Юли 2006-97

Сладурки да,и аз не искам да го пускам.Но да не забравяме,че бащта му го гледа почти през цялото време,и как да кажа,ако той си реши да го пуска,да си го пуска.аз не мога да се оправям с малкия,да бягам из къщи с него,да го развеждам по разходки,по клубчета и т.н.Излизам само в краен случай,и то много на близко.той си има работа и иска да си я върши,и за него е по добре детето да си ходи на градина.аз едвам ставам,една манджа да врътна и да пооправя из къщи.. И Димитър иска да ходи,скучно му е,постоянно вика "Скука,скука.А и цял ден,да гледа филми,пак не става номера.само така мога да го занимавам,ако съм сама с него.или да четем книжки.но не става цял ден с това,нали?няма да кого да го оставям или да идва да ми помага..Ох,много гадна работа.Казах му аз,да си ходят в Добрич ако се разболее дедето и това е

Рени,незнаем какво бебе чакаме..Всеки път е различно Първо момиче беше,после момче,сега пак момиче...да е живо и здраво а пък,каквото и да е.За момиче имаме име,но ако е момче,голям спор ще падне
Незнам дали ви споделих,ще се наложи да раждам със Секцио .така да искам нормално да си родя....но няма как.Появи ми се Херния,при това големичка.макар че не знам колко трябва да е,но моята е колкото орех в бикини зоната.Няма как да напъвам,и да се скъсам,няма как да родя нормално.и така,няма да е на 1ви април ,по-рано ще е

Ронка, браво, супер се радвам за Емка

Дидито, разсмя ме с топченцата Действат, ами. Да не мислеше, че си измисляме. Айде, дано все така бързо да се оправяте

Иси, не знам какво разбираш под социализация, но не е тайна, че Марти има проблеми в отношенията си с другите деца. Естествено не е само в неходенето на градина проблема, но съм убедена, че  това е изиграло своята роля, особено като Марти е по-чувствителен. Едно е да навлезеш в "обществото" на 2-3 г. и да се нагаждаш с времето към него /и то към теб/, друго е да влезеш на 6, когато то, детското общество вече се е изградило, но без теб.
Има и по-отворени деца, бързо адаптиращи се, за които няма значение кога къде са. Както Арлина разправя за Зоя, или Пиги за Цвети... Всеки си познава децата и си решава. Даяна също е от по-чувствителните и ако не е сред децата в градината, съвсем ще се затвори.

Айде, че ми се спи. Лека нощ, дами

Привет, пак не съм писала сума ти време, но и ние отдавна сме в кюпа с боледуващите.

Аз от Коледа влача разни вируси - един, че втори, че трети . Не пия кой знае какво, слушаха ме и няма нищо на гърдите, но миналата седмица така ме болеше гърлото и като кашлях, имах чувството, че ще ми се откъснат сливиците. Яна уж беше най-добре от тримата, но след 4 дена с температура се видя, че няма да й минава и е на антибиотик. И тя като двечките на Арлина мина през разстройство от Аб-то, но вече спря. Обаче си кашляме още всички, гадост голяма. Яна от преди Коледа е била три дена на градина, не може да се закрепи и това си е. Добре, че вече не съм на работа и мога да я гледам. Аз четох за Дити, че се оправил с Изопринозин, ама това нали и то си е силно лекарство, струва ми се, че бях чела, че действа лошо на бъбреците  . Браво на didito за смелостта с хомеопатията, че и сама си я предписа и подейства, аз нещо нямам смелост без предписание да пробвам. А може би и не вярвам чак толкова - ето пробвах умкалор, сребърна вода, цитросепт, такива разни - ами не видях кой знае каква полза. Може би от хомеопатичните само от осцилококцинума и тонзилотрена съм видяла някакъв ефект.
И аз мисля, че колкото може повече на планина и море, най-добре  .

Колкото до градините, аз мога да кажа за себе си, че не съм ходила на градина и смятам, че ми се е отразило, винаги съм била по-затворена, винаги съм предпочитала да гледам, вместо да участвам и такива неща. Ето facebook например, не си колекционирам трицифрено число приятели, а и да реша, че искам, не мога да събера много. Яна ми е като Зоя и Дити - лесно се сприятелява, често играят нейните игри и винаги комуникира лесно с всички - и деца, и възрастни. Мисля, че това, че винаги сме се държали с нея като с голям човек, има значение - когато иска да каже нещо, винаги я слушаме, никога не се налага да вика, за да ни привлече вниманието, не както съм виждала деца да викат, а майка им/татко им да не ги забелязват, че говорят. Но също така според мен и градината помага, там пробват различни тактики, експериментират с чара и уменията си и научават кое работи още от малки  .

