ЯНУАРСКАТА дружина става на една година - 14

Привет и тук

Марина също започна да прави по две три крачки сама, но не го считам за прохождане, защото е доста нестабилна. Иначе стои права сама отдавна.

Ренкси, честита годишнина. Дано любовта е ваша постоянна спътница.

Адаш, разрива мъ, бе  

Буриту, бързо да се оправяте....  

Мамо Це, по принцип баба ми (лека и пръст) праше трахана по следния начин. Изушава чушки, домати и не помня още какво, замесва с тях и брашно тесто и го оставя да съхне. После го стрива на трохи. Та мисля в траханата трябва да си има зеленчуци.  . Уу, как ми се дояде сега от бабината......
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=160645

Обичанка  

Здравейте и от нас.
Ренкси, пожелавам ви още много, много години любов и разбирателство!!1  
Буриту, дано по- бързо се оправите!!!! И всичките болни бебчета.
Днес бяхме навън добре опаковани, че доста студен вятър подухваше.Роси, представям си какво ти е било...
Ние другият месец сме за изследванията и честно казано си нямам представа какви трябва да са стойностите.Аз и като беше на 6 месеца не му знаех.Тогава докито каза че е добре.Ние си ходим хванати за ръце или за масата.още ни е страх сами да се пуснем.А имаме приятелка 1 месец по-малка.В неделя сме на прощъпулник  

Буриту, ние още не сме правили контрола на Неда след Малтофера, точно защото беше болничка, на АБ и доктора каза че ако направим резултата няма да е точен а "изкривен" от моментното състояние....Бързо оздравяване ви желая

Поздравления и на всички празнуващи всякакви прекрасни поводи! 

Неда вече ходи съвсем сама и по  много, та затова и вече нямам грам време...... другата седмица - сряда +  пълнолуние, Сънрайз ...ще правя и голяма пита,  а за прощапулник ...не съм решила... ама по-скоро не....

Ренкси,честито,да се обичате и да сте задружни дълги години!!! 

Буриту,Бояна се справи с бронхиолита и двата пъти с инхалации с Вентолин,слава богу!Самуил също е имал и той се е оправял от тях.Моята обаче е с апликатор,но съм чувала добрии отзиви и за другата.

Ив,не знаех за традицията,но ще я спазя! 

Е, Тани, какви са сега тия тъжни стихове, дорева ми се бе, човек, може ли така Аз се опитвам изобщо да не мисля за това време, когато ще е самостоятелна вече. Дори в момента не мога да си представя какво ще е като почне да си спи в своето легло, толкова ми е хубаво нощем да си я усещам до мене. А един ден има да й гледам бебешките снимки и да се чудя какво ли прави сега?
Аз днес свърших много работа и остана да метна нещо за вечеря, замислила съм един карфиол, ще видя с какво да го правя. И си отбелязах доста коледни сладкиши (ей, нямате сърце бе, толкова рецепти във ФБ ) та в следващите дни няма да скучая. А главно ще дебелея явно

Буриту има и по- евтини инхалатори по около 70-80лв, а има и на ТСМ по 40-50лв. Ако си намериши техен магазин. Иван вчера следобяда отново започна да кашля и пак загуби глас. Веднага изстрелях мъжа ми до аптеката за инхалатор и купихме някакъв на PIC за 150лв. Имаше вариант и за по евнит, но трябваше да чакаме 1 ден за доставка , авече ми призлява като се сетя че може да лежим пак. Водихме го на лекар тази вечер и продължава да си има ларингит, та и ние продължаваме с инхалациите 
Да се оправят бързо всичк имъници
Пък за тоя хемоглобин не го мислете много: 105 хич не е лош хемоглобин, увеличете месото, жълтъка, кашички и се вдига. 

Буриту, Нелито, и всички останали мами на болни дечица - да оздравяват бързо дечицата, стига с тези отрицателни емоции.....

Мда.....какво се оказа - днес най-посещаваната тема във фейса е темата за сладките.....После да се похвалите и тук,че и тук да замирише на канела.......И да не см чула приказки,че тук няма оправни домакини.....Всички сме на 6.......

Тани, много хубаво стихотворение....Разпространих го ......

Допълвам и за мамите на момичета....

Тя е моята стъпка нагоре,
радостта на живота ми, мойто момиче,
отворени пътища, светли простори,
моето право да кажа: "Обичам!"
Тя ме събужда със мила усмивка,
в очите си светли побира света ми.
Аз съм ù майка, но вечно ù липсвам
и тя ме упреква - тя, дъщеря ми.
Когато е тъжна, затръшва вратата
и сили събира от моите сили.
И чувам, когато прегръща стената,
прикрива сълзите и аз я разбирам.
Тя е моето слънце и моята вечер,
моята прошка и моя награда.
Когато съм лоша, ме чувства далечна,
но после си вкопчва във мене ръката.
Тя ме придържа, когато пропадам,
до мене застава, рамо до рамо.
Струва си всичко, което изстрадах,
когато прошепва ми тихичко "мамо"...
Аз я обичам, но тя не разбира,
че майките често превръщат се в чужди.
Когато корим ги, нима не разбират,
че лесно се чупят красивите кукли?!
Аз съм до нея, но всъщност ме няма
и тя ме поглежда хладно, със злоба.
Но аз и прощавам, понятие няма,
за нея ще мисля дори и от гроба.
Понякога искам да плача, да чупя...
Когато съдбата със гръм ме взривява,
ще викам високо и нека ме чуят,
че моята сила е тя - дъщеря ми.
Тя е моята стъпка нагоре,
с нея забравям, че има обратно.
За нея земята, света ще преровя,
а другото всичко мимолетно е, кратко...

