Януари дойде и замина - почти е готова нашата дружина!!! - Тема 30

  ноеми направо ме уби

Аз дъждобран не слагам за вятър.Не виждам смисъл от разходката, ако сложа такъв

Направо съм бясна,в това хубаво време а аз у дома да си стоя,ужас.Нагласихме се с малкия и... асансьора не работи,а сме на 5 етаж и те нашите асансьори са на междинен етаж.Мислех си ако сляза добре,но ако не го оправят до 2-3 часа какво ще правя,то 5 етажа с по 2 реда стълби и един партерен етаж      ....ми то все едно на Шипка се качвам, с тая разлика че трябва да нося и количка с 5 килограмово бебе.
То късмет ли е да го опишеш...
И в Бургас е винаги ветровито,но дъждобран не ползвам,да свиква,няма да спира вятъра заради моя хубавец я,само ако е много студено ,а ми се налага да изляза(но само докато сме още толкова малки)и когато вали дъжд го ползвам.
Ох,оплаках се и ми олекна 

Днес Божидар ме изкара от нерви. Държи се отвратително!  Сто пъти събуди бебето съвсем нарочно и целенасочено и като взема да го гушна (бебето) да го успокоя да заспи пак, Божидар идва да ми се вре в ръцете да го гушкам и да си играем!  Хиляда пъти му обясних, че като буди бебето не си печели време в своя полза, да не говорим, че и на практика го е усетил, ама на, прави на пук и това си е! 

Когато имах 1 дете си мислих че е много трудно, колкото повече растеше по-трудно ми ставаше, когато забременях пък въобще. Сега вече имам 2 деца и си мисля че преди ми е било мнооого лесно  


За сега нямам включване  

Пари ли ти искат и колко?


Сега се върнахме от консултация 4580гр и 51,5см (+580гр и +1,5см) .
Откриха ни шум на сърцето (още първия път го е чул лекаря но е искал да види как ще се развие) Приемам всякакви съвети за специалисти в София и насоки. Благодаря  
Лекаря ми вика, да не се шашнеш , а аз се хиля и викам че не може да ме уплаши  

Шана, мила, дано всичко да минава по-възможно най-лекият начин... 

Евридик@, благодаря за отговорите - полезни и изчерпателни, но при нас нещата коренно се промениха, напаснахме се относно позите (добре че баща й е по-умен от мен и ми даде идеи за естествено кърмене легнала), Рая е активна и суче, не и пречи че й давам АМ от шише, звери се на гърдите ми и цоца яко, но ги иска постоянно, тази нощ от 8 вечерта до 4 сутринта сме се дундуркали, а тя единственото което искаше е да суче, това много ме стресна, възможно ли е да е скок в растежа, нямам идея какво да правя, гърдите ми са меки като дунапрен никакво напрежение вече, явно бебка си изсуква добре, имаше запек, не беше акала над 12 часа, което ме побърка, помогнахме с термометър, намазан с масчица на върха, количеството беше наистина голямо, дали не я прехранвам, но има апетит, Рая между кърменето спи по 5 часа, кърменето винаги е над час и половина (освен тази нощ), обикновено нощем спи по 7 часа без пробуждане, мисля да започна през деня да я събуждам и кърмя на 3 часа, за да избегна претоварване...? Благодаря още веднъж! 

Бебеш,доколкото знам шумът на сърцето е козметичен проблем.И аз имам такъв и си живея  с него вече 33години.
Добър детски кардиолог е доктор Чилингирова от "Св.еКАТЕРИНА"и докторите в Трета Градска.Много суперлативи има за доктор Велковски.Ако искаш ,ще поразпитам за повече инфо и ще ти пиша.

И ние направихме първата разходка днес. Малко подухваше, но не съм слагала дъждобран.


И аз сега осъзнах че с едно дете е мнооооого лесно. В събота свеки като звемат Виолета и на мен мие супер спокоино само с бебчо.
Една приятелка води детето няколко пъти в С-я , ще я питам и ще ти пиша.

Само искам да кажа, че това с шума в сърцето е пълна глупост!
Нашия педи ни предупреди,че някой може да ми изкара така акъла!
Израствало се, всички бебета го имали