Е, обича и да си седи у дома като мен - тия дни едвам я изкарвам навън. Днес пак бяхме на кино - на Рапунцел, вчера я водих на разходка в парка, после на пица, ама докато я изведа, то стане следобед, голяма мъка  .
Иначе вкъщи все би седяла на компа. Сега сме си измислили нова игра - правим си наши "буквари": Тя пише дума в Word, сама я изписва, като сменя цвета на всяка буква, фона, големината на фонта и т.н. После отиваме в интернет и търсим снимка на написаното. Например, ако е животно, ходим в snimki.info, там снимките на животните са в отделни папки, тя им чете имената (срича вече доста добре) и отваря съответната папка, разглежда си снимките и като си хареса някоя снимка, й я копирам и слагам в Word-a. После пак и така, докато не й омръзне. Играе и на Буквенка (купихме я онлайн, не е лоша играта), имаме и разни русалски и приказни игри. Аз не бих я оставяла толкова, но и ние малко сме разделени в грижите - вечер или готвя, или почивам, колкото мога, все пак тежичка съм вече доста.

Утре съм на ехограф и тонове, ще видим как е Бебьо. Страшно много рита това бебе, не помня Яна да е била така, или пък съм забравила  . Май избрахме коя банка за стволови клетки ще ползваме, другата седмица ще се задействам, че то си наближава. От 22-ри съм официално в майчинство, то не остана  .

NAN проблемите в училище на Марти не са в общуването ,а с определени деца с които имат проблеми и деца от класа и съседния клас -деца които редовно са ходили на детска градина. И споед мен това не беше уместна база за сравнение. Той проблеми с общуването няма ,ходи на карате и там няма проблеми .Дете на 9год. го пуснахме само в Бургас с деца не от класа ,а от кръжока по математика и там нямаше проблеми. Това ,че той мрази агресията не мисля ,че е заради това ,че не е ходол на градина. За чувствителността си е чувствителен ,но все пак аз съм го раждала нали? А дали ще ходи на градина или не не мисля ,че едно дете когато си е по затворено ще се отвори ,тук има пръст и природата не само обществото. Но в крайна сметка всеки си познава децата и си взема най адекватното решение.аз за Валери съм взела своето решение,нито ми тежи да го гледам в къщи , нито пък искам детето ми да страда.

 
Аз съм жив пример за общителна натура без посещение в детска градина  Но пък в махалата имаше много деца, които не ходеха на детска и цял ден сме били заедно. Та и според мен зависи най-вече от детето, после и от средата. Цеци, ако не ходи на детска ще стои сам, без никакви деца, нито в блока имаме приятелчета, нито никъде. Само на Септември може, да си стои, там все още, както в моето детство има деца в махалата. Но тук в София няма. Затова и ходи на градинка, за да си има приятелчета и да се учи да общува с деца.
Но пък с тези болести понякога се чудя, дали не сбъркахме и дали не беше по-добре, да си остана вкъщи, за да си го гледам аз. Даже мъжът ми при предишното боледуване беше на прага, да го спре от детска.
И сега, като започнаха грипните епидемии се чудим, дали да го пускаме или не още няколко седмици, но пък учебния материал ще изпуснем.
Не знам и аз.
За всеки си има правилно решение за неговите си чавета 

Здравейте момичета,
И аз отдавна не съм писала, ама няма и какво хубаво да напиша.Завършихме старата година с болести и новата пак с болести почнахме.И то не грипове и настинки, а малко по сериозни неща.Изживяхме малък шок докато излезнат едни изследвания на съпруга ми, но слава богу малкия дявол е.И аз имам генекологични проблеми и се лекувам............ абе гадна работа.Затова и не ми се пише.
Иси съгласна съм с теб.Всичко си зависи от характера на детето.Аз все по често се замислям, че градината колкото помага, толкова и вреди,особенно при нас, където децата са към 40.Аля едно стихче не е научила и една песничка незнае от градината, като се върне в къщи по скоро глупости говори.
Ронка браво за курса,очакваме скоро да ни пишеш на френски  
Бързо оздравяване на болничките  

Съгласна съм с това!

