Здравейте, само да ви кажа, че бебето е добре, и е момиче. За другото не мога да кажа нищо. Нищо положително.
Много се радвам. Дано всичко да се оправи и да си отгледаш децата 
- Публикувана: 4 фев. 2011, 20:22 ч.
- Последно мнение: 7 апр. 2011, 13:52 ч.
Когато нещата в семейството отиват на зле...
Честито ти
Много се радвам. Дано всичко да се оправи и да си отгледаш децата Съвсем случайно попаднах на темата на Маринка и нямаше как да не ми се набие на очи, че малвина пак се е отбелязала подобаващо ! 
Явно много скучен живто водиш ,щом ходиш да ме дебнеш по темите ?
Боже, не те дебна, дори не съм ти прочела по - старите постове. Но няма как да не те забележи човек, доста злоба изливаш. Хубаво ще е да се спреш.
П.П.Изивнявам се на останалите момичета отклонението...
Ай тук съм изтървала нещо...
Малвина, мацка, кво нагруби жената, че злобарка те нарича.
по темата: труден казус, но не е и не решим. Изчакай на първо време докато се роди дечко, пък после като се закрепят нещата около второто дете в ежедневието, решението ти само ще изкристализира в главата ти. Бъди здрава! И не се бийте с татко толкова, не е здравословно за детето ви , което носиш.
Редактирам се за да ти заостря вниманието към твоето поведение.
Писала си следното:Няма да ти правя анализ, но прочети се отново и помисли над думите си но под друг ъгъл. Ти не си МАЙКА на този човек нито пътеводната му светлина, за да го вкараш в правилният път. Не защитавам въпросният господин, а по-скоро те навеждам на мисълта да погледнеш и в себе си, проблемите идват от взаимоотношенията ни помежду ни. Да, хората са такива или онакива, но харата ВИНАГИ МОГАТ ДА СЕ ПРОМЕНЯТ. Само трябва САМИ да го поискат. Ако желаеш да си с този човек и си убедена , че той държи на теб, обича те , въпреки всичко /защото всеки, трябва да си наясно има трески за дялане, ти вероятно не си също идеална , както всички ние/. Тогава трябва сама да достигнеш до изводът, че ти не трябва да му казваш какво да прави, а трябва да го подтикнеш той сам да реши какво да прави, ако държи на семейството , което е създал. Да се носиш по течението не е мързел, не бъркай, това е летаргично състояние на тялото и духа , защото е по-лесно и нямаме стимул да правим друго. Ти преодоляваш прегради , това , че има пречка те стимулира, но това си Ти. Някой хора се стъписват пред пречките и тогава се пускат по тънката лайсна, решават, че така и така не ги бива, защо да се напрягат. Истината, че нямат стимул и ли рамо на което да се опрат или заради което да се преборят въпреки страха си. Задавала ли си въпроса, дали мъжът ти не си мисли ,че се е провалил като баща и семеен мъж и затова го кара вече през просото. Само те насочвам на някъде щом виждам искаш да се бориш за семейството си.
Единствено , което не одобрявам/по-скоро не виждам как би се поправило/ в цялата история е това че се е стигнало до физическо посегателство. Това вече не е поправимо, това си е проблем и ако на мен не дай боже ми се случи някога ще се замисля сериозно - що за човек е мъжът до мен - да посяга на бременната си жена.
[/i]
Малвина, мацка, кво нагруби жената, че злобарка те нарича.
по темата: труден казус, но не е и не решим. Изчакай на първо време докато се роди дечко, пък после като се закрепят нещата около второто дете в ежедневието, решението ти само ще изкристализира в главата ти. Бъди здрава! И не се бийте с татко толкова, не е здравословно за детето ви , което носиш.
Редактирам се за да ти заостря вниманието към твоето поведение.
Писала си следното:
Цитат
Моят мъж е много, много, ама много Мързелив. И при вида на трудности и препятствия тотално блокира. Или търси най-лесният начин. Мен също ме мързи, но характера ми е такъв, че аз като видя стена, така да се каже, по всякакъв начин я преодолявам . За мен предизвикателствата са стимул за живот. И за това му се дразня, колко е неамбициран. Иначе с детето много се занимава не мога да отрека. Е, по някакъв детински метод, не че го учи на нещо, ами по-скоро се лигавят двамата, но знам, че е луд по детето си като и аз. Затова не мога да си представя живота си без "татиии" вкъщи. Детето е много малко и има нужда от двама ни. Хубавото е , че нервите ми постепенно се успокоиха и сега не обръщам толкова внимание на другите му безотговорности. С хазарта е приключил, поне засега, но мъкненето с безперспективни приятели си остана.
Единствено , което не одобрявам/по-скоро не виждам как би се поправило/ в цялата история е това че се е стигнало до физическо посегателство. Това вече не е поправимо, това си е проблем и ако на мен не дай боже ми се случи някога ще се замисля сериозно - що за човек е мъжът до мен - да посяга на бременната си жена.
