Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
", а аз "ами да няма да лежа на тези.. аз само на моята си спя .. " 
НО наистина е много по-важно да има нужната апаратура, а не толкова дали ще ми предложат капучино с или без каймак (което няма да откажа разбира се 
) би било страхотно, но държа другите неща да бъдат налице!!! 
Винаги това се явява най-мъчителният момент за мен, понеже спя на много ниска, каквато никога, никъде няма. Приготвила съм си едно сакче за спешни случаи и сега ще пъхна набързо една възглавничка. В болниците просто не мога да мигна, някакви възглавници, които ми държат на високо и непоносимо твърдо главата и направо ми спират дишането. Дори на море, като ходя си взимам възглавничката. Аз вече почти всичко съм си набавила за болница, в последните месеци, ще купя вече и нещата за бебето. Но сега си стоя с един сак в готовност, че последния път бях много неподготвена и е много гадно друг да ти носи нещата, никога не са всички налични.
Задължително си слагам и икона, като тръгна. В болницата си я слагам в стаята, най-забавно ми е , като влезне някой лекар и за секунди си замразява погледа, точно върху нея, забравяйки ума и дума, някак ги дразни, както дяволът - тамяна, обаче не ми дреме, от Бог чакам помощ, не толкова от тях, така, че си нося с мен винаги иконка. 
?
