Дядо Коледа се притеснява, ЮЛЧЕТО да иска все нов и нов подарък не престава!

Следващия път ще им го цитирам това. Знам го за книжките и ги нося и на двете деца - просто са ...

А за виждане - проблемът е, че аз като дойда в Бургас и гледам да помагам на нашите в работата и по цял ден съм в офиса и време няма ...  Даже сега баща ми е с децата, а аз се трудя, че имаме да приключваме проекти. (А и с тоя болник моя - всеки път се пазим да не заразим други хора ...)

Да, ама не! За съжаление не навсякъде е така. В Гоце Делчев в единия кабинет не ни приеха здравната книжка и си платих прегледа  - явно не им се пишеше. В другия кабинет ми я приеха и нищо не плащах, но ми писаха някакъв вирус на детето, защото беше за една незарастваща рана до устата, която стоеше като херпес, но се оказа че не е това. И понеже е много малко, писа нещо по-сериозно.

Ние с Яна хапнахме,пийнахме , побъбрихме  
От книжарницата взех една книжка за астмата и на Вероника с магьосниците. На мъжо набелязах няколко, ама ще помисля какво точно да му взема за КОледа. ПОсле купувах гоблени,че си разменяме подаръци в другия форум.

За събота кой остава всъщност? Говорихме с Яна да не запазва маса,че не се знае знае ли се    та ще видим до събота какво ще стане.
Зарибихме се с мъжо с играта Марио, само се чакаме кой ще стане от компа. Отивам да поиграя докато го няма.

Някой ходил ли е Галакси центъра, на Шипч. проход?

Аз не съм, само като минавах видях, че има Спайдър и Била. Ако ходиш, после разкажи.

Ети ни и нас
Иве дано вече нямате Т и е добре дребчо, виж някой зъб да не пробива, някой кътник, щом няма нищо друго за сега
Вики кажи за книгата за астмата, на кой автор е, как точно се казва и какви пари е?
Яна - за първия преглед - консултация 25 лв., после на всеки сеанс по 20 лв. Затова засега ще ходим по веднъж само в седмицата, то и без това няма да мога повече, че на едната дата съм на изпит, а на другата трябва да чета за следващия и така. Януари сигурно пак така ще изкараме по веднъж, но по натам може и по два пъти, ще видим.
Видяхме се с Марти, Никола, Валери спеше и неможахме да го видим, увит в количката. Много ни изненадаха, изобщо неочаквах, не бях чела от снощи и не съм видяла, че е писала , в първия момент се стъписах, вика ме едно момиче гледам го - и се чудя познато уж ми изглежда, ама не го познавам, добре че се представи , ако не беше се обадила щях да си я подмина. Жалко, че беше много студено и само се разходихме в парка малко и се прибрахме, сега пък е такова прекрасно време, ама Вероника спи .

