Ако е като този на аватара ти, определно би бил такъв. Аз почти се отказах вече да ям докато пиша във форума, заради проскубаното ти пуси.
Тайна има питбул, кротък като гълъбче.
- Публикувана: 5 авг. 2011, 17:19 ч.
- Последно мнение: 21 авг. 2011, 11:53 ч.
Домашен любимец - радост или тревога
Тайна има питбул, кротък като гълъбче.
За куче - не зная, нямам куче.
Но за котките... Имала съм три до момента. Последната ми беше сиамка, която се смята за най-близка по поведение до дивите котки.
Убедих се, че при правилно възпитание котката напада единствено този, който я мрази.
Така че едва ли бих я убила, ако нахапе някого (изключено е да нахапе детето ми - поне сиамката го възприемаше като малко коте и дори ми се "караше" като го наказвах
).
Но всичко това е в сферата на предположенията, никой не знае как ще постъпи в точно определена ситуация, докато не изпадне в нея.
Но за котките... Имала съм три до момента. Последната ми беше сиамка, която се смята за най-близка по поведение до дивите котки.
Убедих се, че при правилно възпитание котката напада единствено този, който я мрази.
Така че едва ли бих я убила, ако нахапе някого (изключено е да нахапе детето ми - поне сиамката го възприемаше като малко коте и дори ми се "караше" като го наказвах
).Но всичко това е в сферата на предположенията, никой не знае как ще постъпи в точно определена ситуация, докато не изпадне в нея.
И аз бих го убила!!!!Защото един човешки живот е по-важен от едно куче!!! 
Това включване на три ракии ли е? Емотиконът е крайно неадекватен на фона на изказаното мнение.
Ако се спазва закона и кучето е с намордник на обществени места/за такава порода абсолютно задължително/ въобще няма да има такива въпроси.Аз нямам домашен любимец/освен детето 
/,но не знам дали бих имала сили да приспя същество към което съм силно привързана.В белите държави обаче няма две мнения по въпроса.
Да имаш животно такава порода е отговорност и към околните,не само грижа и ангажимент към кучето.Даже и снощи ме изуми един младеж/тези са ми най-любими/.Дъщеря ми обожава кучета и аха да нагушка някакъв бултериер.Извиквам и да стои надалеч,а той ме успокоява-Спокойно,кучка е,няма проблем!
Не,че разбрах какво искаше да ми каже,ама като гледах кучето-ами страшничко си беше.
/,но не знам дали бих имала сили да приспя същество към което съм силно привързана.В белите държави обаче няма две мнения по въпроса.Да имаш животно такава порода е отговорност и към околните,не само грижа и ангажимент към кучето.Даже и снощи ме изуми един младеж/тези са ми най-любими/.Дъщеря ми обожава кучета и аха да нагушка някакъв бултериер.Извиквам и да стои надалеч,а той ме успокоява-Спокойно,кучка е,няма проблем!
Не,че разбрах какво искаше да ми каже,ама като гледах кучето-ами страшничко си беше.
Да се включа и аз.Старато ми куче, майка ми го приспа без да ни каже на 16г и 8м, защото вече беше много зле и може би му оставаха броени дни.... още не мога да го възприема, не мога да го надживея и не говоря за това.Само дъщеря ми като види звезди на небето казва че това е Рики.... много боли... Имам три случки с него на тази тема- той не беше породист, не можех да го разхождам в компанията на мъжки кучета, защото се биеше с тях, а с женските беше невероятен "любовник, ухажор...." 
та:
1.Майка ми го разхождала и скъсал панталона на едно момече - без причина според нея, а според майка ми тя го издразнила.....както и да е купихме нов панталон - е извинете мее, но не го убих!
2.Беше на 1-2г. когато за първи път видях питбул.В далечината видях едно дребно куче, вързано и реших, че няма проблем да го пусна, тогава още не се биеше така с мъжки.Разминавам се с едно хлапе от блока и то ми вика - ти си луда, това е питбул.Обръщам се и Рики вече е проснат на земята, квичи, реве ...страшно беше.... Собственика се оказа дресьор, годината е 1994-1995г. не помня, и нищо не можел да направи.Наизкачаха съседи, той крещи на майка си да мухвърли прът някакъв, че да отвори муцуната... жестоко беше...Незнам как но го пусна.Аз хванах Рики за опашката и как не ми остана в ръцете - незнам.Оживя ми момчето, но тръгвайки си аз бях в шок, обърнах се а дресьорът погали питбула и му каза БРАВО МОЕТО МОМЧЕ!Е ВЯРВАТЕ ЛИ МИ, ЧЕ В ТОЗИ МОМЕНТ И АКО ИМАХ ПИСТОЛЕТ ЩЯХ ДА ГРЪМНА И ДВАМАТА, ЗАЩОТО ЗА МОЕТО МОМЧЕ ТОГАВА БЯХ ГОТОВА НА ВСИЧКО! -
та:1.Майка ми го разхождала и скъсал панталона на едно момече - без причина според нея, а според майка ми тя го издразнила.....както и да е купихме нов панталон - е извинете мее, но не го убих!
