Рибке, ми то 9ти ден ти закъснява, защо не си направиш тест, така поне ще ти се изясят нещата. Иначе как се чувстваш, имаш ли признаци разни подозрителни?
Аз пък имам друг дерт, преди 4 години се бяхме записали с мъжа ми в една интернет агенция за осиновяване на деца. Тогава се опитвахме да забременея и понеже дълго време не ставаше, а и мен ме беше много страх ако стане, дали ще го бъде, че нали знаете моите перипетии, та се чудихме дали да продължаваме с опитите или да спрем и да си вземем някое. Сега като Сончето поотрасна пак ни се пъхат същите мисли в главата - да си вземем някое на 1-2 годинки. На всичкото отгоре от тази агенция, която предимно се занимава с деца с увреждания, ми пратиха инфо за едно момченце, което е в момента на 11 месеца и е здраво, в смисъл няма физически кой знае какви нужди, но е албиносче, което може да се окаже по натам че щи има по специални нужди заради очичките. Та снощи такова чудене му ударихме с мъжа ми дали да не кандидатстваме за него. Но моного ни е страх и двамата, дали като имаме наши собствени две, няма по някакъв начин да...как да кажа...дали ще съумеем да не разграничаваме генетично нашите от осиновените. Ох, Божеее, сега вместо да работя, аз седя и само си мисля за това детенце...