Китайската майка Amy Chua беше надлежно и разгорещено обсъдена вкъщи още в събота. По принцип сме съгласни с концепцията за съотношението (и причинно-следствената връзка) работа-забавление, но не и с изброените специфични методи. Аз поне съм много, категорично, истерично против да се обижда, ругае и потъпква дете. И мен така са ме възпитавали, на хиляда години станах и още не мога да се помиря с майка си. Не, мерси.
- Публикувана: 18 ян. 2011, 20:29 ч.
- Последно мнение: 24 фев. 2011, 18:54 ч.
129 пъти Ура! Кристофър е в прегръдките на мама, 55-ият е тук, дръж се Обама!
Хиър каква китайска майка?
Ето тази тук, това е част от книга, която наскоро излезе. http://online.wsj.com/article/SB10001424052748704111504576059713528698754.html Става дума за драконовата дисциплина на китайките.
Винаги е интересна и опозиционната гледна точка:
http://theweek.com/article/index/211182/in-defense-of-my-strict-chinese-mother
http://theweek.com/article/index/211182/in-defense-of-my-strict-chinese-mother
Не съм отглеждана така, никога не съм обиждана и родителите ми винаги намираха "слабото ми място" и ме мотивираха с добро. Вярвам в това и до тук работи с дъщеря ми. Забраните и отнемането на вещи (за дребни провинения) са ми страшно обидни и се надявам да не стигам до там никога!
Хич не и трябва на нашата мома държавна работа, нея е гласим за отявлена хубавица да попадне в добро семейство-яхти,ски,спа,благотворителност и пр
Моите бегли наблюдения са, че животът на булка в добро семейство с висок обществен профил хич не е розов. Бая лишения, тормоз и самота - предполагам, сравними с тези на политически фигури по върховете.
Бийч бъм е къде-къде за предпочитане...
Бубка, много неприятно, дано се оправя бързо Боби! 
Китайската майка я интервюираха по СНН преди час, хванах само края за съжаление, но книгата ще прочета с интерес.
Аз, признавам си, не оставям децата да имат само "фън" нито в училище, нито в извънкласните им занимания. щом са избрали да се занимават с нещо, било то спорт или муз. инструмент, очаквам сериозно отнешение и работа. Не ги водя там да се забавляват или социализират, това могат да правят на площадката в парка. Рядко имат време за слийпоувъри и плей дейтс, но и аз като тайгър мом, мисля че са овъррейтид. Да се обижда дете и да се късат картичките за РД, защото не се било постарало повече е абюз, съгласна съм
Китайската майка я интервюираха по СНН преди час, хванах само края за съжаление, но книгата ще прочета с интерес.
Аз, признавам си, не оставям децата да имат само "фън" нито в училище, нито в извънкласните им занимания. щом са избрали да се занимават с нещо, било то спорт или муз. инструмент, очаквам сериозно отнешение и работа. Не ги водя там да се забавляват или социализират, това могат да правят на площадката в парка. Рядко имат време за слийпоувъри и плей дейтс, но и аз като тайгър мом, мисля че са овъррейтид. Да се обижда дете и да се късат картичките за РД, защото не се било постарало повече е абюз, съгласна съм
И мен са ме ругали, но защото така е най-лесно, а не като част от някакъв премерена стратегия да ме мотивират. Ейми Чуа твърди, че не е нарушила близката емоционална връзка с децата си, дали е така, не е ясно. Ще разберем като пораснат дъщерите й и си напишат мемоарите.
Лени, успех! Аз помня как те чакахме всички да родиш Ноли.
Сега пак.
Лени, успех! Аз помня как те чакахме всички да родиш Ноли.
Сега пак.
Бубка, много зле звучи... Не знам какво да ти кажа просто, не съм чувала някой с прекрасен трак рекърд в тази насока. Много пожелания да се оправите скоро.
За китайската майка беше много интересно да се прочете, определено съм съгласна с Лени, как сработва за някои деца, а за други не. Прочетете и дебата в NYT, интересно са го отразили.
Изобщо всичко това с причинно следствената връзка за провинение и "наказание" ми е много мътно. На книга ти е ясно как работи, а на практика съвсем друго се получава. У нас дори елементарни неща, като "изчисти си, като си направил боклук" са проблем за изпълнение, защото започва едно мрънкане, едно оплакване и проплакване и ми идва точно като китайската майка да започна да се държа. Пък какво остава да го накарам да си напише "домашното". Изобщо много фейлваме май с мотивацията у дома, а уж сме стриктни без да ставаме ужасни и разрешаваме, без да го правим на слободия. Ух, сложнотия е това родителството.
