Ох, Китана, ще умра от смях 
- Публикувана: 13 март 2011, 12:09 ч.
- Последно мнение: 17 апр. 2011, 19:21 ч.
Любители на кучета-19
За съжаление нямам хубави скорошни снимки, но съм си обещала да направим една фотосесия, само да се сдобия с апаратче.
Тази шина е заради рязаните уши. Понеже на ръбчето на ушите има шевове, ако се направи превръзка ( за илюстрация: "рогата"), кожата няма да "диша" и може да стане беля. Затова ушите се лепят за чашка и хем са изправени, хем кожата диша. След махането на шевовете се прави другата шина, която се сменя веднъж седмично докато е нужно. Ние се шинирахме май до 6тия месец. Ние нямахме опит с това и едното й ухо не стана идеално, но това да й е кусура.
Не й пречи да мисли 
. Изобщо, хамалогия си е, но пък резултата си заслужава усилията.
Забравих: за характера.
Това е куче, което си мисли, че е човек. Не е лигня, но може и такава да бъде. Мноого обича да се гушка, но докато се намести може да те посини, в буквалния смисъл. На мен цицината още ми седи . Така де - сетих се защо непрекъснато се споменава тоя "рог"......
Като беше малка настояваше да спи на главата ми.
Изключителен инат.
Опитва се да "убие" котката като я настъпва. Няма против да споделя паницата си с нея, обаче - понякога се хранят заедно.
Плаши се от китарата, от внезапно изникнали пред нея хора, от един бял пудел в квартала.
Страшно бърза е, що се отнася до движенията. Не бих искала да попадам на агресивен доберман.
Невероятно умна. Схваща неща, които дори не съм й показвала. На 3 месеца знаеше как се ходи "редом".
Тази шина е заради рязаните уши. Понеже на ръбчето на ушите има шевове, ако се направи превръзка ( за илюстрация: "рогата"), кожата няма да "диша" и може да стане беля. Затова ушите се лепят за чашка и хем са изправени, хем кожата диша. След махането на шевовете се прави другата шина, която се сменя веднъж седмично докато е нужно. Ние се шинирахме май до 6тия месец. Ние нямахме опит с това и едното й ухо не стана идеално, но това да й е кусура.
Не й пречи да мисли . Изобщо, хамалогия си е, но пък резултата си заслужава усилията. Забравих: за характера.
Това е куче, което си мисли, че е човек. Не е лигня, но може и такава да бъде. Мноого обича да се гушка, но докато се намести може да те посини, в буквалния смисъл. На мен цицината още ми седи
. Така де - сетих се защо непрекъснато се споменава тоя "рог"......Като беше малка настояваше да спи на главата ми.
Изключителен инат.
Опитва се да "убие" котката като я настъпва. Няма против да споделя паницата си с нея, обаче - понякога се хранят заедно.
Плаши се от китарата, от внезапно изникнали пред нея хора, от един бял пудел в квартала.
Страшно бърза е, що се отнася до движенията. Не бих искала да попадам на агресивен доберман.
Невероятно умна. Схваща неща, които дори не съм й показвала. На 3 месеца знаеше как се ходи "редом".
"Ооо,доберман, аа? Мноо убаво, и ние имахме един такъв преди години!" и почват да разказват историята на живота си. В такива случаи казвам: "Извинете, не съм в настроение за разговори с непознати!".
Аз имах Немски дог, който отглеждах в продължение на 12 години.
Страхотно животно, красиво, умно, добронамерено и интелигентно.
Даже ушите му не съм купирала, за да не му причинявам никакво страдание.
И сега , като видя Немски дог ( а това се случва супер рядко), не мога да откъсна очи от него, като хипнотизирана се приближавам (естествено погледът ми не е налудничъв, а пълен с любов към животното).
Доставя ми удоволствие да го наблюдавам, ако имам възможност да му се порадвам и естествено бих разменила някоя дума със стопаните.
Дали и те се чувстват така като Китана ?
Не съм се замисляла, защото при мен когато идват хора, винаги им отговарям на въпросите,
даже ми е кеф да изтъквам приимуществата точно на "моята" порода.
Да задам и аз няколко въпроса ... Абе, общо взето тези безобидни и кратки диалози не ме натоварват , а ме забавляват.
Ето една нова снимчица на Фрей:
Здравейте!
Снощи се завърнахме от пътуването ...
Взехме си Бианка от хотела на ЦВК в ужасяващо състояние!
Беше ужасно мръсна и смърдяща... Просто нямам думи!
А освен това снощи беше и с разтройство, с какви ли боклуци е хранена една седмица не ми се мисли ...
Днес мисля да звънна на управителя, това е безобразие ...
Снощи се завърнахме от пътуването ...
