Честит празник на всички !!! Браво на тези,които са узнали вече пола на бебоците 
... Аз все още не знам ...и се надявам скоро да разбера...Има ли мами от младост ? - Публикувана: 2 март 2011, 17:59 ч.
- Последно мнение: 18 март 2011, 14:13 ч.
Денят на свободата и празника на мама, ще посрещне Августовската дружина- еп.9
Грийнче,аз все още не съм ги видяла мила,но една дружка ми каза че още на 28.02 е видяла един щърк 
и вика нямам нужда от мартеници,хихи
Мария,мерси
Аз утре съм на док и покрай него ще поразходим и малката че вкъщи ще луднем тия дни
Лунна пътека,растат коремчетата,растати моят вече доста се оформи 
Фотото ни дойде и ще кача снимки тия дни 
За имената-има време,аз чакам само да ми кажат пол и ще му мислим по-сериозно иначе имаме вече предпочитания за момче,но за момиче-сложна работа 
и вика нямам нужда от мартеници,хихи Мария,мерси
Аз утре съм на док и покрай него ще поразходим и малката че вкъщи ще луднем тия дни
Лунна пътека,растат коремчетата,растат
и моят вече доста се оформи Фотото ни дойде и ще кача снимки тия дни За имената-има време,аз чакам само да ми кажат пол и ще му мислим по-сериозно иначе имаме вече предпочитания за момче,но за момиче-сложна работа
Честит празник, момичета! Нека носим, пазим и ценим българщината в най-хубавия смисъл на думата! Не ми се четат лекции, който го усеща, го усеща.
Благодаря ви ужасно много за подкрепата за мен и Алексчето, наистина значи много за мен.
Алексче, много, много бих искала да се престраша. Няма да крия обаче, че имам и много задръжки и страхове, които не съм сигурна дали ще мога да преодолея. За съжаление и нямам абсолютно никаква подкрепа нито от роднини, нито от половинката, което е най-важното. В този смисъл, че той също ме подкрепя, но смята, че е прекалено рисковано да е неасистирано, а асистирано не зная дали въобще е възможно. Разбирам го, та аз самата се чувствам по подобен начин. Да, вярвам, че това е най-доброто решение и все пак ако... Надявам се, че разбираш. Най-трудното би било да преодолея себе си, а впоследствие да използвам цялата си енергия да преодолея и него. Трудно ми е, много ми е трудно, но почти съм сигурна, че ако не го направя ще съжалявам.
На 25ти март има Дни на отворените врати в болницата тук по инициатива на сп. "9 месеца" и ще отидем да видим как стоят нещата. Досега зная, че за упойки не натискат и подкрепят кърменето, но има още много неща, които могат да се случат само и единствено на едното и никога на другото място.
Извинявам се, момичета, че пълня темата с неща, които вероятно са излишни.
Благодаря ви ужасно много за подкрепата за мен и Алексчето, наистина значи много за мен.
Алексче, много, много бих искала да се престраша. Няма да крия обаче, че имам и много задръжки и страхове, които не съм сигурна дали ще мога да преодолея. За съжаление и нямам абсолютно никаква подкрепа нито от роднини, нито от половинката, което е най-важното. В този смисъл, че той също ме подкрепя, но смята, че е прекалено рисковано да е неасистирано, а асистирано не зная дали въобще е възможно. Разбирам го, та аз самата се чувствам по подобен начин. Да, вярвам, че това е най-доброто решение и все пак ако... Надявам се, че разбираш. Най-трудното би било да преодолея себе си, а впоследствие да използвам цялата си енергия да преодолея и него. Трудно ми е, много ми е трудно, но почти съм сигурна, че ако не го направя ще съжалявам.
На 25ти март има Дни на отворените врати в болницата тук по инициатива на сп. "9 месеца" и ще отидем да видим как стоят нещата. Досега зная, че за упойки не натискат и подкрепят кърменето, но има още много неща, които могат да се случат само и единствено на едното и никога на другото място.
