Здравейте, мили момичета.
От известно време исках да пиша тук, но унесена в ежедневието си отлагах този момент. Но сега реших да пиша и да споделя огромната си радост, която преживявам, а именно факта, че спечелих делото по Хагската конвенция, където бях обвинена от мъжът ми, че съм "отвлякла" детето ни от САЩ в България. Радостта ми е несравнима - вече мога да имам моето дете без да се притеснявам, че някой може да го вземе от мен....И двете с малката можем да дишаме спокойно вече....
За тези, които не са чели предишните ми постове набързо ще щрихирам ситуацията:
В март 2009 бях публикувала тук моя тема, в която описвах ужаса, който изпитвах от факта, че мъжът ми започна да ме съди за отвличане на дъщеря ни по Хагската конвенция. Много момичета се отзоваха с компетентни мнения, много момичета ме успокояваха, за което огромно им благодаря....Бащата обаче тогава се размисли и се отказа от делото в Април 2009. И аз се поуспокоих.
Но след известно време вбесен от факта, че поисках издръжка за детето (която той никога не е плащал независимо, че сме били разделени от 2006г.),той заведе ново дело за "отвличане" , и ужаса ми започна отново...Този път не се отказа и минахме през всичките дела и процедури от края на 2009 до края на 2010. Тогава написах нова тема тук и пак много момичета се отзоваха с моралната си подкрепа....
Цяла година и половина аз се мъкнех от дело на дело, чувствах се ужасно - чувствах, че не съм между живите от ужас при мисълта, че мога да бъда разделена от детето ми, с което сме заедно откакто се е заченало....Будех се всяка нощ от страх, гледах личицето й и не можех да си представя ако дойде момент, в който да не мога вече да го виждам до себе си - най-обичното личице на света....През цялото време бащата ме изнудваше, че ще спре делото само ако аз не му търся издръжка....За мен това си беше чисто изнудване (преди винаги се поддавах на подобни изнудвания от страх към него, защото знаех какви неща е способен да върши). Сега бях решила, че ще се боря, защото знаех, че съм права и че не съм сторила нищо лошо и не съм отвлякла детето си, и че не искам повече той да ме манипулира - исках просто всичко да свърши легално и да се види кой е прав и кой не е ....Тази моя упоритост да се боря ми костваше огромни усилия....Явявах се на делата, там имаше много хора - МП, прокурори, адвокати, Закрила на детето, от Американското посолство и т.н....Чувствах се като престъпница, а бях само майка, която иска да защити детето си...Знаех, че трябва да издържа в името на моето дете....и влизайки в съдебната зала всеки път си представях как малкото ми момиченце на 6г. ми казва: " Мамо, помоли се и за мен пред иконичката..."Трудно е да опиша с думи мъката, болката , страха, които изпитвах....Но знаех само, че трябва да успея, за да може тя да расте здрава и щастлива...От мен беше останала само сянката ми, особено в последните дни преди да излезе решението на съда....Трудно е да опиша с думи как съм се чувствала...
Но....има БОГ, има справедливост на този свят!!! - след преглеждане обстойно на всички доказателства и изслушване на всички свидетели Съдът определи, че отхвърля молбата на бащата за връщане на детето в САЩ и я обявява за неоснователна, и осъжда него да заплати направените от мен адвокатски разноски.
Мили момичета, може би само тези, които са били на прага да загубят нещо много свято и се е получило така, че са си го върнали, могат най-добре да разберат каква е радостта ми и щастието ми когато адокатката ми се обади, за да ми съобщи новината...Как съм викала от радост, как съм скачала от радост...и аз и моите близки....че имаме нашето дете свободно....
Колкото до малката - тя е коренно различна от миналата година - тя е щастлива, няма вече кошмарите, които сънуваше, не е подтисната вече, а има много приятелчета сега, спокойна е и радостна, взима участие в всякакви мероприятия - танци, музика, изложби, гимнастика....Тя е съвсем различно дете от това което беше миналата година , когато всички вкъщи преживявахме стресовете...и нея не я отминаваха....
А бащата - от както разбра, че делото е спечелено от мен загуби всякакъв интерес към детето. Не се е обаждал с месеци и не знае малката как живее, как се развива, какво прави. Лятото е бил в БГ за десетина дни и не се обади на малката или да дойде да я види....Има единствено имейли към мене пълни със заплашителни и грозни думи, които звучат прекалено психарско....
С две думи цялото дело по Хагската конвенция беше една прилюдия, едно голямо разиграване на две държави, на мен самата, на моето семейство, на нашето дете, което две години не знаеше къде ще продължи съдбата му. И цялата тази игра създадена от един мъж, който е българин по произход и адвокат "с добро име" в САЩ....
Сега, след като се посъвзех от кошмара, през който минах, смятам, че е много истинска поговорката - "Това, което не може да ни убие, ни прави по-силни."
ПС
Минала вече по този път и познавайки го от А до Я, бих помогнала със съвет на други майки, ако са в подобна ситуация (разбирам обаче, че всеки случай е уникален по себе си).