Аз пък мисля, че Дани какъвто ми е свитичък /това само в началото с непознати, а не вкъщи/ ходенето на детска ще изгради тази му черта като комплекс, тъй като там има и дечица със силно и доминиращо влияние.  Като казвам свитичък имам предвид, че не заговаря всеки срещнат и не е тартор в игрите. Не че няма да ходи, но нека да е по -голям и да има желание затова.
Вкъщи не му е скучно и не виси по цял ден пред ТВ. Има си книжки за лепене, оцветяване, пъзели,мозайки, пластелин, играчки, братче, излизаме навън и то денят минал.
Жоро например не е ходил на ДГ, а проблеми с общуването определено няма, за разлика от мен, дето съм ходила. Ето Пиги ни е виждала и може да каже. Мисля също, че Кико ще е по-социален, дори и да не ходи на ДГ в сравнение с брат си ако ходи. Просто си е до тип човек. Абе, няма мърдане, ще се социализират ако не в малкото стадо /ДГ/, у големото /У-ще/.

Ронка, много се радвам за Емето, че се е отпуснала и се чувства добре в ДГ.
Кетрин, не писа как е малката сладурка.
Бета, малко остана, бори вируите и стискай кълки!

Гледам обсъждате социализирането и скучаенето вкъщи. Определено и двете страни са прави, при нас с Криси нещата са като Дая, но всичко отново опира и до учителките на който ще попадне детето. От както ходи на градинка Криси е доста по общителен и контактен. От другата страна му помогна и клубчето, там постоянно беше сред непознати и вече не се притеснява толкова много, е не ходи да заговори сам някой, но ако го заговорят отговаря, смее се. 

Сега в новата занималня е станал още по спокоен в общуването, мисля да го запиша и на театър за да го научат да говори правилно, да преодолее срама си от публика, а и определено има някакви заложби и му е интересно. 
Бързо оздравяване на всички болнички и пу пу да няма повече вируси, чеее   

Иси, вероятно съм се заблудила, че Марти има и други проблеми - със самочувствието, с ученето. Всичко това Е въпрос на социализация. И изобщо, всичко, което касае личността в отношенията й с околния свят е социализацията. Общуването е една малка част от нея. Хубаво е, че Мати няма проблем с него
За агресията - всеки я мрази, няма човек, който да каже "обичам агресията" или пък лъжата. Най-важното обаче е да умееш да правиш точна ПРЕЦЕНКА на ситуацията - къде да си и къде да не си агресивен. Това не се чете в учебници, не се казва от мама и тате, учи се само в реалния живот. И то от малък - децата възприемат всичко лесно и бързо, като са малки. За уроците на живота говорим.
Аз казвам как е, пък всеки има право да си мисли всичко.
Иси, дано съм се заблудила наистина и предишните ти постове за Марти, грешно да са навели мислите ми в тази посока

Нани, и аз това за комплексите съм си го мислела За сега няма, ще видим нататък

 нямам си никаква идея от къде си извади мнение ,че има проблеми с учението.Винаги ми е бил отличник на което ние не държим).Показва много добри резултати на олимпиадите по математика.Сега му предстои и по английски. Учи с удоволствие това ,което му е интересно.Обича много английския език ,математиката и др.Имаше период ,когато тормоза беше по голям в училище и не искаше да ходи ,защото се притесняваше от контакта с въпросните гамени. Сега когато всичко се уталожи дори и болен иска да ходи. Ако не се беше социализирал нещата щяха да имат друг облик. Но както и да е . Моите деца не обичат агресията и странят и двамата от такива деца. Дори колкото и странно ,но те и по между си рядко се удрят ,но се карат.Моят племенник ходи на градина и после в училище имаше абсолютно същите проблеми на Марти. Самочувствието също си е до човек.Ако си свит и без самочувствие в детската градина може да се получи обратен ефект ,да го стъпчат повече. Но спирам.Уроците на живота се учат до като си жив,дори и ние като големи не знаем дали винаги правим правилния избор.Чела съм доста литература ,но въпреки всичко всеки човек е индивидуален и се преценява според човека.
Не знам какъв вирус върлува ,но племенника ми цяла седмица е с Т и тази сутрин припаднал и вдигнал кръвно налягане.След пргледа са казали на сестра ми , че такива били симптомите на сегашния грип  .

Хубава тема сте подхванали!

Аз съм напълно съгласна с НАН!!! Примера ми е пред очите и друго за мен няма значение.
Ема е сууууупер свита, не веднъж съм го казвала. Но тя в момента е различно дете! Ходи с огромно желание на градина, всеки ден учи по нещо ново, което аз нямам нито силите,нито желанието на моменти, за да я науча и да й обръщам нужното внимание. Не е тартор нито в училище, нито в парка, но това не е от значение. За мен е важна промяната, която виждам в детето ми. В парка ходи при децата, заговаря ги, включва се в игрите им, а само допреди година странеше от децата/ако сме в някой парк и дойдеха деца, тя сядаше до мен на пейката и не помръдваше-имаше страх от децата/!!! Тя нямаше да има този прогрес, ако беше вкъщи с мен и в парка! Просто няма я тъпата социализация, от която очевидно се нуждае моето дете. Да не говорим, че там те се учат на ред, дициплина и ред други неща, които вкъщи ми се струва непосилно за постигане.