Взехме си Бианка от хотела на ЦВК в ужасяващо състояние!
Беше ужасно мръсна и смърдяща... Просто нямам думи!
А освен това снощи беше и с разтройство, с какви ли боклуци е хранена една седмица не ми се мисли ...
Днес мисля да звънна на управителя, това е безобразие ...
Китана, мерси за отговора. Нямах представа, че е такава процедурата. Според мен характера зависи от стопанина. Лошото е, че много хора взимат някои породи кучета и ги обучават да са агресивни нарочно и от там се почва и лошата им слава.
vmarinska, немския дог е страхотно красив. Хората са различни, на някои им е приятно на други не. За мен разходката с кучето е нещо донякъде лично, изгражда се ритуал, специална връзка. Затова никога не се спирам да галя кучетата на хората, примерно по улиците, както прави една моя приятелка например.
vmarinska, немския дог е страхотно красив. Хората са различни, на някои им е приятно на други не. За мен разходката с кучето е нещо донякъде лично, изгражда се ритуал, специална връзка. Затова никога не се спирам да галя кучетата на хората, примерно по улиците, както прави една моя приятелка например.
Здравейте!
Снощи се завърнахме от пътуването ...
Взехме си Бианка от хотела на ЦВК в ужасяващо състояние!
Беше ужасно мръсна и смърдяща... Просто нямам думи!
А освен това снощи беше и с разтройство, с какви ли боклуци е хранена една седмица не ми се мисли ...
Днес мисля да звънна на управителя, това е безобразие ...
Снощи се завърнахме от пътуването ...
Взехме си Бианка от хотела на ЦВК в ужасяващо състояние!
Беше ужасно мръсна и смърдяща... Просто нямам думи!
А освен това снощи беше и с разтройство, с какви ли боклуци е хранена една седмица не ми се мисли ...
Днес мисля да звънна на управителя, това е безобразие ...
Това е много лошо.Поверяваш си кучето,и те постъпват така.Искаха ли ви храна,или те си дават там някаква.И защо мръсна,в гледки ли се гледат кучетата.
Нагушкай я от мен,миличката ми...
жгмъц, това е абсолютно безобразие!!!! 
Много са хубави Зара и Фрей!
Аз също да си кажа за моето "куче"
Също мноого мразя да подвикват и подсвиркват на кучето. И много се кефя, защото Джеси не реагира по НИКАКЪВ начин, върви си и си върши нейната работа. Е, ако я викне дете - реагира, но това май е характерно за всички кучета.
Ако видя, че някой се кани да ни спре, реагирам по следния начин - дърпам животното и казвам: "Не при хората!". Почти на 100% се отказват да ме заговарят. Дежурната реплика "Не посягай, хапе!" вече се чува по-рядко, може би защото въртим кръгчета около блока, хората са едни и същи и вече не изпитват дивото желание да я пипнат, да не говоря, че наистина може да го направи. Само онзи ден един младеж кова спирачки пред нас, за да разпита за кучето, но се оказа, че и той има същото - женско, и се надявал, че ние сме момченце
Джесика е много смела Дори като разтварям със замах плика за боклук под носа й, не реагира, май нищо не може да я изплаши, освен пантофите А и дори да се уплаши от нещо, не се крие, а лае като обезумяла
Много са хубави Зара и Фрей!
Аз също да си кажа за моето "куче"
Също мноого мразя да подвикват и подсвиркват на кучето. И много се кефя, защото Джеси не реагира по НИКАКЪВ начин, върви си и си върши нейната работа. Е, ако я викне дете - реагира, но това май е характерно за всички кучета.
Ако видя, че някой се кани да ни спре, реагирам по следния начин - дърпам животното и казвам: "Не при хората!". Почти на 100% се отказват да ме заговарят. Дежурната реплика "Не посягай, хапе!" вече се чува по-рядко, може би защото въртим кръгчета около блока, хората са едни и същи и вече не изпитват дивото желание да я пипнат, да не говоря, че наистина може да го направи. Само онзи ден един младеж кова спирачки пред нас, за да разпита за кучето, но се оказа, че и той има същото - женско, и се надявал, че ние сме момченце
Джесика е много смела
Дори като разтварям със замах плика за боклук под носа й, не реагира, май нищо не може да я изплаши, освен пантофите А и дори да се уплаши от нещо, не се крие, а лае като обезумяла 
А, разходките ... Непрекъснато ни спират и - ооо, я глей кво сладко и добричко пекинезче! /голяма грешка - външншят вид яко лъже /. Ако има и детенце - не го гали маме по главата, че ще му изпаднат очичките 
Казвам - е да, до сега падаха 7-8 пъти, ама аз пак му ги връщам обратно.
