Hayır
5. Evet

Здравейте. Радвам се, че ще има тема  в която да можем да научим поне малко турски. Досега го учех сама с помощта на един учебник. Но си мисля, че когато има с кого да коментираш неясни неща се уучи по-добре и по-правилно. Благодаря за темата и успех на всички.

Записвам се аз ама дали ще успея... не знам,поне ще се постарая...
Започвам от нулата,така че сега си разпечатих първата лекция...Още не мога да отговоря на теста,съжалявам

ХАРМОНИЯ НА ГЛАСНИТЕ

Вокалната хармония бива МАЛКА И ГОЛЯМА.

ГОЛЯМА ВОКАЛНА ХАРМОНИЯ

При голямата вокална хармония гласните се уподобават по признака твърдост-мекост

ТВЪРДИ ГЛАСНИ - a, ı, o, u
МЕКИ ГЛАСНИ - e, i, ö, ü

Например в следващите думи гласните са от един и същи вид.
çalışmak - /чалъшмак/ - работя
kapı - /капъ/ -врата
gelmek  - /гельмек/ - идвам
döşeme - /дьошеме/ - под

МАЛКА ВОКАЛНА ХАРМОНИЯ

При малката вокална хармония гласните се уподобовот по признаците закръгленост-незакръгленост и теснота-широта.

НЕЗАКРЪГЛЕНИ ГЛАСНИ - a, ı, e, i
ЗАКРЪГЛЕНИ ГЛАСНИ - o, u, ö, ü

ТЕСНИ ГЛАСНИ - ı, i, u, ü
ШИРОКИ ГЛАСНИ - a, e, o, ö

Така ако гласната в първата сричка е незакръглена, гласните в следващите срички, както и тези от наставките, също са незакръглени.
 например
çiçek - /чичек/ - цвете
arabacı - /арабаджъ/ - колар
evlerimizde - /евлеримизде/  - в нашите домове

Ако гласната в първата сричка на думата е закръглена, гласните в следващите срички, както и тези от наставките са или закръглени и широки, или тесни и закръглени.

например
borular - /борулар/ - тръби
örtülü -/ьортюлю/ - покрит, забулен
anılarım - /анъларъм/ -моите спомени

ХАРМОНИЯ НА СЪГЛАСНИТЕ

При хармонията на съгласните се отчита тяхното делене на звучни  и беззвучни. Ако крайната съгласна на дадена сричка е звучна, то и началната съгласна на следващата сричка става звучна и обратното, ако крайната съгласна на предходната сричка е беззвучна, то и началната съгласна на следващата сричка става беззвучна.

ЗВУЧНИ СЪГЛАСНИ - b, c, d, g, j, v, y, z
БЕЗЗВУЧНИ СЪГЛАСНИ - p, ç, t, k, ğ, f, h, s, ş

СОНОРНИТЕ СЪГЛАСНИ - l, m, n, r са звучни  и нямат беззвучни съответствия.
Поради правилото за хармонията на съгласните част от наставките имат звучни  ибеззвучни варианти. Така например наставката за занятие-професия CI има  четири звучни и беззвучни варианта:
-cı, -ci, -cu, -cü
-çı, -çi, -çu, -çü

boya - boyacı
боя -бояджия

balık - balıkçı
риба - рибар

Поздравявам ви за това, което правите. Много хора запалени по турските сериали ще се включат в този курс - сигурна съм. Аз също се записвам, но започвам от нулата. Начина по който обяснявате е перфектен. Благодаря ви 

Не си в грешка. Продължавам с преводите на ЛиН. Но има доста неща, които ме затрудняват. Затова смятам да се включа тук. Нищо лошо няма в това, че някои неща ги зная. Ще си затвърдя знанията, а и ще науча нови!

Добро утро дами и успешен ден! Явно има интерес към темата и това ме радва. Спорна работа и голяма благодарност на Mishel.

Иска ми се да отговоря на въпросите, но не знам как да си инсталирам турски език. Ще изчакам инструкциите на Mishel и тогава ще го направя

Продължаваме нататък с важните неща. Моля, запишете си ги, за да ги имате и поне през първите уроци често си ги припомняйте.


