Германска нова медицина - 7 тема

Да, това са хубави съвети за повечето конфликти.
За съжаление има и такива, които или не могат да се решат, или не е добре да се решават, защото това би довело до смърт. Но за щастие, тези случаи не са чести...

   Hope, защо не потърсиш професионална помощ от психотерапевт?
Аз бих го направила без притеснения. Наистина понякога не можем
само да се изтласкаме от дъното. Иначе, аз държа да повторя за
пречистването - то е на физическо ниво, но има и по-дълбоки ефекти.
Примерно гладолечение с чай и плодове. Чисти всичко наред. Лично
изпробвано неведнъж.

Нали всеки човек се разболява от нещо в следствие на някакъв конфликт.
Но при нас в нашата къща-живеем с родителите ми и на майка ми родителите,и сестра ми с мъжа си-почти всеки път като се разболее сина ми-който е на 4 г,се разболяват и почти всички в къщи(остава и по някой здрав).Аз задължително се разболявам след 3,4 дни,откакто се роди бебето и то почти всеки път се разболява от него.И ние все казваме ,а той (баткото)донесе вирус отнякъде. Някакъв общ конфликт ли имаме,как да спрем тази верижна реакция всеки път

Ярка птица, гладолечението чисти само на физическо ниво нали?

Не съм Ярка птица, но от личен опит да споделя, че всякакъв вид пречистване на тялото се отразява благотворно и на психическо ниво, така да се каже. То е както когато човек се храни правилно и здравословно, и когато прави обратното - тялото се чувства зле, умът и той.

Подкрепям на 100% казаното от Стеф.

Ох,сладки мои,2 пъти съм гладолекувала,но съвсем нищо не излекувах,ама нищичко-нямам предвид витилигото,а и други по-дребни нещица...Ей за това съм толкова отчаяна-защото съм пробвала доста неща.Може да е трябвало да съм по-постоянна,предполагам че е точно така,но толкова е трудно А и като няма никакви гаранции направо не ми се измъчва и с глад-то и без друго не ми останаха никакви удоволствия.Сега се тъпча с разни кълнове и фрешове,но и прегрешавам с обикновена храна де-но съотношението е в полза на треволяците И така като с храна не успявам,викам си да вкарам и малко позитивна мисъл...не че не съм опитвала и това,но някакси е насила,не ми иде отвътре.За това търся мнения и приемам съвети.И да-ще потърся професионална помощ-това не ме притеснява,само дето и в това не вярвам особено....Но ще опитвам май до като съм жива ...едно или друго,все нещо трябва да помогне

и едно друго нещо си мисля напоследък-преди бях споделяла в темата че момчето ми има проблем с 3-та сливица,и много боледува последната година и половина,и все носа се затъква.Бяхте ми казали че това е свързано с миризма може би.По принцип всичките проблеми при него започнаха след като му правиха операция (от херния),от която той много се стресира,като проблемите не почнаха веднага,а няколко месеца след операцията.6 месеца след 1-та имаше и 2-ра операция.
и така-наскоро той почна да ми разказва как като го завели в една стая му сложили маска на устата и носа(упояваха го с райски газ),и си мисля че много се е стреснал от това действие,все едно искат да го удушат.И ако наистина това е конфликта за него дори и да го знаем,какво следва???от операциите мина вече 1 година.

   Не точно. "Разболява" се може да е и лечебна фаза, както и някаква следа да е
причина за "заболяване". И думата "конфликт" не би трябвало да се разбира като
"карам се с някого" - конфликтен шок е по-точно казано. Когато моите деца
"болни", аз съм като кон - тропам насам-натам по цял ден и слугувам, но щом се
оправят, аз просто рухвам. Вирус ли е това? (Риторичен въпрос)
   Гладолечението не почиства само тялото, защото тялото и духът са едно цяло.
Нали за това става дума и във втория биологичен закон.
   Hope, няма как да знем по-добре от теб. Може би трябва да споделиш на живо с
някого надълго и нашироко.

Витилигото е много тежьк конфликт.
Раздялата е била грозна,насилствена.(това трябва да асоциира човек за да има витилиго)
Например : Виждам размазна главата на любим човек под гумите на кола.
Някой скача от някьде и се размазва.
Витилиго е имало много често по време на Холокоста.
Спомни си какьв шок си изживяла преди да започнат симптомите ти.

Опитвам,но нямам такъв жесток случай на раздяла.Поне не физичекса.Единствено,както вече споделих,постоянно се учвствах ,неоценена,неразбрана и необгрижвана.
В нашия квартал имаше човек с витилиго-беше ми плашещ,виждах го почти всеки ден.Бях дете.
И друг спомен-звъня на един адрес и от там се подава чисто бяла ръка-само това.И ми подаде някакво листче.За първи път видях толкова бяла ръка.
Не знам има ли връзка....

Напоследък споделям част от емоциите си,които до преди година-две изобщо не бих помислила да споделя даже със себе си.Дано това да помогне
Благодаря,Ярка птица

^^hope, обичай се! 
Не просто да пробваш и да се измъчваш, а да го направиш, защото се обичаш и искаш най-доброто за себе си. Не да се тъпчеш, а да даряваш на тялото и душата си най-доброто, защото на този, когото обичаме искаме да дадем най-доброто. Насила хубост не става. И най-доброто нещо приложено насила има съмнение за крайния резултат.
Намери време за себе си, прави любими неща - ръкоделстване, четене на нещо, което би те заредило, разходи се - насити сетивата си и приеми всичко това като подарък от теб за теб с любов.
Времето е лекарство. Ти си осъзнала проблема, вече идва втората част - действие и търпение. И постепенно всичко ще се изчисти...
Крачката назад не е непременно падение. Понякога е нужна крачка назад, за да се продължи по-уверено и осъзнато напред. Колчем паднеш - стани! 

Може ли разяснения за конюктивита   

За конюктивита мога да говоря от собствен опит....

Миналото лято най-добрата ми приятелка ме покани да й бъда кума на сватбата. На тази сватба трябваше да присъства и наша обща близка приятелка, с която се виждам много рядко. Бах щастлива, че ще можем да се видим и да си поприказваме. Сватбата беше в неделя. В четвъртък разбрах, че тя няма да дойде, заради мъжа си. Бях разочарована, меко казано. Наистина исках много да се видим... На другия ден сутринта се събудих с леко раздразнено око, което започна да сърби и да се зачервява. В събота булката ме води в спешен очен кабинет, евентуално да ми дадат нещо, защото ситуацията беше червена и отекла, а аз все пак бях кума. За съжаление прекарах сватбата със слънчеви очила.

Междувременно се възпали и другото ми око. Постепенно състоянието им толкова се влоши, че не се виждаха очите ми. Синът ми стоеше пред мен, гледаше ме с недоумение, сядаше на коленете ми, разтваряше ми подутините и казваше: Мама, око? Очите на майка му не се виждаха. Детето не беше виждало подобно нещо. Дъщеря ми също ме гледаше стреснато. На следващата седмица очите и на двамата също се възпалиха... После и на мъжа ми. Зрението ми беше слабо. Гледах компютъра увеличен на 200%. През нощта не можех да спя, защото в момента, в който си затворех очите започваше една гадна пареща болка и трябваше да ги държа отворени. Макар че ми се спеше, си държах очите отворени с ръце... И така около 2 седмици.

Сватбата беше в началото на август. Очите ми не се оправиха поне 4-5 седмици. А до края на годината не можех да виждам добре...

Конюктивитът е следствие от конфликт, свързан с раздяла - визуална и се проявява в лечебната фаза. Ако е алергичен, значи става дума за следи.