- Публикувана: 18 ноем. 2010, 15:40 ч.
- Последно мнение: 7 дек. 2010, 19:12 ч.
Son bahar - Любов назаем - Еркан и Айча - Тема 39
Сама, се обажда.........като стига до лодката на Капитана, този път........той я позна и я попита........и този път ли, ще стоите в тъмното.........не, отговаря Сабиха, този път ще дойда при вас! Мълчат, наляха си чай........на светло е друго, нали....пита, Лятиф.........не говорите, бяхте ми казали....обичах, но завесата се вдигна и ......разбрах, че съм била ....измамена! Много боли, когато разбереш, че си живял ...в лъжа! Аз, наскоро загубих съпруга си, започва Сабиха..........и след това, разбрах ....... много неща и те ме огорчиха, сляпа съм била.......завесата, тогава се вдигна и дойде... огорчението и лъжата......Много хора ще ти казват....че ще збравиш, че ще мине.......й казва Капитана, виждам че страдаш, личи ти.........но, има болка и обида, която не се забравят..........! Само, продължаваш да живееш, без да можеш да я спреш.........болката- довършва Сабиха, неговите думи!
По същото време, Галип се разправяше с Нурсел, в печатницата........с оня белия костюм, къде се наложи след работа да .......си припомни, младежките години, кога е бил монтьор ... ! Нурсел, разглезената и въобразяващата си..........женичка, че лесно след, едно преспиване....нещата ще се върнат и ще спечели, обратно .....мъжа си! Колко наивно, елементарно мислене на разглезеното .....момиче!
Прибирайки я в къщи, защото тя направи номера с ключовете, че няма ключове за дома си.........той я настани в стаята за гости, във вилата и.........излезе!
Къде, отива.........там, където винаги.....при Капитана! Сварва ги двамата, учуден........поздравява, зарадва се..........но, Сабиха си .....тръгва, извинявайки се.......той, там се прави на кавалер.........и после, пита: "Една вечер в тъмното, вие пак бяхте тук, нали Сабиха........видях ви, тръгвахте си?"- ........незнам, отговоря тя , притеснено! Да ви изпратя до вас?- не благодаря, ще се разходя......бях, излязла да подишам чист въздух....приятна вечер!
Сега, за мене тази вечер е много важна в много отношения........за Галип! Вече влюбен и същевременно отчаян от любовта си.......тук и сега, след тази вечер за мен, Галип взе решението да се бори.......за щастието си и любовта си!
Капитана, го покани........"Тъжна и изтънчена, жена......."- ще продължи, Лятиф.....ти познаваш ли г-жа Сабиха, ние работим заедно, както каза тя........но нищо не знам, за нея! - пита, Галип. Не много.........наскоро е загубила мъжа си, страда много, разочарована от живота и любовта.........наскърбена е!- отговори, Лятиф. Казах й го пак ще обичаш.........пак ще бъдеш, обичана........стига да има смелост, да го направи! Галип, сушаше и се обръща да проследи силуета на отдалечаваща се....Сабиха! Натъжи се........но, какво по хубаво от това....... да съживиш една повяхнала роза, нали?- прекъсва го Лятиф.........какво, по-хубаво от едно спокойно море, след буря.......и една жена отчаяна и обидена ....на любовта и живота, да я накараш отново да се събуди......... за да обича, да я направиш щастлива! Няма, според мен..........нали, Галип! Той, не отговаря..........продължаваше да я гледа, как се скрива........но беше получил, един отговор........който го вълнуваше, в живота на Сабиха.....нямаше друг мъж!
На другия ден, Сабиха беше на урок по немски език, да преподава........в градината на вилата! Държанието на Галип........беше променено, той даде на Нурсел да разбере първо, още слизайки........че, е решен да се разделят окончателно, за да не си прави илюзии........и внимателен, много внимателен и щастлив от това, че виждаше Сабиха и направи това, нарочно пред......нея, предполагам да покаже........какви са отношенията им с Нурсел!
Затова, писах по-горе че за мен тази вечер беше преломна ........за Галип, той беше взел решение, най-после..........да се разведе, и после да се погрижи ........за собственото си щастие! Направо, сияеше от това си решение........
Кралице....захласнах се да чета....Така хубаво си предала този момент - благодаря ти. Продължавай така - със снимките и с преразказването и коментарите, всичко сякаш оживява, все едно че отново гледаме сериала. Началото на сериала е изпълнен не само с болка и страдание за Галип и Сабиха. Наред с преживяното, те двамата ще усетя тръпката на любовта, която е по-силна от страданието....Когато любовта все още е несподелена е много чиста - като сълза. Ох.....спомени, спомени - всичко е толкова красиво и истинско в тези начални епизоди.
Този момент за мен е много красноречив. Още при първото появяване на Нурсел, аз разбрах, че те двамата с Галип са несъвместими - те са различни хора, различни характери. Галип празнува /чисто балкански синдром/, за това че е успял да сключи сделката в Германия. Никога няма да забравя думите на една от служителките на холдинга - да тръгвам, че утре не искам да дойда на работа след шефа.....В този момент се появява Нурсел с бутиковия тоалет подпийнала - празнувала е рождения си ден. Служителката бърза да си тръгне от малкото празненство, защото на следващия ден я чака много работа. Не така стои въпроса при Нурсел - тя никога не е работила винаги е живяла на чужд гръб.....Качи се в колата пияна, Галип я следваше и тя какво си говореше - знам че си съвестен и ако ми се случи нещо ще се обвиняваш /пиша по памет/. Тук на тази снимка той я нарече пред полицаите "госпожата"....Това много я обиди, но Галип не се коригира. Още тогава разбрах, че при тях всичко е свършило. Каквото е имало то вече е минало....
Как я гледа.......невиждал такава красота събрана на едно място....Сигурно тогава си е мислеил, че сънува или че това е жена от друга планета....
Препоръчани теми