Отсъствие на звучните / b, c, d, g/ в краесловието

Фонетична особеност на турския език е, че съгласните b, c, d, g обикновено не се срещат в края на думата.
Вместо тях се употребяват беззвучните им съответствия p, ç, t, k.
На това правило се подчиняват и заемките. Например арабските думи kitab/книга/ и dolab/шкаф/ в турския език стават kitaр и dolaр.
Когато към дума, окончаваща на някоя от беззвучните съгласни p, ç, t, k., добавим наставка започваща с гласна:
- p се озвучава и става b: dolap - dolabi
-ç се озвучава и става c : ağaç - ağaca
- t често се озвучава и става d: umut - umudu , но понякога не се променя sepet - sepete
- k между две гласни често става ğ: sokak sokağı, но понякога не се променя gecik - gecikiş
Ако преди k има n, става  g renk- rengi , но ако преди нея има друга съгласна не се променя aşk - aşka.
Повечето едносрични думи са изключение от правилото-  iç - içi, koç - koça, et - ete.


Изпадане на тясна гласна в двусрични думи
В някои случаи тясната гласна от втората сричка на двусрични съществителни изпада при прибавяне на падежни окончания или притежателни наставки:
isim - ismim
име - името ми

Вмъкване на съгласни между две гласни
Турския не търпи наличието на две гласни една до друга. Поради това, когато към дума, завършваща на гласна прибавяме наставка, започваща с гласна, някоя от съгласните идва да ги раздели:
Ayşe Ayşe`nin
Айше - на Айше
araba arabası
кола-неговата кола
altı altışar
шест- по шест
hasta hastayım
болен - болен съм


Изменение на някои срички в чужди думи
В турския език няма сричка, която да започва с две съгласни, като например българските думи - труд, славей и т.н.
Изговарянето на такива срички в чуждите думи, навлезли в турския език затруднява турците, затова те ги произнасят така:
tren -/tiren/- влак
stüdyo- /sütüdyo/ - студио
turizm -/turizim/ -туризъм

Сливане на звукове от съседни думи
При произнасяне на фрази крайната съгласна на едната дума и началната гласна на следващата дума образуват сричка, в резултат на което думите се произнасят като една. Това е много типично в турския език.

Az_olsun uz_olsun /азолсун узолсун/
Малко да е , хубаво да е.
Bın dokuz _yüz yirmiІyedi /Бин докузюз йирмийеди/
хиляда деветстотин двадесет и седем.

Ударение
Ударението по правило пада върху последната сричка в думата и при приемане на наставка се премества върху нея. Изключение правят някои чужди думи, повечето географски названия, обръщенията, сложните думи, някои наречия и съюзи.


Словообразуването и словоизменението в турския език става чрез прилепване на наставки, които имат различен брой варианти.

Наставки с два фонетични варианта
Наставки, които се подчиняват само на голямата вокална хармония, имат два варианта - един с твърдата гладна а и един с меката гласна е.
Например - Наставката за образуване на множествено число -lar /-ler:
oda - odalar стая-стаи
kapı - kapılar врата-врати
ev - evler къща-къщи
göz - gözler око-очи
- Инфинитивът на глаголите - mak/-mek
konuşmak - говоря
anlamak - разбирам
yürümek - вървя
demek - казвам
- Наставките за образуване на местен падеж също имат два вокални варианта -da/- de, но тук се появяват още два варианта, които отразяват хармонията на съгласните  -ta/-te.

Наставки с четири фонетични варианта
Наставките, които се подчиняват на голямата и малката вокална хармония, имат четири вокални варианта, образувани с гласните ı, i, u, ü . Те съответстват на всички гласни в турския език по следния начин, при:
ı, a -  ı
i, e - i
u, o - u
ü, ö - ü
С други думи наставките с четири варианта се подчиняват на гласната от предходната сричка както по признак твърдост-мекост, така и по признака закръгленост-незакръгленост.
Например:
-Наставката за наличие и произход: - lı/- li/- lu/-lü
hız - hızlı скорост-скоростен, бърз
şeker - şekerli захар - захарен, със захар
tuz - tuzlu сол - солен, със сол
süt - sütlü мляко - млечен, с мляко

Наставки с осем фонетични варианта
-наставката за минало свършено време също има четири вокални варианта, и заедно с беззвучните варианти стават осем:
- dı, di, du, dü
- tı, ti, tu, tü
almak - aldı- взе
görmek - gördü - видя
içmek - içti - изпи
çıkmak - çıktı - излезе

Отсъствие на категорията род
В турския език, съществителните, прилагателните и местоименията нямат род.

Словоред
Словоредът в турския език е много различен от българския словоред.
Едни от най-важните неща са:
а/ сказуемото, т.е. глаголът винаги е в края на изречението;
б/ определението винаги стои пред определяемото.