Моето бебе се обърна, най-накрая, в 36 седмица, и засега се приготвям за нормално раждане. Бях си направила вече въпросник за секциото и виж ти! 
И аз като Миш и Комелина смятам да се пробвам без упойки и системи, но нали знаете, човек предполага, Господ (или докторите) разполагат. На мен ще ми бъде второ раждане, но пък имам доста голяма разлика между двете- 11 години- и не знам доколко типично второ ще се получи. Нямам страхотни спомени от първото, но пък с времето отчетох грешките-мои и на лекарите- и се надявам да не се повторят. Доктора е убеден, че няма да дочакам до термин, защото в понеделник имах около 2 см разкритие, а аз нямам никакви симптоми още... 
И успех ти желая. Не мога да повярвам, че такива съвети се дават от болница. Тяхното стомахче е толкова малко, че просто няма как да събере достатъчно храна, за да ги засити за толкова дълго време. И като са гладни, разбира се, че ще плачат. Когато сами са готови, ще си махнат нощното хранене - при някой деца това става по-рано, при други - по-късно. Моят син е без нощно хранене откакто е може би на 15 месеца. До тогава - все си цокаше през нощта. Не ми е пречело, смятам и с това да процедирам така. На второто ставане през нощта да отида до тоалетна усетих, че се "подмокрих". Но този път количеството, което изтече от мен беше значително по-малко от това, което изтече при раждането на Александър. Беше около 3 часа, казах на мъжа ми, че са ми изтекли водите, обадих се в болницата - казаха ми, че искат да ме видят сутринта към 6-6.30, взех си душ, пихме кафе, закусихме, обадихме се на бабата-помощник и тя пристигна към 5 часа. Синът ми обаче се събуди и нищо не беше в състояние да го сложи да спи отново. Имах още няколко изтичания на вода, но те си бяха съвсем малки. Към 5.15 тръгнахме, оставяйки полуспящата баба с младеж, търчаш с коли из цялата къща. В 6 часа бяхме в болницата. Настаниха ни в една стая за раждане и ми казаха, че ще направят запис на тоновете. Добре - няма проблем. Всичко си изглеждаше нормално, бебето имаше добри тоновем апаратът не засичаше обаче никакви контракции. Това някъде до към 7 часа. Тогава се сменят смените на акушерките и до към 7.30 си седяхме - четох списания, гледахме тв. Към 7.30 пристигна новата акушерка, която ми каза, че моят доктор идва към 9 часа и тогава ще обсъдим с него какво да правим. До тогава - щели да ни донесат закуска, донесе ни още списания и така. Ние си чакахме, аз нямах никаква индикация за раждане. Към 9.30 пристигна моят доктор. Попита ме дали имам против да ме прегледа 9първи вагинален преглед за цялата бременност). Хей, човек, аз съм тук да раждам бе, нямам нищо против. Беше много внимателен ,нищо не съм усетила. Каза, че имам около 3 см. разкритие, но тъй като нямах контракции, просто ще си чакаме. Не искаше да ме пусне да си ходя обаче - вика - ти, както живееш на 50 км, докато се върнеш, ще си родила. Та към 10 часа си тръгна, каза ми, че ще се видим към обяд, когато ще дойде да види какво става с мен, а през това време да правим каквото си искаме, стига да сме в района на болницата. Срещу болницата има страхотно кафе, та решихме да отидем с мъжо да пийнем по една кафенце. Чувствахме се като младоженци - Александър не беше с нас, а това не ни се беше случвало от както се е родил. Влязох да си тегля един душ и изведнъж водите ми потекоха. Много, много вода, както беше първия път. Докато се опитвах да излезна от под душа достатъчно чиста, тези води продължаваха да си текат, а аз се опитвах да си сложа бельо в между промеждутъците - неуспешно, започнах да усещам болки. Седнах си на стола, пуснах си душа и другия душ, който е за гърба и си виках - още 5 минути и тръгваме, още 5 минути и ще стана от този стол. Е да, ама не. Не знам колко дълго съм седяла под душа, мъжът ми горкия разбра, че нещо става, искаше да ми носи топка и да ми масажира гърба - къде бе, аз не можех да мръдна от този стол, Опитах се няколко пъти да се преместя във ваната, но мисията беше невъзможна. Започна да ме боли супер много. Нямах представа за времето, но си помислих, че ако имам още 2-3 часа такива болки, ще умра. Пратих мъжа ми да каже на акушерката, че искам епидурална или нещо, което да ми помогне. Акушерката дойде и се опита да слуша тоновете с едно такова малко апаратче, какот съм под душа, но тъй като се бях сгънала, явно не беше много възможно. Попита ме дали е възможно да се преместя някъде, където ще може да слуша тоновете. Преместих се на леглото и тя ме попита, дали може да провери докъде са стигнали нещата. Погледна ме и ми каза- мисля, че ще почнеш да напъваш до 5 минути, имаш пълно разкритие. Срещу мен, на стената имаше часовник - беше 11.40. Извикаха моя доктор, и към 11.55 започнах да чувствам, че ме напъва. Тук не дирижират напъните, просто ти казват да напъваш, когато чувстваш, но да се съсредоточиш и да се опитваш да изтласнеш колкото можеш. Нещата си вървяха добре, болките вече не бяха толкова много, колкото докато получавах разкритие, имах време малко да си почина. И така, напъвах си аз, но към 12.35 вече много се изморих. Главичката на детето се виждаше 9само отгоре де, косичката), но аз усещах, че не мога вече - казах си - не мога, изморих се. Докторъм ми каза- хайде, още малко, то е тук, опитах още 2 пъти, но явно си се бях изморила. Докторъм ми каза - е, ти знаеш какво следва (синът ми е роден със вакум също). Изкара си пакетчето, сложи вендузата на главата и ми каза - сега трябва да помогнеш. Със следващият напът излезе главичката, след това и телцето. Сложиха ми я веднага на гърдите, а тя беше огромна И розова и пухкава, изплака веднага. Изчакаха малко пъпната връв да спре да пулсира и попитаха мъжа ми дали иска да я среже. Той им каза "Надявам се, че имате остра ножица, че предния път се измъчих". Всичко беше толкова хубаво - мъжът ми в стаята, малкото човече на гърдите ми и тази прекрасна акушерка и моя доктор... Попитаха ме дали съм съгласна на инжекция за плацентата - аз исках да стана възможно най-бързо и казах - да. Биха ми инжекция за излизане на плацентата, която излезе след 5 минути - хубава и свежа била, питаха ме, дали си я искам - тук си я взимат и си я носят вкъщи, а после засаждат дърво, като слагат в корените му плацентата. Не я исках Мъжът ми имаше достатъчно работа, че и дървета да го карам да сади сега. Сложиха ми след това малко местна упойка и ме боцнаха няколко пъти за шевовете. След това ни оставиха сами и ни донесоха обяд. Казаха ни - когато се чувствам добре, да позвъня и те щели да ни пренесат в стаята и да ми помогнат да си взема душ. След около 2 часа вълнение, целувки и обаждания по телефона си теглих душ и си се преместих сама, държейки в ръцете си моето съкровище, а мъжът ми бутайки огромна количка с багаж и недоволствайки, как винаги изнасям цялата къща.