Следва продължение - казват, че тези кучета са много злобнички, така е, нали? Аз - ми да, точно така е, не бъркат, оня ден изяде два питбула, оглозга ги до кокал! Следват мнооого сепнати погледи наcреща ...
/. Ако има и детенце - не го гали маме по главата, че ще му изпаднат очичките Казвам - е да, до сега падаха 7-8 пъти, ама аз пак му ги връщам обратно.Следва продължение - казват, че тези кучета са много злобнички, така е, нали? Аз - ми да, точно така е, не бъркат, оня ден изяде два питбула, оглозга ги до кокал! Следват мнооого сепнати погледи наcреща ...
Unknown_lady, 
Сега се сетих, че аз много често отговарям на въпроса с въпрос Онзи ден ме среща един съсед и започва да дава съвети (както казва Китана). "Не трябва да го прехранвате". "Според теб кучето прехранено ли е?" - питам аз. "Ами... не, но аз да те предупредя" Преди това са ми казвали, че трябва да се облича топло и не съм била права да я мъча навън в това време (това по повод, че един ден търча из снега почти гола), да не съм я била къпела, защо не я държа на ръце, а я карам да ходи (ами нали затова сме на разходка ).... Защо не й позволявам да лае (това ме попита снаха ми като бяхме на село), защо не трябва да се качва на леглото (пак тя), защо не я оставям да спи с нас..... Тези бързо ги отсвирвам. И най-много мразя репликата: "Аз на твое място......". Е да, ама не си
Преди малко бяхме на разходка и изплашихме едно голяяяямо куче В крайна сметка се оказа, че то, милото, бяга дори от котки 
Сега се сетих, че аз много често отговарям на въпроса с въпрос
Онзи ден ме среща един съсед и започва да дава съвети (както казва Китана). "Не трябва да го прехранвате". "Според теб кучето прехранено ли е?" - питам аз. "Ами... не, но аз да те предупредя" Преди това са ми казвали, че трябва да се облича топло и не съм била права да я мъча навън в това време (това по повод, че един ден търча из снега почти гола), да не съм я била къпела, защо не я държа на ръце, а я карам да ходи (ами нали затова сме на разходка ).... Защо не й позволявам да лае (това ме попита снаха ми като бяхме на село), защо не трябва да се качва на леглото (пак тя), защо не я оставям да спи с нас..... Тези бързо ги отсвирвам. И най-много мразя репликата: "Аз на твое място......". Е да, ама не си Преди малко бяхме на разходка и изплашихме едно голяяяямо куче
В крайна сметка се оказа, че то, милото, бяга дори от котки
Здравейте пак от нас. В последните няколко седмици нямах никакво време, едва успявах дори да прочета темата, но се старая да съм в крак с емоциите на кучовци .
А през това време Ари започна да ми създава един проблем, който с течение на времето ескалира. С две думи: ЯДЕ КЛЕЧКИ. Не просто си ги гризе като нормално куче, а ги яде и гълта лакомо, сякаш не е виждал храна през живота си. В последно време моментите, в които го пускам да си играе с други кучета започнаха да се превръщат в кошмарна гоненица - аз търча след него и му се карам, а той естествено ми бяга, защото знае, че ще му се карам... Виждам, че това не е безобидна кучешка прищявка, защото като вади клечките в акото, те явно дразнят червата му - започнаха да се появяват капки кръв.
Моля за съвети как да се преборя с проблема. Кучкарите в клетката, където играе, ме съветват да го удрям. За мен това не е опция, защото не желая да стресирам животното. За сега съм решила за няколко седмици да не го пускам от повод и да го дебна, с надеждата да забрави за тази щуротия. А как ще го изморявам, нямам идея....
Иначе е жизнен, весел и палав както обикновено. Стискайте палци да му мине този кошмарен мерак!
. А през това време Ари започна да ми създава един проблем, който с течение на времето ескалира. С две думи: ЯДЕ КЛЕЧКИ. Не просто си ги гризе като нормално куче, а ги яде и гълта лакомо, сякаш не е виждал храна през живота си. В последно време моментите, в които го пускам да си играе с други кучета започнаха да се превръщат в кошмарна гоненица - аз търча след него и му се карам, а той естествено ми бяга, защото знае, че ще му се карам... Виждам, че това не е безобидна кучешка прищявка, защото като вади клечките в акото, те явно дразнят червата му - започнаха да се появяват капки кръв.
Моля за съвети как да се преборя с проблема. Кучкарите в клетката, където играе, ме съветват да го удрям. За мен това не е опция, защото не желая да стресирам животното. За сега съм решила за няколко седмици да не го пускам от повод и да го дебна, с надеждата да забрави за тази щуротия. А как ще го изморявам, нямам идея....
Иначе е жизнен, весел и палав както обикновено. Стискайте палци да му мине този кошмарен мерак!