Це, това вече звучи по-оптимистично Ще го разпространя и аз 

Добър вечер минавам само да кажа, че прощапулника мина супер и Далия си взе термометъра ( за лекар ) и 50 лв. ( за банкерка )
Малко не беше си доспала и я боляха зъбките та се наложи да има 2 дубъла единия с чупенето на питката и другия с избирането, но нищо... ; )))

buritu, бързо да се оправяте, а иначе ефекта от тенждерата не ти го препоръчвам, ако вътре няма лайка, а е само вода, по-добрия вариянт е в банята след, като някой се е изкъпал с по-топла вода да диша парите.
Така държахме Далия преди 4-5 месеца по препоръка на педиатър неонатолог ( Плевен - Св. Марина )

Бързо оздравяване и на другите бебчета.

Лека вечер ; )))

Добър вечер! Брей много болни, да се оправяте ей!
Бурито на нас лекарка от белодробната ни беше казала за инхалации над тенджера със сода във водата. Иначе и на мен ми беше минала тогава мисъта за инхалатор. Ама дано не се стига до него. Като лежахме с Мина в белодробната имаше една майка, която имаше собствен и беше по-добре защото тези в болницата бяха стари и амортизирани. Но се надявам кракът ми да не стъпи повече там, нито на децата.
Ив лайката е алерген и не се препоръчва. Това ми каза една приятелка, кояте не е знаела и е правила на бебето си. После лекарката здравата я нахокала.
Стиховете ме разчустваха. Но аз и без това съм депресирана тази вечер. Мъжо беше взел подарък за да отчете празника (не че е лош подаръка) но исках поне веднъж да положи усилия да се почуствам, че имаме празник, а не като по задължение. Онзи ден ме изненада със закуска в леглото (за 8 години не се беше случвало нито веднъж) и това е единствения романтичен жест откак сме заедно. Обаче днес пълна нула. Направо ми вгорчи деня. Освен това Мина имаше тържество в детската. Успах Тони и викам ако не се събуди, я оставам на баба й и отивам. Да обаче баба й зачезнала неизвестно къде, телефона й изключен. Мъжо и той не си вдига телефона, не знаех дали ще се върне на време от работа за тържеството. И ми се дорева-кой ще отиде на тържеството на детето? Аз вързана с малката, баща й не го знам къде е... Оказа се че баба й е забравила Слава богу поне мъжът ми отишъл на време, ама пък забравил апаратчето (домързяло го да го носи на работа) Е да ама аз не можах да отида 
Ожалих се. Дребната мрънка и ме вика. Само мама знае, защо не вика тати поне за разнообразие? Лека вечер, дами!

Да, но аз съм питала преди време педиатърката ни и тя каза, че може, АКО нямаме алергии в къщи ( ние нямаме ) и понякога й правя попарата с чай от лайка.
А иначе не ми се е налагало да слагам Далия над тенджера... само таткото преди да му направят операцията на носа седеше над тенджерите.

Лека и спокойна нощ на всички.

Да ама сега аз се разревах....От най-нежното в подписа ми...до това е....нямаш сила направо.

Да те успокоя......Винаги, ама винаги съм се притеснявала дали ще мога да бъда на тържествата на децата в детската......Както и за 1 учебен ден на Йоан сега......Направо деня си идваше, а аз се очертава да не мога пълноценно да бъда с детето си. Сами по това време спи, а откриването винаги е много, много шумно, има и усилватели, микрофони и се чува на н-километри......Плюс това в класната стая как ще вляза с количка, Сами като почне да мънка ще провали програмата на госпожата....А това е толкова важен миг, има още 23 деца освен твоето и всички са в захлас.......Направо подскачах от кеф една приятелка като ми предложи тя да е със Сами.....И успях от-до да изживея цялата програма на първолака....Та разбирам те чудесно какво ти е на душата......Ще има и други тържества....Най-близкото е за мама - тогава ще си там задължително.....Човек обаче с времето и опита се учи......За една родителска на големия син пак нямаше кой да отиде.....Ами сега.....И пак жокер - обади се на приятел....Въобще при нужда се обаждам на приятелки, защото иначе е невъзможно да мръдна където и да било.......

Ох, ренкси, много добре те разбирам  Особено днес, и макар да нямам същите причини като теб, звучиш сякаш се чувствам точно така. Умирам за глътка въздух, за поне малко дребно разнообразие. Ама айде друг път.

Мамче, ти ме довърши с това стихотворение. Капят ми сълзите по клавиатурата. 

Ха, добро утро сега!
Като се поосъферя ще пиша пак.