. Като тропнеш с крак, че не искаш, няма как да бръкнат. Аз с първото казах, че не искам да ме пипат, като видях колко боли и за това дадох чак като усетих напъни. С второто нямаше как да ме бъркат много, защото отидох в напреднало раждане и не съм стояла в предродилна зала. . Не мина без болка(по някое време си виках, абе аз защо се заблуждавам, че може да не боли, като ми тъмнее пред очите ), но никак не беше трагично.
Ето ти българска история - майка не може да закачи на гърда. Търси помощ и идва акушерка, която казва, че ще се върне в 13:00 часа, когато е часът за хранене 
, а бебето се дере от рев, но часът трябва да се спази. Идва точно в уречения час и казва "ама ти защо не си си поискала добавка от педиатрите? Те от къде да знаят, че не кърмиш, ако не им кажеш?!" това беше помощта за закачане на гърда. Нямаш представа с каква физиономия я сварих тази жена в стаята 
... и ревящото бебе в ръцете й. 
Стига си задавала глупави въпроси! В България никога раждането не върви нормално. Това е тежко медицинско състояние, което се нуждае от хиляди процедури и доста медикаменти. Не забеляза ли на колко изследвания се ходи без абсолютно никакви съмнения за проблем - колкото повече, толкова повече. Така, че епизиотомии се правят, защото се налага. Налага се, защото се ражда по всякакви насилствени и пришпорени начини, не и както би следвало - тежките раждания да са изключение, а не правило. А на училището за родители, на което ходих, гинеколога каза, че епизиотомия се правела, за да не му се сплесквала главата на бебето и да не се мъчело . 
Дано не ми се налага 
Взех и от епизиотомията да се страхувам вече. Как така ще ми я правят профилактично?!?! Каква е тая глупост 
По този повод: има ли вече майчета, раждали в Майчин дом София? Споделете впечатления за отношението и процедирането на екипа там, моля 
Притеснявам се, че ако не родя до 16.03., ще съм без избор на екип. Ако съм при моя д-р, няма проблеми (той мисли като мен), но той пък няма да е в София от 16 до 21.03. и така, както е тръгнало да си чакаме термина..., не знам на кой ще попадна и какво ще ми правят 
На мен нон-стоп. Много е дразнещо и шумно. И не мога да разбера води ли са, черва ли са..., то вече не знам къде ми се намират червата, нищо не си е на мястото Няма значение гладна ли съм, сита ли съм, то все си къркори. А и забелязвам, че ям доста повече в последните 2 седмици, по-често огладнявам и с повече се засищам 
При мен беше много гадна тая епизотомия и след това 3 седмици не можех да си седна на д-то и да си накърмя хубаво детето. Моя бебо се е запънал нещо и не му се излиза, а така ми се иска вече да си го гушна, нямам никакви признаци 
Марис, и на теб ти пожелавам като моето раждане по 2, както ти каза. И мерси за страхотната темичка! Изобщо на всички ви желая прекрасни бебенца, които да не мъчат мамите!Като започнат към 6-7 вечерта ,до полунощ са нон-стоп. Милата въздух не може да си вземе. Мами, какво давате за колики? Аз пробвах с едно билково сиропче, но не помага. После минах на Еспумизан Л, но като гледам и то не помага. И знае ли някой защо точно вечер започват гадните колики? Цял ден си е спокойно детето. А и да кажа за нервното дърпане на гърдата. Прави го не в началото, а в средата или в края на кърменето.Значи, ако съм те разбрала добре, ще е или от силна струя кърма, или от нетърпение да потече следващата порция млекце.Още нещо да питам:Преди като се нахранеше Ева и пускаше гърдата. Сега и да заспи на гърда-не пуска.Дали се успокоява така, или все още не е сита? Но като я дръпна аз и тя вече спи.Друг въпрос:Вече сме на 10 дни. Преди гърдите ми се наливаха много-усещах болки , ако не ме изсучеше детето, но бях сигурна, че имам кърма.Сега това напрежение и твърдост ги няма-дали кърмата ми намалява, или е нормално да нямам вече такива твърди и болезнени гърди?