Извинявам се, момичета, че пълня темата с неща, които вероятно са излишни.
Metaltina, тя темата е за това да обсъждаме неща, които ни вълнуват.
Имам едно раждане и моето мнение е, че не бих родила неасистирано, защото понякога за съжаление нещата се объркват за минути и е необходима спешна лекарска намеса. Маги я родих нормално, без да са ми включвани системи, упойки и други екстри. Единствено постоянно следяха тоновете на бебето и проверяваха разкритието. Изтекоха ми водите в 20:00 и в 01:00 родих. Докторите, казаха, че като за първо раждане съм получила бързо разкритие. Не съм засичала, но след около повече от час, докато лежах в следродилна ми донесаха Маги и я оставиха около 00:30 мин. На сутринта мисля, че в 06:00 беше първото донасяне на бебетата за кърмене, тъй като в Шейново бебетата не са със майките, което за мен беше добре. Интересно ми е да разбера как си представяте неасистираното раждане, честно да си кажа не съм чела инфо по тази тема и с интерес чета вашите мнения.
Имам едно раждане и моето мнение е, че не бих родила неасистирано, защото понякога за съжаление нещата се объркват за минути и е необходима спешна лекарска намеса. Маги я родих нормално, без да са ми включвани системи, упойки и други екстри. Единствено постоянно следяха тоновете на бебето и проверяваха разкритието. Изтекоха ми водите в 20:00 и в 01:00 родих. Докторите, казаха, че като за първо раждане съм получила бързо разкритие. Не съм засичала, но след около повече от час, докато лежах в следродилна ми донесаха Маги и я оставиха около 00:30 мин. На сутринта мисля, че в 06:00 беше първото донасяне на бебетата за кърмене, тъй като в Шейново бебетата не са със майките, което за мен беше добре. Интересно ми е да разбера как си представяте неасистираното раждане, честно да си кажа не съм чела инфо по тази тема и с интерес чета вашите мнения.
Добро утро!Седнах да пия кафе и да видя какво правите, преди да се впусна в домакински задължения.
Металтинка, това въобще не са излишни работи, ние за това сме тук, да си споделяме една с друга, да изказваме мнение, подкрепа и така нататък. Вярвам, че ще вземеш най-правилното решение.
А с име за бебето, нямам никаква идея. Само едно име за момиче, а за момче нищо не ми харесва.
Металтинка, това въобще не са излишни работи, ние за това сме тук, да си споделяме една с друга, да изказваме мнение, подкрепа и така нататък. Вярвам, че ще вземеш най-правилното решение.
А с име за бебето, нямам никаква идея. Само едно име за момиче, а за момче нищо не ми харесва.
metaltina, то и аз не съм сигурна как ще се чувствам в последния момент, затова ще имам и възможност за болница - в случай, че размисля. Все пак с таткото се подготвяме отсега да посрещнем бебето вкъщи.
Разбирам те напълно - за това
- си съвсем права. Мен в момента не ме е страх, но съм сигурна, че имам някакви скрити страхове, които ще се появят и ще трябва да преодолея, защото страхът е последното чувство, което има място по време на раждането.
Бих те посъветвала да не се настройваш негативно към болницата, не е задължително там да ви се случат някакви "лоши" неща, а и можеш да вземеш бащата с теб и той да отстоява желанията ви пред лекарите (даже е за препоръчване, предполага се, че на теб няма да ти е до това - ние така смятаме да постъпим).
За рисковете - риск има и в болницата, и вкъщи, но статистиките досега не са показали, че домашното раждане при здрави жени с нормална бременност е по-опасно от болничното. За сметка на това в болниците се прилагат излишни рутинни процедури, които объркват естествения ход на раждането и водят до усложнения и риск за бебето и родилката, които иначе не биха се появили. Това е много обширна тема, всеки, който има желание, може да се информира по нея в интернет. В крайна сметка всеки носи лична отговорност за избора си.