Сега да Ви разкажа за днешния урок. Беше много интересно и забавно - особено за мен, смях се със сълзи на моменти на умните отговори на дъщеря ми . Следващия път ще взема камерата и ще запиша урока - ако ме пуснат де и ако ми позволят . Най  - напред какичката и даде един от тези дървените пъзели дето са цяла картинка и отгоре им се вадят части - с едни такива топченца и пак се слагат. Първо я накара да извади всички части, а после и даваше една по една и я караше да следи внимателно - задаваше и въпроси от рода на какво е това, къде стои, - къде е нарисувано, показано, идеята беше да види до колко тя следи картинките, а не просто се опитва да напасне частите в правилните дупки, което си беше точно така де, тя точно това се опитваше да прави. Разказваха доста по картинките, кой какво прави и така. После и даде друг подобен пъзел, имаше разни неща, които Вероника дори не ги познаваше как се казват - например като лейка, маркуч, на един нарисуван дядо с мустаци - тя вика че било баба, на една баба с бяла коса -  каза че това съм била аз , абе страшни бисери ръсеше. После и даде един друг пъзел да поставя голямото животно върху малките, т.е. да покаже че познава малките и големите животни, ама не бяха някакви обикновени животни, ами по сложни и естествено имаше големи бисери отново, например козата въобще не я позна, после пък каза че имала на главата си вместо рога "СОлетки", ей тука вярвайте ми направо се смях със сълзи . После редихме фигурки - дървени цветни, трябваше по цветове и по форма да ги поставя върху пръчките, а тя е припряна бърза, като неможе да нагоди дупките се отказва, но с внимание и насочване от страна на логопедката се справи, като за всяко нещо получаваше похвала. Следващото беше игра с движение и в пространството. Даде и една кутия и я накара да клекне на земята, тя обаче не успя много да стои така, трябваше да отвори кутията сама, естествено неуспя, и после да извади отвътре едни квадрати, пак под формата на кутии, които влизат една в друга, с различни размери - първо трябваше да подреди от тях висока кула, като ги съобразява по размери, доста се затрудни моята, и постоянно бъркаше кое е по голямо и кое по малко кубче, накрая се справи де, след това трябваше сама да развали и да сложи обратно всички кутии една в друга пак според размера им и да ги подреди отново в кутията, да я затвори и постави на мястото и. Следващата игра беше в една метална кутия от тези от детските адаптирани млека - Нестле - сещате се - отгоре на капака и бяха изрязани две дупки - едната с триъгълна форма, а другата малък квадрат, отвътре извадихме дървените кубчета и трябваше да ги пъха обратно вътре, но всяка според дупката, да видите как се намушква триъгълника през дупката на квадрата със сила и ярост ,  както и да е накрая постави всичко правилно. Прибра си отново играчките и за награда получи една книжка, по която трябваше да разкаже, естествено какво е научила досега, трябваше пак за познае лейката, а тя каза че било чайник ,ама така е - тя къде е виждала лейка. Най - важното бше че на една картинка имаше нарисувани момче и момиче и тя каза че са батко и сестричката му . Та това е - сега половината от играчките ни ги дадоха за домашно и тя вече по сто пъти ги нареди, нооо ще трябва да говорим и да разказваме, кое, какво пък защо и така.
И олях се извинете, ама щото и на Марти и разказах и тя каза, че е интересно, който не му се чете да не чете.  

Честит празник на всички минали и настоящи студентни и на мен също  .
Велина сега съм 4 курс - през лятото живи и здрави съм на държавен, скоро ще е надявам се - че и на мен ми писна.
Айде изчезвам че трябва да уча, още не съм почнала дори

Честит празник , Дани   !
Аз не го чувствам 8-ми декември като мой празник вече , по едно време имах мераци да уча още , но към момента са охладнели.
Иве , дано е минало вече .

Милата Вероника - солетки  .
На мен пък точно тези детски асоциации са ми ужасно мили.Старая се да ги запомня и не поощрявам правилното , ако неговата гледна точка ми се вижда по-симпатична , струва ми се , че и сам ще разбере кое е правилно като му дойде времето.Снощи ходихме да търсим ръкавички за Тедо , тук на центъра има голяма метална елха - желязо и лампички , еко била.Има и украса на фонтана - с Тедо разглеждахме и обсъждахме , показах му елхата и той каза "това не е елха , това е кула" , ами прав е.

Ех верно хубав празник ми беше 8 декември и аз имам много спомени  от купони.Нищо след време пък децата ще ни са студенти живот и здраве,а дано!
Дани,много интересно а ти защо точно водиш Вероника?
Аз намерих логопедка и тя като другите казва че е хубаво да се изчака до 4 год. но каза че ще го види другата седмица,хубавото е че е до нас в градината,но неможе там да го приеме направо ще дойде.
С Вики си хапнахме и кафе пийнахме и на приказка,абе все едно всеки ден сме си заедно ама то си е кажи речи така.  За срещата в събота от 19.30-20ч. мисля да не запазвам,все ще си намерим места я в пицарията я някъде там защото самата аз незнам дали ще бъда пусната,имам си проблеми с мъжът ми както обикновено но се опитвам дано успея да дойда.

