Отдавна си я мисля тази тема. Много от любимите ми писатели са и любители на алкохола отвъд нормалната граница. Докато чета Ремарк, например, направо истински ми се припива ром - те пият просто на всяка втора страница! Или Хемингуей. Или Калчев (държа да уточня, че вулгарните романи не съм ги чела, само "При самозащита"). Или Реймънд Чандлър, без да ми е чак толкова любим, но той просто е патологичен случай. Стайнбек. Ще се сетя и за други!
Та се питам - творческата личност ли е по-податлива на разни зависимости, защото е по-чувствителна... Или алкохолът е двигателят на таланта... Или е чисто и просто някакво безобразие, ширещо се точно в тези среди. Има нещо интригуващо в този род представа за бохемски живот, гарниран с дълбоки размисли. Чудно ми е, писателите ли много пият или просто за тях повече четем...
Та се питам - творческата личност ли е по-податлива на разни зависимости, защото е по-чувствителна... Или алкохолът е двигателят на таланта... Или е чисто и просто някакво безобразие, ширещо се точно в тези среди. Има нещо интригуващо в този род представа за бохемски живот, гарниран с дълбоки размисли. Чудно ми е, писателите ли много пият или просто за тях повече четем...
Вече взех да забравям 