Между другото, в много страни, вкл. и в западна Европа, домашното раждане (с акушерка) е съвсем нормална и разпространена практика.
Radost, под неасистирано раждане по принцип се разбира раждане без присъствие на медицинско лице. За съжаление в България за момента единственият избор на жените, които не искат да раждат в болница, е неасистирано домашно раждане, тъй като на акушерките им е забранено да практикуват извън болниците, а родилни къщи и родилни центрове просто няма.
Иначе с удоволствие бих родила в болница, ако знам, че няма да ми слагат окситоцин, ще ми разрешат да се разхождам и да заемам удобни за мен пози, и разни други неща, които няма да изброявам сега, че списъкът ще стане много дълъг. Също така не бих искала да ми крещят и да ме обиждат (което ми се е случвало като пациентка в болница), а да се държат с нужното уважение и не на последно място - ако смятат, че трябва да се предприеме някаква процедура, да ми обяснят човешки в какво се състои тя и защо се налага, а не "ми доктора така каза" (също ми се е случвало).
Извинявам се за дългия пост, ако има някакви въпроси, с удоволствие ще отговарям довечера, сега мъжът ми ме гони от компютъра.
Успешен ден на всички!
Разбирам те напълно - за това
Цитат
Най-трудното би било да преодолея себе си, а впоследствие да използвам цялата си енергия да преодолея и него.
Бих те посъветвала да не се настройваш негативно към болницата, не е задължително там да ви се случат някакви "лоши" неща, а и можеш да вземеш бащата с теб и той да отстоява желанията ви пред лекарите (даже е за препоръчване, предполага се, че на теб няма да ти е до това - ние така смятаме да постъпим).
За рисковете - риск има и в болницата, и вкъщи, но статистиките досега не са показали, че домашното раждане при здрави жени с нормална бременност е по-опасно от болничното. За сметка на това в болниците се прилагат излишни рутинни процедури, които объркват естествения ход на раждането и водят до усложнения и риск за бебето и родилката, които иначе не биха се появили. Това е много обширна тема, всеки, който има желание, може да се информира по нея в интернет. В крайна сметка всеки носи лична отговорност за избора си.
Между другото, в много страни, вкл. и в западна Европа, домашното раждане (с акушерка) е съвсем нормална и разпространена практика.
Radost, под неасистирано раждане по принцип се разбира раждане без присъствие на медицинско лице. За съжаление в България за момента единственият избор на жените, които не искат да раждат в болница, е неасистирано домашно раждане, тъй като на акушерките им е забранено да практикуват извън болниците, а родилни къщи и родилни центрове просто няма.
Иначе с удоволствие бих родила в болница, ако знам, че няма да ми слагат окситоцин, ще ми разрешат да се разхождам и да заемам удобни за мен пози, и разни други неща, които няма да изброявам сега, че списъкът ще стане много дълъг. Също така не бих искала да ми крещят и да ме обиждат (което ми се е случвало като пациентка в болница), а да се държат с нужното уважение и не на последно място - ако смятат, че трябва да се предприеме някаква процедура, да ми обяснят човешки в какво се състои тя и защо се налага, а не "ми доктора така каза" (също ми се е случвало).
Извинявам се за дългия пост, ако има някакви въпроси, с удоволствие ще отговарям довечера, сега мъжът ми ме гони от компютъра.
Успешен ден на всички! 
но статистиките досега не са показали, че домашното раждане при здрави жени с нормална бременност е по-опасно от болничното. За сметка на това в болниците се прилагат излишни рутинни процедури, които объркват естествения ход на раждането и водят до усложнения и риск за бебето и родилката, които иначе не биха се появили.