Дани, Книгата е малка на Д-р Мариян Иванов- "Всичко за сенната хрема и бронхиалната астма"- като я прочета и ще пиша. Евтина е - 3,50лв.

Яна,че как- наситина всеки ден сме заедно- аз с вас прекарвам повече време от всички други мои познати 

Ох смях се с Вероничка  

Да си оправяте проблемите с мъжете и да осъществите запивката.  

Искате ли да ви се похваля... От понеделник почвам работа, да почвам ли да се радвам, не знам, едно ми е притеснено, в същото време радостно...

Ели,бравоооо!Кажи повече подробнсоти,каква е работата с какво работно време?Ако не е тайна де,е дано ти върви по вода! 

Шуши честито - радвай се естествено, я разкажи какво, къде, защо как  , ама и аз питка любопиткова, вместо да уча, сега готвя тук еднин диетичен гъбен сос. , та още хвърлям око и на компа.
Вики чакам да споделиш - има ли нещо интересно да си я купувам ли изобщо, то и аз мога да напиша вече такава книга  .
Яна ами аз реших да я заведа по скоро в детския център, така или иначе няма да ходим на ДГ - заради тъпте болести. Обаче забелязах - отдавна съм го забелязала, че Вероника доста изостава в някои отношения, като си говорехме с логопедката и тя каза че при нас е нормално и се наблюдава така наречения синдром - пример от по голямото дете - т.е. тя копира всичко от батко си, опитва се да прави всичко като него, държи се понякога много странно, особено когато му подражава,  но пък е малка и не ги разбира още нещата. Така че се получава една странна дупка в мозъка и - така да се каже, незнам как да го обясня. Основно моите съобръжения бяха, да се занимава с нещо  и да не изостава много от връстниците си, знаете сега децата имат занятия в ДГ, учат няколко предмета, в общи линии познавателни, но аз в къщи нито имам с какво да я занимавам, нито имам време, нито пък нерви, щото тя  с мен не ще да играе и да ме слуша, а там е коренно различна. Днес обаче я забелязах че и поомръзна по едно време, писна и така да се каже и стана - хиперактивна и нервна
Ей загоря ми соса   

Ели браво 
И аз понякога изпадам във възторг от някой бисер на Ина 
Трябва да почна да ги записвам 
Много мила Вероничка 

Ами работата е технически сътрудник в една известна бургаска фирма за бетонови изделия. В смисъл длъжността е нова, на собствениците им идва в повече работата и ще прехвърлят част от нея - договори, офертиране - на мен. Хубавото в случая е, че за разлика от предни фирми, където са ми казвали директно че длъжността е еди си каква и няма място за развитие, тук обучението и развитието се ценят. В крайна сметка аз съм човек, който непрекъснато гледа да научи нещо ново и не ми харесва да тъпча на едно място.
Малко ме притеснява работното време от 8 без 15, защото ДГ отварят врати в 7,30 часа и е имам едва 15 минути да се измъкна от трафика на центъра и да стигна до промишлената зона в другия край на града.  Осем часов работен ден, пет дневна седмица по принцип, но сега града е разкопан и се благоустроява и работа бол, та ще се наложи и събота да се работи. Това не ме плаши. Надявам се да оправдая очакванията, че съм препоръчана и място за излагане няма 

Много се радвам , Ели  , сигурна съм , че се справиш.

Изчетох две на три,Дани честит празник,Ели честито назначение 
Еми защо да запазвате Яна и Вики, като сте се наприказвали вече Яна какъв е проблема с Димитър за събота?
Много съм уморена,Ники стана но ще меря малко по късно Т,баща му каза че към 13,3ч е била 37,2