Рени, Калин гледа децата докато съм на курс. Той е вечер от 19ч. до 20:30ч.

Ето пак стигнахме до извода ,че всичко си е индивидуално. Моите деца са различни и според ситуацията и преценката. И Рони ,ако учителките не бяха предразположили детето не знам дали щеше да има такъв напредък ,за което и аз се радвам. Тук в БГ са малко учителите ,които разполагат детето .Учителките на Валери съм ги заварвала да им казват "реви,по силно реви и после какво ще правиш'.Нима по този начин ще социализират детето ?

Разбира се, че всичко е индивидуално. Всеки преценява сам за себе си и децата си.
Колкото до учителите...ако мислиш, че тук ги няма такива, жестоко се лъжеш. И тук крещат на децата, и тук гледат как да изкарат работния ден и да си ходят, и тук има недоволни, незадоволени кокошки, които да хванеш и да им покажеш къде им е мястото. Не случайно и Ема не се чувстваше добре и не се беше социализирала. Именно заради такива, но пък винаги има някой, който е истински човек, обичащ децата и работата си. Трябва да се трърси златната среда, ако трябва и градината ще се смени, жалби ще се подават и тези, от който не става нищо да си вървят вкъщи да крещят.

Аз лично не виждам откъде време, нерви, сили и изобретателност, за да измислям на Ема игри, учене и забавления на всеки 30 минути?

Аз съм ходила и на ясла и на градина, това по никакъв начин не ми е навредило или травмирало. Но мисля, че не е особено уместен примера. Контактна съм, обичам да съм сред хора, обичам да съм център на вниманието, обичам да съм организатор. Но аз съм просто такава, не мога да кажа дали учебните заведения са ми помогнали/предполагам, че да/. Мога да кажа, че животът ме учи всеки изминал ден как да се държа с определени хора, как да действам според ситуацията, та ако щете и какво кога да говоря, защото доскоро нямах мярка и си казвах всичко което мисля. А това не е никак хубаво. Та така, учим се докато сме живи. аз за моите деца съм решила, че учебните заведения ще са им от полза. Ако крис го вземт наесен в ясла отива. Той с рев излиза на ема от училището всеки ден. Иска при децата. Пък после нека ми говори някой, че децата нямали нужда от контакти. А хем той си е още бебенце.

Иси, грешното впечатление ми е дошло от там, че ти казваш само, когато имате проблем, а не и когато всичко е наред. Хвали се повече, де Браво, че проблемите ги няма и Марти е добре Все така да е!

Ронка, и при теб нещата се развиват добре Само, дето се беше сдухала по едно време

Ами Наде, нормално е да се сдухвам на моменти. Все пак тук не всичко е цветя и рози.
Гадното време, това, че бях все сама с децата, нямах социални контакти и ред други си оказват влияние.
Но сега съм нов човек. Времето хубаво, децата ми са прекрасни и се чувстват добре. Аз лека-полека влизам в крачка и се надявам до есента и някаква работа да си намеря/ако е рекъл Бог/. А това стане ли ще настъпят още промени покрай нас. Всяко нещо изисква време, а при мен двойно повече, защото аз съм карък от класа, но съм свикнала с това.

Майка ми ме ядосва от известно време и това не ми харесва.
Много е лошо, когато човек не знае какво иска и все другите са му виновни. Имам нужда от малко помощ, привидно е малко, но всъщност ще ми е огромна. Искам да дойде за няколко месеца да ми помогне с децата. Но не мога да я накарам да напусне работата си и да дойде тук да се посвети на мен. Тя хем й се иска, хем не й стиска. Като казвам не мога, имам предвид, че не искам от нея това. Просто тя го предложи като идея и тя говори все за това. А аз я виждам, че я е страх и не й се иска да направи тази крачка. Баща ми е категоричен, че иска майка да остане в Италия до лятото, за да съберат пари за дограмата да затворят къщата. Абеее, всеки с приоритетите си. Ема все повтаря, че иска баба си, баба й продължава да приказва празни приказки, че ще дойде при нея и ей такива...
Аз намерих решение за момента и ще се справя сама с децата и курса на този етап. Ако есента вземат криско на ясла ще е супер, защото и аз ще мога да търся някаква работа. Но знаете как е с малко дете-болести, отсъствия...кой ли ще ме търпи? До тогава има много време, ще поживеем и ще видим какво ще стане.