От известно време исках да пиша тук, но унесена в ежедневието си отлагах този момент. Но сега реших да пиша и да споделя огромната си радост, която преживявам, а именно факта, че спечелих делото по Хагската конвенция, където бях обвинена от мъжът ми, че съм "отвлякла" детето ни от САЩ в България. Радостта ми е несравнима - вече мога да имам моето дете без да се притеснявам, че някой може да го вземе от мен....И двете с малката можем да дишаме спокойно вече....
За тези, които не са чели предишните ми постове набързо ще щрихирам ситуацията:
В март 2009 бях публикувала тук моя тема, в която описвах ужаса, който изпитвах от факта, че мъжът ми започна да ме съди за отвличане на дъщеря ни по Хагската конвенция. Много момичета се отзоваха с компетентни мнения, много момичета ме успокояваха, за което огромно им благодаря....Бащата обаче тогава се размисли и се отказа от делото в Април 2009. И аз се поуспокоих.
Но след известно време вбесен от факта, че поисках издръжка за детето (която той никога не е плащал независимо, че сме били разделени от 2006г.),той заведе ново дело за "отвличане" , и ужаса ми започна отново...Този път не се отказа и минахме през всичките дела и процедури от края на 2009 до края на 2010. Тогава написах нова тема тук и пак много момичета се отзоваха с моралната си подкрепа....
Цяла година и половина аз се мъкнех от дело на дело, чувствах се ужасно - чувствах, че не съм между живите от ужас при мисълта, че мога да бъда разделена от детето ми, с което сме заедно откакто се е заченало....Будех се всяка нощ от страх, гледах личицето й и не можех да си представя ако дойде момент, в който да не мога вече да го виждам до себе си - най-обичното личице на света....През цялото време бащата ме изнудваше, че ще спре делото само ако аз не му търся издръжка....За мен това си беше чисто изнудване (преди винаги се поддавах на подобни изнудвания от страх към него, защото знаех какви неща е способен да върши). Сега бях решила, че ще се боря, защото знаех, че съм права и че не съм сторила нищо лошо и не съм отвлякла детето си, и че не искам повече той да ме манипулира - исках просто всичко да свърши легално и да се види кой е прав и кой не е ....Тази моя упоритост да се боря ми костваше огромни усилия....Явявах се на делата, там имаше много хора - МП, прокурори, адвокати, Закрила на детето, от Американското посолство и т.н....Чувствах се като престъпница, а бях само майка, която иска да защити детето си...Знаех, че трябва да издържа в името на моето дете....и влизайки в съдебната зала всеки път си представях как малкото ми момиченце на 6г. ми казва: " Мамо, помоли се и за мен пред иконичката..."Трудно е да опиша с думи мъката, болката , страха, които изпитвах....Но знаех само, че трябва да успея, за да може тя да расте здрава и щастлива...От мен беше останала само сянката ми, особено в последните дни преди да излезе решението на съда....Трудно е да опиша с думи как съм се чувствала...
Но....има БОГ, има справедливост на този свят!!! - след преглеждане обстойно на всички доказателства и изслушване на всички свидетели Съдът определи, че отхвърля молбата на бащата за връщане на детето в САЩ и я обявява за неоснователна, и осъжда него да заплати направените от мен адвокатски разноски.
Мили момичета, може би само тези, които са били на прага да загубят нещо много свято и се е получило така, че са си го върнали, могат най-добре да разберат каква е радостта ми и щастието ми когато адокатката ми се обади, за да ми съобщи новината...Как съм викала от радост, как съм скачала от радост...и аз и моите близки....че имаме нашето дете свободно....
Колкото до малката - тя е коренно различна от миналата година - тя е щастлива, няма вече кошмарите, които сънуваше, не е подтисната вече, а има много приятелчета сега, спокойна е и радостна, взима участие в всякакви мероприятия - танци, музика, изложби, гимнастика....Тя е съвсем различно дете от това което беше миналата година , когато всички вкъщи преживявахме стресовете...и нея не я отминаваха....
А бащата - от както разбра, че делото е спечелено от мен загуби всякакъв интерес към детето. Не се е обаждал с месеци и не знае малката как живее, как се развива, какво прави. Лятото е бил в БГ за десетина дни и не се обади на малката или да дойде да я види....Има единствено имейли към мене пълни със заплашителни и грозни думи, които звучат прекалено психарско....
С две думи цялото дело по Хагската конвенция беше една прилюдия, едно голямо разиграване на две държави, на мен самата, на моето семейство, на нашето дете, което две години не знаеше къде ще продължи съдбата му. И цялата тази игра създадена от един мъж, който е българин по произход и адвокат "с добро име" в САЩ....
Сега, след като се посъвзех от кошмара, през който минах, смятам, че е много истинска поговорката - "Това, което не може да ни убие, ни прави по-силни."
ПС
Минала вече по този път и познавайки го от А до Я, бих помогнала със съвет на други майки, ако са в подобна ситуация (разбирам обаче, че всеки случай е уникален по себе си).
Радвам се за теб и твоето детенце! 