На работа ходя все едно си отивам вкъщи - спокойно, без притеснения, няма нищо, което да ме кара да се чувствам некомфортно откъм колегите - от редовите, до големите босове. Работим в офиси, обличаме се бизнес, в същото време сме си като у дома си - може да говориш с всеки директно, без притеснения, да си кажеш това, което мислиш без страх от санкции (стига това дето искаш да кажеш да не е някаква идиотия, все пак, а да има смисъл). Нашата работа е изключително стресираща и отговорна, и ако има раздори вътре в тийма, няма как да сме добри професионалисти навън. Имаме страхотно чувство за хумор и избиваме стреса с непрестанни майтапи, стрес релаксиращи почивки, "отворени врати", "изпускане на парата", включващо всякакви тоналности на гласа. Може да работим по 10 часа, може и по 5. Имаме всякакви удобства като техника - служебни лаптопи, мобилни телефони, смартфони, можем да работим от всяка точка на района, най-често в колата , няма нужда да киснем по 8 часа на едно място. Ако усетим, че прегряваме, си вземаме ден офф, за да дойдем на себе си. Разделени сме на Units - нещо като криминалните отдели по филмите - пием си кафето в офиса, разнищваме случаи, обсъждаме, търсим истината, ходим навън по сигнали, заместваме се, поддържаме се, ако има опасна ситуация идва партньора ти с тебе/супервайзъра. Нашият Unit има славата на най-държелив и с най-малко текучество. Имам късмет да се чувствам оценена и на място от шефовете. Имах наскоро изключително тежка ситуация - шефовете бяха първите, които се отзоваха и застанаха твърдо зад мен. Когато бях съвсем нова, трима души от отдела зарязваха каквото правеха, за да ми помагат и да ме изслушат. Сега и аз го правя за новите. Затова, когато наистина ми прикипи и ми дойде да зарежа всичко, се възпирам, понеже знам, че ще ми е много трудно да намеря нещо подобно другаде (и без това съм се нагледала на гнусни интриги и простотии по други компании). Та така - не съжалявам нито за миг, да не говорим за опита и контактите. Не казвам, че е някаква небесна идилия всичко, но в сравнение с други места, където съм била, се откроява. И най-вече - няма един скучен момент.