2.Беше на 1-2г. когато за първи път видях питбул.В далечината видях едно дребно куче, вързано и реших, че няма проблем да го пусна, тогава още не се биеше така с мъжки.Разминавам се с едно хлапе от блока и то ми вика - ти си луда, това е питбул.Обръщам се и Рики вече е проснат на земята, квичи, реве ...страшно беше.... Собственика се оказа дресьор, годината е 1994-1995г. не помня, и нищо не можел да направи.Наизкачаха съседи, той крещи на майка си да мухвърли прът някакъв, че да отвори муцуната... жестоко беше...Незнам как но го пусна.Аз хванах Рики за опашката и как не ми остана в ръцете - незнам.Оживя ми момчето, но тръгвайки си аз бях в шок, обърнах се а дресьорът погали питбула и му каза БРАВО МОЕТО МОМЧЕ!Е ВЯРВАТЕ ЛИ МИ, ЧЕ В ТОЗИ МОМЕНТ И АКО ИМАХ ПИСТОЛЕТ ЩЯХ ДА ГРЪМНА И ДВАМАТА, ЗАЩОТО ЗА МОЕТО МОМЧЕ ТОГАВА БЯХ ГОТОВА НА ВСИЧКО! -
3. На опашка съм пред едно магазинче за алкохол и цигари.Едно хлапе е пред мен и непрекъснато дразни Рики - е то не се опитва да го ритне, да го поддръпне и т.н.Сто пъти му казах, че дразни кучето и ще го ухапе и ще реве, а аз ще го напердаша... но детете НЕ! и НАКРАЯ РИКИ НЕ ИЗДЪРЖА И ТРЪГНА ДА ГИ НАПАДА, АЗ ГО ЗАВЪРТЯХ И МЕН МЕ ГРИЗНА ПО КОРЕМА- ДО ДЕН ДНЕШЕН СИ ИМАМ БЕЛЕГ ТАМ И СПОМЕН ОТ НЕГО - ръфна ме малко, не беше проблем , но кой е виновен в случая питам.Тоя хлапак ми идеше да го направя на парчета, защото ако не бях реагирала, щях да съм виновна, защото кучето ми може би е със слаба нервна сисистема, а той е дете.Дете, ама да си го възпитават родителите му......
Та има всякакви ситуации и дано не се случва на никого...Сега имам лабрадор, почти на 8г. и е най-добрата детегледачка на света.....
Не искам да попадам ва такава ситуация и не ми се мисли какво би станало... !В нормалните държави освен, че в подобна ситуация, приспиват животното, има и глоби и наказания, за човек посегнал на животно......
Та има всякакви ситуации и дано не се случва на никого...Сега имам лабрадор, почти на 8г. и е най-добрата детегледачка на света.....
Не искам да попадам ва такава ситуация и не ми се мисли какво би станало... !В нормалните държави освен, че в подобна ситуация, приспиват животното, има и глоби и наказания, за човек посегнал на животно......
Обичам, не, обожавам животните! Имаме си котараче вкъщи (рижаво гюмтериерче) и тигров боксер, за който в момента се грижи свекърът на село (все пак у нас с коте и огромно кученце, от което непрекъснато текат лигички, няма да е особено забавно).
Та ... колкото и да е миличко, сладичко, пухкавичко, любвеобилно, животното си остава животно. Никога не можеш да си сигурен, как ще реагира в дадена ситуация. Дали няма да е провокирано от нещо, незабележимо за теб. Дали няма да се издразни от нечия миризма ... Така че, ако кучето ти е нахапало човек, дори и да го умъртвиш, проблема си оставаш ТИ! Виновен си за това, че не си взел мерки предварително! Не е нужно да го пускаш да се разхожда безнадзорно. Има каишки, има и намордници! Отговорен си за действията му. Определено трябва да се внимава!
Та ... колкото и да е миличко, сладичко, пухкавичко, любвеобилно, животното си остава животно. Никога не можеш да си сигурен, как ще реагира в дадена ситуация. Дали няма да е провокирано от нещо, незабележимо за теб. Дали няма да се издразни от нечия миризма ... Така че, ако кучето ти е нахапало човек, дори и да го умъртвиш, проблема си оставаш ТИ! Виновен си за това, че не си взел мерки предварително! Не е нужно да го пускаш да се разхожда безнадзорно. Има каишки, има и намордници! Отговорен си за действията му. Определено трябва да се внимава!
Незнам, честно казано дано и никога да не разбера.Исками се да има направе специални места, където да си разхождам кучето и да си поиграе с други.И платени да са ако щете..... но то за децата ни няма, камо ли за кучетата ще кажета.... но това ще реши доста проблеми ако се замислите.... там деца и кучета нямат работа, освен децата на кучкарите....
Е ВЯРВАТЕ ЛИ МИ, ЧЕ В ТОЗИ МОМЕНТ И АКО ИМАХ ПИСТОЛЕТ ЩЯХ ДА ГРЪМНА И ДВАМАТА, ЗАЩОТО ЗА МОЕТО МОМЧЕ ТОГАВА БЯХ ГОТОВА НА ВСИЧКО!
Браво, моето момиче
Интересно, че повечето тук, които определят домашните любимци като вид гадост, явно никога не са имали такива.
Жози, много си смела, само дето съм сигурна, че в такива случаи обикновено любимецът го отнася, поради простата причина, че малоумния стопанин ще се наложи да го излежиш. А за любимеца никак не е сигурно и задължително.
Жози, много си смела, само дето съм сигурна, че в такива случаи обикновено любимецът го отнася, поради простата причина, че малоумния стопанин ще се наложи да го излежиш. А за любимеца никак не е сигурно и задължително.
Препоръчани теми