Само за поети и .............стихоплети3

Герберче и аз бях впечатлена от тази история.
Добре си я поднесла на нашата тук аудитория.
Играта си е игра,
важното е откровени да са тези слова.
Една игра - брак няма как да спаси.
Важно е от сутрин до здрач как преминават общите дни.
Но историята е пленителна,
а играта ми се струва - изкусителна.
 

Благодаря!
Историята е доста дълга и има продължение,
което не можах да напиша в моето стихотворение.

"Мистериозната дума: СТО

Баба и дядо бяха женени повече от половин век и през целия си съвместен живот, от момента на тяхната първа среща, те играеха своята малка специална игра. Целта на играта им бе да изпишат думата "СТО" на изненадващо място, което другият трябваше да я открие. Те се редуваха да оставят думата "СТО" навсякъде в дома си и веднага щом единият от тях я откриеше, бе негов ред да я скрие на следващото място.

С пръсти те изписваха думата в кутиите със захар и брашно, в очакване единият от двамата да приготви поредното ядене. Нацапваха я и върху влажните от роса стъкла на прозореца с изглед към вътрешния двор, където баба винаги ни предлагаше топъл, домашно изпечен кекс. "СТО" беше изписвано и на огледалото в банята, замъглено от пара след горещ душ. Думата се появяваше отново и отново след всяка баня. В един момент баба ми дори разви цяла ролка тоалетна хартия, за да остави думата "СТО" на последното парче хартия. Нямаха край местата, където "СТО" се появяваше. Малки бележчици с набързо надраскано "СТО" върху шкафа с чинии, седалките на колата или залепени на волана. Такива бележки се натъпкваха и в обувките, пускаха се в джобовете или се оставяха под възглавниците. "СТО" се изписваше в праха на лавиците и дори се отличаваше в пепелта на камината...

Тази мистериозна дума беше като мебелите - част от дома на баба и дядо. Отне ми доста време преди да осъзная и напълно оценя играта им. Скептицизмът ме възпираше да повярвам в истинската любов, чистата и трайната. Но никога не съм се съмнявал в искрените отношения между баба и дядо. Това бе повече от техните малки игри на флирт, това бе начин на живот. Техните взаимоотношения се основаваха на силна преданост, страст и привързаност един към друг - чувства, които не всеки имаше късмета да изживее. Баба и дядо си държаха ръцете винаги, когато можеха. Те си открадваха по целувка всеки път, когато се сблъскваха в тясната си кухничка. Те завършваха един на друг започнатото изречение, заедно решаваха кръстословици, играеха на думи. Баба ми нашепваше, колко симпатичен е бил дядо на времето и колко красиво остарява с годините. Тя твърдеше, че наистина е знаела, как да го избере сред останалите мъже. Преди всяко хранене те събираха ръцете си в знак на признателност за това, че са благословени с чудесно семейство, благосклонна съдба и един с друг...

Но в живота на баба и дядо имаше тъмен облак: баба страдаше от рак на гърдата. Болестта се появи първо преди 10 години. Както винаги, дядо беше с баба на всяка една стъпка в борбата и с болестта. Той я утешаваше в жълтата им стая, боядисана в този цвят, за да може баба винаги да е обградена със слънце, дори когато беше твърде болна, за да излиза навън.

Сега ракът отново атакуваше тялото й. С помощта на бастун и стабилната ръка на дядо, те ходеха всяка сутрин на църква. Баба ставаше все по-слаба и по-слаба, докато накрая спря да излиза от къщи. За известно време дядо продължи да ходи сам на църква, молейки се на господ да помогне на баба ми. Но един ден се случи онова, от което всички се страхувахме. Баба почина.

"СТО". Това бе изписано в жълто върху розови панделки в букета с цветя на погребението на моята баба. Когато хората се разотидоха от погребението, лелите ми, чичовците, братовчедите и останалите членове на семейството се приближиха и заедно заобиколиха баба за последен път. Дядо направи крачка напред към ковчега й и разтреперан, поемайки въздух, започна да пее. През сълзи и с тъга, песента му звучеше дълбоко и гърлено, като приспивна песен. Треперещ в собствената си мъка, аз никога няма да забравя този момент. Въпреки, че не можах да проумея дълбочината и силата на тяхната любов аз зная, че имах привилегията да бъда свидетел на тази любов, чиято красота е несравнима...

Тази история прочетох в блог "Начално образование".

Защо така? Ная още не е дошла,
да сподели впечатления от нощта?