[/i]
Ето тази тема е типично доказателство,че човек сам си прави лош живота.Съжаляавм,но сама си си виновна ,че си е обрвързала с тъкъв мъжи и ми е странно как изобщо още мислш да правш опити да живееш с него,да посещавате брачен конслутант и прочие. 
Намери начин да се махнеш възможно най.бързо и не с прави илюзии,че такива боклуци се променят към по-добро.
Намери начин да се махнеш възможно най.бързо и не с прави илюзии,че такива боклуци се променят към по-добро. 
Маринка, в Търново има център за подкрепа и настаняване на деца в риск, намира се в една сграда на Габровски, много близо до Пожарната - къща с открити тухли, неизмазана отвън, със сменена дограма, има табела.
Ето и координати:
Център за настаняване от семеен тип за деца в риск гр. Велико Търново,
ул. „Никола Габровски” № 49
062/67 00 31 Мая Божкова
Защо не опиташ да се обадиш, може би ще помогнат.
Иначе съм абсолютно съгласна с теб - не може просто ей тъй да си тръгнеш, къде да отидеш, хубаво при някой познат, ама за колко време, пък и без пари - като трябва на детето закуска да направиш, нали трябва да се купят продуктите, изобщо без предварителна подготовка няма да стане. Абсурд е също така да се скриеш от мъжа си в град като Търново, то е смешно просто да се надяваш на нещо такова, той града е прекалено малък.
Добра идея е да събереш родата на мъжът ти - брат, майка, баща и да им кажеш, че той те тормози, много ти е трудно така и изобщо всичко и искаш и та да знаят какво става и да помагат при нужда.
Ето и координати:
Център за настаняване от семеен тип за деца в риск гр. Велико Търново,
ул. „Никола Габровски” № 49
062/67 00 31 Мая Божкова
Защо не опиташ да се обадиш, може би ще помогнат.
Иначе съм абсолютно съгласна с теб - не може просто ей тъй да си тръгнеш, къде да отидеш, хубаво при някой познат, ама за колко време, пък и без пари - като трябва на детето закуска да направиш, нали трябва да се купят продуктите, изобщо без предварителна подготовка няма да стане. Абсурд е също така да се скриеш от мъжа си в град като Търново, то е смешно просто да се надяваш на нещо такова, той града е прекалено малък.
Добра идея е да събереш родата на мъжът ти - брат, майка, баща и да им кажеш, че той те тормози, много ти е трудно така и изобщо всичко и искаш и та да знаят какво става и да помагат при нужда.
От близо година никак не се разбирам с бащата на детето ми, а ето че за капак чакаме второ. Последните няколко дни стоим в една стая и дори няма какво да си кажем , а така ми се иска да поговоря с някой. Някой, който мисли като мен. Почнем ли да говорим настъпва спор, последван от зверски скандал и размяна на много грозни думи. Незнам какво стана с нас. Вече 7ма година караме заедно. Отначало беше "любов ли бе да я опишеш," но постепенно интересите ни поеха в различни посоки. Аз завърших университет и сега работя по специалността си, а той е със средно образование и работи в един склад като общ работник. Когато ги питам защо не предприемеш нищо да изкараш някакъв курс или да си намериш по-добра работа той ми казва, че ще прави каквото си иска и аз да не го уча. А той обикновено иска да си пиийне и да изиграе някой лев на машинките в казиното, което скоро научих се е превърнало и в дълг. А чакаме второ дете. На което, както и на първото аз се боря да осигуря добър стандарт на живот. Имаше случай в който той дори ми посегна и трябваше да се изнеса незабавно, а незнам защо не го направих. Не съм готова да остана сама с детето си и да го гледам без баща. А с детето той е много внимателен какъвто съм си представяла да е бащата на детето ми. Имах нужда някъде да споделя. Както вече казах, няма с кой да поговоря за това. Има ли други майки, които живеят с мъжете си, а не се разбират?Искам да направя каквото мога да изгладя нещата но незнам какво? Не искам да се иазделяме? Как да се справя? Как се справяте вие?
Не съм чела цялата тема. Баба и дядо ( на майка ми) така са живели цял живот. Той се е държал неописуемо добре с майка ми и леля ми, но баба ми я е правил на нищо. Никога ръка не е вдигал срещу децата си, играел е с тях. Алкохолик е бил от млада възраст. Сигурно е имал своите причини за това - не го съдя, напротив, пазя прекрасни спомени за него.
Просто мисля, че не е обичал баба ми. За мен това е истината в тяхната връзка, а и за майка ми.
Не е посягал и на баба ми, просто я е игнорирал.
А баба беше прекрасен човек до последно. Отиде си млада и изтерзана от живот без любов и кавги.