Ще ти бъда много благодарна  

Е дойде време да разкажа подробно за моето раждане, което за мен е един незабравим миг, най прекрасния в живота ми. На 26.02 цял ден се бях побъркала и изнервила, тъй като телефона не спря да звъни и не спряха да ме питат по скайп "Има ли бебе?". Беше ми дошло до гуша. Беше един хубав слънчев ден и нещо предчувствах, че събитието ще е на 27. Цял ден чистих, мих прозорци и т.н. Вечерта към 20-21 играхме с мъжа ми на "Градове и държави". Тъкмо го водех с много точки, но усетих нещо странно. Подмокряне отдолу. Викам си "Дали ми изтичат водите?". Постоянно се подмокрях, сменях бельо и превръзки. Почнах да чета във форума какво предтсавлява изтичане на водите, тъй като не знаех със сигурност и все не вярвах, че наистина ми е спукан мехура. Не исках да бързам, нямаше топла вода и чаках да загрее бойлера поне да си измия тялото и да си дооформя интимния тоалет. Звъннах на лекарката да я питам, не ми вдигна, звъннах на домашния й и ми казаха, че е в родилното по спешност са я извикали. През това време таткото се вайкаше и звънеше на техните да докладва, а аз го бях предупредила изрично да не казва нищо, докато не сме сигурни. Но какво да го правя. Вътрешно бях толкова щастлива и спокойна. Реших да тръгна, да не изпусна лекарката, да вземе да се прибере. Та тръгнахме, не бях яла и по пътя си хапнах една пастичка и се сетих, че съм си забравила водата Викам си, знаех си, че нещо ще забравя. По пътя до болницата срещнахме лекарката. Милата тъкмо си тръгваше. Хайде пак обратно. Прегледа ме. Бях с 2 см разкритие. Отпрати таткото и му каза, че чак сутринта ще родя, да не чака. Беше около 23 часа. Сложиха ме за запис за тонове. Болки нямах. Оправи ми документите и ме настаниха в стая и ми казаха, да почивам, да се опитам да поспя, също така ми обясниха, че болките трябва да се засилят. Добре, че момичето, с което деляхме една стая ми услужи с вода, иначе щях да умра от жажда. А тя милата беше така щастлива, че може да разговаря с някой Легнах аз ама как да спи човек. Толкова се вълнувах и въобще не ме беше страх. Почнаха леки нелегулярни болки. Чакам аз, чакам, накрая се унесох и болките спряха. Бяха с памперс, тъй като продължаваха да ми изтичат водите. На сутринта към 8 пак ме сложиха за запис. Болки - минимални. Никаква родова дейност. Към 9 ми сложиха системи и седях в предродилна. От време на време се разхождах, но така и не се усилваха болките.  Слушах разговорите на екипа и се смеех с техните шеги. Беше ми страшно забавно, докато една жена до мен не взе да вика като луда, и я вкараха в родилна, която беше точно до предродилна и чувах всичко. Почна да ме обзема малко страх от нейните викове, но и страха отмина. През това време писах постоянно смси на мъжа ми, как съм, що съм. Не даваха да се разговаря по тела. Баща ми мина да ме види и му заръчах памперси за възрастни, тъй като установих, че няма да ми стигнат. Всички от фамилията не бяха спали цяла нощ, очаквайки голямото събитие. Към 12 часа вече почнаха да се засилват болките и кошмара започна. До 15 часа съм се превивала от контракции. Три часа родилни болки през 2-3 минути. Лекарката ме остави и замина за женския затвор на прегледи и заръча на акушерката да я извика ако раждам. През това време говореше по телефона с татко и му обясняваше, че нямам никакво разкритие, никаква родова дейност. Но до 17:30 ще родя, ако разкритието не се появи, ще ми направят операция. Викам си малеее, само не секцио, само не секцио. Не исках - исках да изживея това раждане, независимо колко ще боли. Та както казах, умирах от болки, към 3 се молех на сестрата да ме провери за разкритие. Но тя не смееше, не било хубаво толкова често да ме преглеждат. Молех се вече да почвам да раждам и човечето да излиза. Тя ми викаше търпи, и мен ме е боляло, и дъщеря ми я болеше, нищо не мога да направя. Ревах вече. Почнах да усещам,че ме напъва. Беше към 15:30. Казах на сестрата - НАПЪВА МЕ. Тя не е възможно, ти нямаше никакво разкритие. Аз я убеждавах, че ме напъва много. Провери ме и вика "Браво бе. Готова си". Беше учудена. Почна да ми обяснява как и кога да напъвам. Подми ме. Обади се на лекарката, която веднага се беше отзовала. Преместиха ме в родилна. Клизма не правят в тази болница. Докато се прехвърлях ми казаха да напъвам права. Сложиха ме на магарето, напънах май 3 пъти, не помня, усетих главичката, после усетих как я издърпват и на последния напън усетих такоооова облекчение, телцето беше извадено. Показаха ми я, но бях толкова изтощена, че виждах замъглено. Започнаха да я преглеждат и мият и викат "Лелее какво хубаво бебе". Сложиха ми я на гърдите и пак я взеха. Забелязаха, че петичката и е изкривена, като е стояла позиционно в мен и ми я показаха, и почнаха да ми обясняват за крачето. Но аз изобщо не можах нищо да разбера. Преди да ми сложат упойката за шевовете, лекарката ми връчи телефона да се обадя. Обадих се на таткото и му казвам "Преди 10 минути родих" Той: "Роди ли???? " И ми затвори телефона. А аз исках да го питам за име, дали е съгласен. От екипа ме питаха, как се казва. Аз им викам, не съм решила.  Една жена "Ти 9 месеца какво прави?" Голям срам   Но исках, първо да се консултирам с него, защото се двоумяхме.  Доки ми казва, айде сега да напънеш да изкараме плацентата. Аз й се смея "Не моога вече". Но напънах, какво да правя. И вече се унесох и сънувах странни неща. След около 30 минути се събудих. Баща ми дойде да ме види, след около 3-4 минути влезе и таткото с брачедка ми. Казах му, че искам да е Емилия и той, както искаш И така я кръстихме
Ето малката ни Емилия на 38 минути

Виолини 
Малката е много сладка! Бузанка! 

Да, ще ми съставят акт.Незнам колко ще е още.

На Жана и Вяра им сложиха ваксини в АГ-то 
Сега ще отлагам поне до годинката...

Ние ще подпишем официален отказ от ваксини. Още не сме, сега на 15ти сме на ДК, вероятно тогава ще го подпиша. За Божидар също имаме подписан официален отказ от ваксини.

Нещо ми се върти в главата глоба 200 лв, ама не знам дали е обща или за всяка отказана ваксина.