Нямаш предвид статистики за България нали? Понеже не вярвам да има такива предвид факта, че домашните раждания в БГ в днешни времена са изключение, а в далечното минало (при нашите баби) далеч не са били толкова безпроблемни, разбира се тогава условията са били съвсем други.
Домашните раждания, такива, каквито се правят доста в други европейски държави, там са съвсем законни и регулирани, с помощта на акушерка и със стандартни процедури за спешност, в случай, че се наложи да бъде извикан лекар. За момента в БГ такива процедури няма и общо взето лично за мен домашните раждания в БГ нямат кой знае колко общо с европейските, освен ако не си осигуриш нелегално опитна акушерка и спешен бекъп план за болница наблизо.
Не, нямам предвид статистики в България, разбира се. По принцип при домашни раждания много по-рядко се налагат медицински интервенции. За опитната акушерка - спор няма, че е най-добре да присъства такава, но за съжаление в Бг няма как на този етап, освен нелегално, както казваш . А и няма акушерки с опит в домашни раждания.
Аз ако раждам в домашни условия и разчитам на мъжо....че той ще избяга още преди да са ми започнали контракциите 
Преди няколоко години на наша позната и изтекоха водите докато сме в едно заведение.Ами...той милия като прибледня, разля си кафето, забрави как се кара кола и изобщо го обзе всякаква паника, сякаш той ще ражда 
Преди няколоко години на наша позната и изтекоха водите докато сме в едно заведение.Ами...той милия като прибледня, разля си кафето, забрави как се кара кола и изобщо го обзе всякаква паника, сякаш той ще ражда 
Гледам дискутирате раждането в къщи... В Холандия всички жени, които имат нормална бременност си раждат в къщи, но при присъствието на акушерка и спешен екип, който е готов и е на повикване ако се случи нещо... Също така първите дни всеки ден идва акушерка да помага за бебето особено за първо дете... Но това според мен е направено, за да се намалят разходите за престой в болница и плащането на самото раждане...Защото в Европа всичко е платено и то не е евтино, въпроса е, че имат здравни фондове и застрахователни компании, които ако си им клиент ти го поемат самото раждане...
В БГ нещата съвсем не са така и за раждане в къщи не може още да се говори... Но разбира се това не е невъзможно, особено при едно леко и безпроблемно раждане. Но ми се струва, че присъствието на медицинско лице е наложително, поне познат или приятел, който има някакво медиц.образование.... Най-малкото за кураж... Освен това винаги има риск нещо да се обърка и тогава човек може да се паникьоса и от страх нещата да не се развият както трябва... А не мисля, че точно раждането трябва да се подценява и да се застрашава човешки живот просто така... Представете си, че бебето се ражда, но не може да си вземе въздух или че пъпната връв се е усукала и то се задушава... Как майката, която е с болки и въобще не е на себе си или изплашения татко ще окажат адекватна първа помощ!!???
В БГ нещата съвсем не са така и за раждане в къщи не може още да се говори... Но разбира се това не е невъзможно, особено при едно леко и безпроблемно раждане. Но ми се струва, че присъствието на медицинско лице е наложително, поне познат или приятел, който има някакво медиц.образование.... Най-малкото за кураж... Освен това винаги има риск нещо да се обърка и тогава човек може да се паникьоса и от страх нещата да не се развият както трябва... А не мисля, че точно раждането трябва да се подценява и да се застрашава човешки живот просто така... Представете си, че бебето се ражда, но не може да си вземе въздух или че пъпната връв се е усукала и то се задушава... Как майката, която е с болки и въобще не е на себе си или изплашения татко ще окажат адекватна първа помощ!!???
Здравейте момичета,
По повод на дискусията и аз искам да се изкажа въпреки че ми е първа бременност.