За китайската майка беше много интересно да се прочете, определено съм съгласна с Лени, как сработва за някои деца, а за други не. Прочетете и дебата в NYT, интересно са го отразили.
Изобщо всичко това с причинно следствената връзка за провинение и "наказание" ми е много мътно. На книга ти е ясно как работи, а на практика съвсем друго се получава. У нас дори елементарни неща, като "изчисти си, като си направил боклук" са проблем за изпълнение, защото започва едно мрънкане, едно оплакване и проплакване и ми идва точно като китайската майка да започна да се държа. Пък какво остава да го накарам да си напише "домашното". Изобщо много фейлваме май с мотивацията у дома, а уж сме стриктни без да ставаме ужасни и разрешаваме, без да го правим на слободия. Ух, сложнотия е това родителството.
Рядко имат време за слийпоувъри и плей дейтс, но и аз като тайгър мом, мисля че са овъррейтид.
Забравих да кажа, че и аз съм съгласна с това. Не виждам смисъла. 1-2 на година са достатъчни, другото може да стане с фейк слийповъри - всички се събират, слагат пижамите, правят пижамено парти с филм и пица и в 10 майките и бащите си ги прибират. Има писано по въпроса, ако ви интересува. И моят син (на 5!) вече пита за слийповър, ами супер малък е за такива забавления. Ще им се не види и акселерациата.
И моето дете води бурен социален живот 
с много гостита и събирания за игра и на слийпоувър беше, само че семейно на връх нова година. Супер преживяване за всички беше. Аз също съм израстнала така, мъжът ми също. Явно си зависи от хората и семейството.
За китайската майка не съм чела подробно, но доста слушах тези дни. Ами, не ги обичам азиатските методи на възпитание и това е. Поради града ми общувам с много продукти на това възпитание, къде добри къде не толкова, ами не мога да кажа, че съм във възторг от резултата. Спомням си едната ми колежка се възмущаваше как можело хората да си опаковат подаръка като просто го сложат в торбичка за опаковане без дори тишу да има отгоре. (което аз правя в 90% от случаите) Сигурно и нея са я карали да къса картичките.
Бубка, много гаден период. Като те четох имам дежа ву. Кристиан беше така на горе-долу същата възраст. Болест след болест, температурен гърч, кошмари. След няколко бронхиолита му предписаха едни прахчета за астма (забравих им името) 2-3 месеца ги пи и овладяхме положението с бронхиолитите. После го спрях от детска градина за около 6м - беше с баба си и с мен и спряха болестите (може би и от сезона, защото беше пролет-лято). Следващата година беше значително по-добре.
с много гостита и събирания за игра и на слийпоувър беше, само че семейно на връх нова година. Супер преживяване за всички беше. Аз също съм израстнала така, мъжът ми също. Явно си зависи от хората и семейството. За китайската майка не съм чела подробно, но доста слушах тези дни. Ами, не ги обичам азиатските методи на възпитание и това е. Поради града ми общувам с много продукти на това възпитание, къде добри къде не толкова, ами не мога да кажа, че съм във възторг от резултата. Спомням си едната ми колежка се възмущаваше как можело хората да си опаковат подаръка като просто го сложат в торбичка за опаковане без дори тишу да има отгоре. (което аз правя в 90% от случаите) Сигурно и нея са я карали да къса картичките.
Бубка, много гаден период. Като те четох имам дежа ву. Кристиан беше така на горе-долу същата възраст. Болест след болест, температурен гърч, кошмари. След няколко бронхиолита му предписаха едни прахчета за астма (забравих им името) 2-3 месеца ги пи и овладяхме положението с бронхиолитите. После го спрях от детска градина за около 6м - беше с баба си и с мен и спряха болестите (може би и от сезона, защото беше пролет-лято). Следващата година беше значително по-добре.
Неправилно копирах - без плейдеитс не може в тази страна да се оживее. За нас е малко сложно с организацията и возенето, но няма как. Добре, че имаме съседи с дете на неговата възраст и играят много заедно. Преспиванията са които не ми харесват, а и тези с родители са друго нещо, това си е семейно преживяване, за разлика от само с детски приятелчета.