Здравейте,
от много време насам се опитвам да открия една книжка, която съм чела някъде около 9-12 годишна, примерно, но понеже оттогава са минали много години, не знам нито автор, нито заглавие. Google не ми помага с малкото ключови думи, които си спомням.
Та, книжката е българска, не особено дебела, предполагам, че е издадена в периода 70та - 95та година. Не мога да кажа точно, но ако предположим, че съм я чела 94та година, а тя имаше стандартния соц вид (вестникарска хартия, не твърде атрактивна или информативна корица, размер наполовината на А4), вероятно това е периода. Мисля си, че корицата беше тъмна, а на нея имаше нарисувана мълния....или пък не, а в книгата се е споменала някоя гръмотевична буря, и затова вадя такива асоциации.
Почти съм сигурна, че авторката е жена.
Следва най-голямата ми надежда, сюжета. Главната героиня се казва Кера. Работи като химичка в завод ли, лаборатория ли, където работи и много красивата и, студена, млада колежка Клара. Естествено, има намесен и мъж - любовник на Кера (и за името ми се върти нещо около "Михаил Петров", но не съм сигурна). Тя го заподозря, че сваля Клара, накрая се оказа, че наистина я е свалил, тук ми се губят малко събития, но в крайна сметка, той си показа някакъв не твърде достоен характер и Клара, като по-млада и уязвима се разстрои и разплака, докато Кера, макар и обичаща, като силна жена, не му се върза особено. Запомнила съм го, защото се описваше как по бузите на Клара се разтекъл аркансил на черни поточета, и ми се наложи да питам майка ми какво означава тази дума.
Ключовите думи, по които пробвах да открия цитат, заглавие или нещо се въртяха около повтаряните глезени имена на Клара - "Клара, Клариса, Кларисима" и "Кларисима - Белисима", и начина, по който Кера опита да провери как ще и стоят : "Кера, Кериса, Керисима! Ужас!"
Съжалявам, че информацията ми е толкова неясна и оскъдна, но това е нещо, което съм чела веднъж, преди около 16 години, и то в относително детска възраст. А много ми се иска да я прочета отново. Много ви моля, ако която и да е от тези следи ви говори нещо, да пишете.
Благодаря предварително.
от много време насам се опитвам да открия една книжка, която съм чела някъде около 9-12 годишна, примерно, но понеже оттогава са минали много години, не знам нито автор, нито заглавие. Google не ми помага с малкото ключови думи, които си спомням.
Та, книжката е българска, не особено дебела, предполагам, че е издадена в периода 70та - 95та година. Не мога да кажа точно, но ако предположим, че съм я чела 94та година, а тя имаше стандартния соц вид (вестникарска хартия, не твърде атрактивна или информативна корица, размер наполовината на А4), вероятно това е периода. Мисля си, че корицата беше тъмна, а на нея имаше нарисувана мълния....или пък не, а в книгата се е споменала някоя гръмотевична буря, и затова вадя такива асоциации.
Почти съм сигурна, че авторката е жена.
Следва най-голямата ми надежда, сюжета. Главната героиня се казва Кера. Работи като химичка в завод ли, лаборатория ли, където работи и много красивата и, студена, млада колежка Клара. Естествено, има намесен и мъж - любовник на Кера (и за името ми се върти нещо около "Михаил Петров", но не съм сигурна). Тя го заподозря, че сваля Клара, накрая се оказа, че наистина я е свалил, тук ми се губят малко събития, но в крайна сметка, той си показа някакъв не твърде достоен характер и Клара, като по-млада и уязвима се разстрои и разплака, докато Кера, макар и обичаща, като силна жена, не му се върза особено. Запомнила съм го, защото се описваше как по бузите на Клара се разтекъл аркансил на черни поточета, и ми се наложи да питам майка ми какво означава тази дума.
Ключовите думи, по които пробвах да открия цитат, заглавие или нещо се въртяха около повтаряните глезени имена на Клара - "Клара, Клариса, Кларисима" и "Кларисима - Белисима", и начина, по който Кера опита да провери как ще и стоят : "Кера, Кериса, Керисима! Ужас!"
Съжалявам, че информацията ми е толкова неясна и оскъдна, но това е нещо, което съм чела веднъж, преди около 16 години, и то в относително детска възраст. А много ми се иска да я прочета отново. Много ви моля, ако която и да е от тези следи ви говори нещо, да пишете.
Благодаря предварително.
Вече знам, че я има някъде там и че все има някакакъв шанс някога да науча как се казва. Пък и е много хубаво да откриеш, че има още някой, която я е чел и я помни. 