Гебрерче, чудесно е това което си с нас споделила
но не е лошо - да е в рима,
и да е твое...
Надявам се да не звуча много назидателно,
но споделям мнение мое.
С него никого не ангажирам,
но заради римите в темата се спирам.
А за всички други неща,
които учудват нас и света,
може линк да се даде
и да чете който ще.

Ето ме и мен
в този ветровит ден.
 
Днес да римувам,
 не ми се отдава,
съвсем главата ми е изветряла.....

С "Добро утро!" ви поздравявам!
И много усмивки ви пожелавам!
А ако някой няма - от моите му давам!

Съгласна съм,
че тук се пише само в рима.
На предходната страница идете
и тази история в стих прочетете!
Моля за извинение, че място много аз заех
и време доста да четете ви отнех!

Герберче, всичко е наред,
пускай тук някой римуван ред.
Ми учителка си, ми да -
дай идея за какво да си бъбрим тук и сега!
И къде е Ная ?
Детето ли я омая?

Кака Ная,
вчера се омая.
Пийна си тя
и се отпусна.
Днеска грип я друска.
 

Днес при вас съм доста късно.
Внучето си гледах, че е болничко горкото
и бяхме  с него повече около леглото.
Сега си спинка кротко при маминка и татко,
а аз отбих се в темата за кратко.
Какво да ви предложа,
 аз - учителката строга?!
Не знам дали ще мога
тема интересна да предложа.
 С риск малко да се поизложа
/нали знаете, че главата ми е побеляла,
но любовта при мен още не е изгоряла/,
предлагам утре да напишем нещо
за любов, романтика и сърце горещо.

Добро утро! Кафе?



Любов, романтика - не зле...

Ще помисля, но не обещавам...
Аз обещания трудно давам
Това ми звучи като поръчка за стихотворение,
пък аз не съм поет, а просто в рими изказвам мое мнение...
А и в предната тема вече писах някакви неща,
там близо около Любовта...
Пък щом е за "Любов, романтика и сърце горещо..."
трябва някак си да е написано вещо.
Е, хайде - "Успешен ден!"
По зададената тема ще помисли Ирен.
 

Даааа...
Тишина....
И аз ли трябва да съм първата сега?
Имаше поставена задача тук от вечерта,
пък само аз ли съм готова  с "любовните" слова?



ЛЮбОВ, РОМАНТИКА, СЪРЦЕ ГОРЕЩО
 И ОЩЕ НЕЩО....

С приятелки седнахме на кафе,
да си бъбрим за какво ли не...
Подхванахме тема една
за Любов, Романтика и Сърце горещо
и кое ги пази? Кое е това нещо?

Толкова много клишета има за Любовта...
Бих ли могла да се изкажа, като клишетата заобиколя?
Не ... Или - да....
Някои казват, че болка е Любовта...
Че може да те нарани
и изпепели...

Че можеш да останеш в студ и самота...
Да усещаш празнота...
Сивота...
Да обичаш, но да бъдеш сама....
Да, може да се случи това.

Но аз вярвам в Любов споделена.
Вярвам, че и връзката между двама не е арена,
на която всеки за надмощие да се бори.
Нито че е сцена-
на която се надлъгват двама актьори.
Такива идеи в Любовта са за аматьори.

Аз вярвам, че когато намериш Любовта
Си у дома.
И си защитен,
обгрижен,
възхитен,
заситен,  
радостен,
 опиянен,
блажен,
важен,
нежен,
окуражен
и заедно ви е прекрасен всеки ден!

Може би още много може да се изреди,
но не е важно
Важно е всеотдайно да обичаш и ти.
Между двамата топлината да се задържи,
да имате общи мечти
и да знаете, че няма трудност, която може да ви раздели.

Да се борите за запазването на Любовта.
Да, да борба, но обща борба.
Борба не между две тела,
а тела, превърнали се в едно
и могат да се справят с всяко сполетяло ги зло.


Е, май е това.
Така аз виждам Любовта.


 

Направо е прекрасно! Браво! Браво! Браво!

Аз съм заета сега да гледам милия ми внук.
 А дали да си задавам въпрос друг,
щом това дете за нас е най- важно  на света,
 значи с дядо му сме се справили добре с любовта.
До днес сме заедно, вече години  35!
Дано така да е и занапред!
Няма нищо по- прекрасно от това
да виждаш в очичките на внучето плода на любовта!

Ааа, не не съм съгласна с това....
Първо защото единствено доказва към детето любовта.
И освен това не е стихотворение за любов, романтика и нещо горещо,
а е просто споделено нещо.
И аз мога така, но се постарах, нали?
Сега го направи и ти!

С критиката съм съгласна, мила моя!
За извинение те моля!
ЩЕ се постарая занапред
с  обещанията да съм наред.