Отровата, наречена медийна информация – кому е нужна!?

Не чета вестници, не гледам новини и не слушам радостанции, където има новинарски емисии. Нямам усещането, че съм пропуснала или загубила нещо - напротив. Имам усещането, че си спестявам не само разноските по посочените източници на "информация", но и си спестявам много нерви, гневни пристъпи и позиви за повръщане.

 

Човек наистина си спестява много - като например да е един от тези хора в мое наскорошно преживяване:
Малък град в провинцията – един от многото заспали дълбок икономически сън български градове, спящи и сънуващи благоденствие... но не сега, в някакво друго, далечно и необозримо бъдеще.

Хората угрижени, намръщени, неприветливи, озлобени. Настръхнали – да не би съседът или семейният приятел да има повече. Макар, че в този малък град почти всички са на държавната ясла – държавни и общински чиновници, здравни работници, учители, банкови служители – спокойни и синекурни длъжности, добре подсигурени с редовната заплата в края на месеца;  т.е. засега запазени от духащите опустушителни ветрове на финансовия недоимък, помели много български бизнесмени в бездната на тоталната разруха и отчаяние.

Вървя по улиците и виждам добре облечени хора, нахранени, с осигурен покрив над главата, с гарантиран месечен доход – банките не са отнели покрива над главите им, не са ги изгонили на улицата, не са запорирали заплатите и пенсиите им. Просто защото тези хора не са дръзнали да покажат предприемачески кураж и да развиват български бизнес. Вътре в черупката, макар и тясна, те са се чувствали, разбира се, по-защитени.

Другите, дръзналите да работят за своя сметка, вече са сочени с пръст и присмех. „Да ги видим сега, ще се правят ли на голямата работа, на бизнесмени.”

Какво от това, че по стените на блоковете още висят некролозите на семейството с частната фирма, самоубило се в таванската си стаичка, защото не могло да понесе безизходицата на натрупаните дългове; или на отишлите си преждевременно от нелечима болест или инфаркт млади българи – предприемачи, чиито разбити сърца не са успели да надмогнат болката от разочарованието, унижението и неразбирането.

Какво тук значи някаква си личност!?

Важно е обществото, важни са институциите, структурите, организациите – ако не е партията, то ще е църквата, ако не е правителството, то ще са банките – но винаги в човешката история човешкото същество е било без особено значение!

По-важно е какво притежаваш – пари, власт, обществен престиж и позиция, а не кой си всъщност.

А когато нямаш нищо, защо да живееш? – мисълта за самоубийство съвсем естествено са загнездва в главата ти. И нищо чудно, че България е на първо място по самоубийства в Европа!

Защото в човешкото общество Човекът няма стойност – стойност имат идеите, символите, знаците (паричните), мъртвите структури и институции, но не и човекът! Човекът е превърнат единствено в средство за съществуване на структурите, от човека създадени. Човекът се е превърнал в роб на собствените си творения. Забравил е, че има душа от Съществуванието дадена му, че е Жив. Нито една институция – нито държавна, нито религиозна, нито банкова – има своя собствена душа, има свое Същество. Само човекът е с душа и само човекът е свещен!

Когато вървя по улиците и срещам помръкналите погледи на тези, които в ума си не престават да броят и пресмятат какво имат те и какво съседите, ми се ще да им извикам, да ги разтърся за ръката и да ги събудя от кошмарния им сън – „Вижте се! Осъзнайте се! Нима не виждате колко много имате!? Имате най-ценното, имате себе си, съществото си! Имате Живот – този безценен и  с нищо незаслужен дар от Съществуванието! Всяка сутрин слънцето изгрява специално за вас, виждате небето и звездите, дишате, съществувате! Нима дебелата банкова сметка може да ви даде всичко това?!”

Дърветата нямат нужда от пари в банката, за да се отрупат с цветове и да ги положат в благодарност в нозете на съществуванието, кравата или кучето нямат нужда от положителен банков баланс, за да са щастливи. От всички божии творения само човекът е мизерен и нещастен, никой друг. Само човекът е забравил кой е, загубил се е по пътя и се опитва да се намери в това, което е навън – пари, власт, признание, притежание.

Всяко дете се ражда щастливо и изпълнено с жизнената енергия на съществото си. Но по-късно родители, учители, църквата, обществото го обуславят и впримчват в примката на амбициите, идеите, алчността да притежава като условие за щастието му. Внушава му се, че да е щастливо сега такова, каквото е, свободно и неубословено, е грях.

Защото един щастлив човек е труден за манипулиране. Та той е щастлив такъв, какъвто е създаден от Съществуванието, защо му е да се променя, да обслужва чужди интереси, да води чужди войни, да служи на чужди каузи!? Щастливият човек, познал своята истинска същност и изпълнен с благодарност към Съществуванието, затова, че Е, е невъзможно да поробиш. Такъв човек ще живее своя живот и ще остави и другите да се наслаждават свободно на собствения си живот. Той нито ще пороби, нито ще позволи да бъде поробен.

Дори за есе се иска малко по-стегната мисъл и поне някаква връзка със заглавието.

Тук само ти говориш за есе, и то твой стил написано!

Aliya, един добронамерен съвет: не се мъчи, писането не ти се удава.

Авторката,
явно не разбираш разликата между публикации в блог и пускане на теми във форум.
Прочетох другата ти тема, там вече са ти го казали, но имаш нужда от повторение.
Тук вече си имаме потребител, който пуска безразборно и без мисъл всякакви теми (и в още пет-шест форума естествено, абсолютно същите теми) без да се интересува от чуждото мнение и дори се сърди също като теб на всяка критика. То са удивителни знаци, то са патетични слова, авторът-месия, понесъл факлата на истината към мрачните дебри на непросветените тукашни души, ум да ти зайде... Трябва да си направите клуб.

Благодаря за личното мнение - това им е хубаво на личните мнения, че те засягат единствено и само автора си.

Хм, странна работа. В друг форум ти заключиха и тази тема, като ти отнеха правото да пускаш теми, а ти дойде и тук да опиташ да разлаеш кучетата.

Интересен речник използваш - кучета, лаене, заплашителен тон.
Точно за този нечистоплътен тон, наречен от мен отрова, е и темата ми.

Авторката,
по-добре погледни вътре в себе си - много е вероятно там да намериш доста от омразата и нечистоплътността, срещу които толкова роптаеш. Самото ти заглавие е пълно с агресия и негативизъм. Да наречеш медийната информация отрова и да обвиняваш вестниците в най-черните грехове и едва ли не в заговор срещу българина - това е (доста меко казано) агресия и нечистоплътност на автора. Някой ден ще стигнеш и до телевизиите, не ми се мисли в какви световни конспирации ще бъдат обвинени българските новинари.
От всичките ти постове в този, а и в другите форуми, се лее тази агресия, та най-малкото не си подходящият човек, който да поучава другите.

Една от най-силните форми на агресия е лъжата, инсинуацията и манипулацията - а те изобилстват в твоите думи.
Казаното от теб си е твоя измислица и касае само теб.

Ясно. Другите са лоши, само ти - неразбрана.

argun, прояви милост към немощните, не ритай падналия. Ти си над тези неща.