Тук в Белгия ако всичко протича нормално и бебето се развива добре не ти правят никакви допълнителни тестове и др подобни,както и когато влезеш в болницата няма я тази суетня,екипа винаги се старае преди всичко родилката да се чувства спокойно,обръщат ти доста внимание и ти обясняват много добре.Имам доста познати които са раждали както тук така и в България и всички те са недоволни предимно от отношението на медицинския персонал там.Това е и причината поради която исках поне първото ми дете да се роди тук,въпреки че имаме планове скоро да се прибираме,искам поне още 1 година да останем тук заради раждането и ваксинациите на бебето слад това,защото за съжаление доста от тях не се правят у нас и лекарите дори не са запознати.За това ми е толкова болно,че и държавата ни е хубава и като народ сме готини,но просто все нямаме късмет и каквото и да правим все по трудния начин става,и в някои отношения сме доста назад.
Извинявам се за дългия пост,но и това ми е болната тема та за нея мога да испиша страшно много.
А за имена ние ги измислихме още в деня на нашата свадба,църквата в която се венчахме беше невероятно красива и всичко беше като в приказка и за това първото дете ще носи името на църквата ако е момиче Никол а за момче Николай.Поне името ще си има истинска история а и самите имена са много хубави.
Приятна почивка на всички!!!
По повод на дискусията и аз искам да се изкажа въпреки че ми е първа бременност.
Тук в Белгия ако всичко протича нормално и бебето се развива добре не ти правят никакви допълнителни тестове и др подобни,както и когато влезеш в болницата няма я тази суетня,екипа винаги се старае преди всичко родилката да се чувства спокойно,обръщат ти доста внимание и ти обясняват много добре.Имам доста познати които са раждали както тук така и в България и всички те са недоволни предимно от отношението на медицинския персонал там.Това е и причината поради която исках поне първото ми дете да се роди тук,въпреки че имаме планове скоро да се прибираме,искам поне още 1 година да останем тук заради раждането и ваксинациите на бебето слад това,защото за съжаление доста от тях не се правят у нас и лекарите дори не са запознати.За това ми е толкова болно,че и държавата ни е хубава и като народ сме готини,но просто все нямаме късмет и каквото и да правим все по трудния начин става,и в някои отношения сме доста назад.
Извинявам се за дългия пост,но и това ми е болната тема та за нея мога да испиша страшно много.
А за имена ние ги измислихме още в деня на нашата свадба,църквата в която се венчахме беше невероятно красива и всичко беше като в приказка и за това първото дете ще носи името на църквата ако е момиче Никол а за момче Николай.Поне името ще си има истинска история а и самите имена са много хубави.
Приятна почивка на всички!!!
fentazi, много се зарадвах като те прочетох, защото и аз живея и се каня да раждам в Белгия.... Понеже имам вече дете, родено и в БГ и ще видя каква е разликата... Тук наистина консултациите са по странни... В една друга тема вече писах, че още не са ми направили никакви изследвания на кръв и урина, а влязох в 5 месец??!!! Единствено по моя молба доктора ми пусна кръв за оценка на риска на Даун в 16 г.с.... Но и това нямаше да го направят ако не настоявах, защото съм 36+ години... Защо тук така някак си нехайно се отнасят към тези консултации... Единственото което правят е мерене на теглото и на кръвното и гледане на бебо на ехограф... И това е...
Здравейте,
мисля че е време да се запиша и аз в темичката на Августинките
до сега само ви четях, но от пусто суеверие не се включвах
Да се представя Аз съм Диди, на 28 /все още:)/, живееща в София бругазлийка Термина ми е на 22 Август
Това е втора бременност за мен Имам един прекрасен син на 3г и 4 м Октомврийче от 2007г, който с нетърпение чака да стане батко
мисля че е време да се запиша и аз в темичката на Августинките
до сега само ви четях, но от пусто суеверие не се включвах
Да се представя
Аз съм Диди, на 28 /все още:)/, живееща в София бругазлийка Термина ми е на 22 Август Това е втора бременност за мен
Имам един прекрасен син на 3г и 4 м Октомврийче от 2007г, който с нетърпение чака да стане батко