Здравей Киара. Рядко пиша в този форум, но искам да ти дам кураж и вяра, че всичко ще отмине и скоро ще се гушкате с твоите момчета. И аз съм минала по този път, но не се предадох. Моите деца се родиха в 1-ден на 34г.с. и въпреки направената профилактика единия (Алекс) беше с неразгърнат бял дроб и с инфекция. Направи и пневмоторакс. 30 дена беше на апаратно дишане. Другия (Крис) беше в кувиоз само 10-дена, защото му беше студено на милия. Казаха ми, че има шум на сърцето, разширени мозъчни стомахчета, не можеше да си върти глаата на една страна. С Крис се прибрахме на 12 ден в къщи и започна дългото чакане на Алекс. Ходихме да го видим тримата в неонатологията (аз, таткото и Крис). Благодаря на д-р Симеонова, че ни пускаше. И така 36 ден от раждането вече бяхме в пълен комплект. После започна физиотерапия, прегледи, следене, притеснения дали всичко ще е наред. Оказа се, че всичко сме израснали и сега се радвам на страхотни деца. Другия месец ще станат на 3 години. Приказват, лудуват, понякога ме изкарват извън нерви.
Въоръжи се с много търпение и спокойствие, вдъхвай им сила и ще се убедиш колко бързо ще забравиш лошите моменти.
Пожелавам много здраве на Марк и Август и много щастие и детски усмивки на теб.
Въоръжи се с много търпение и спокойствие, вдъхвай им сила и ще се убедиш колко бързо ще забравиш лошите моменти.
Пожелавам много здраве на Марк и Август и много щастие и детски усмивки на теб.
и казват, че искат да ги изписват до края на следващата седмица. Прекрасни са, Боже, толкова са прекрасни, че не знам как съм живяла цял живот без тях 
А още не съм ги гушкала, за разлика от баща им и баба им и сума ти и доктори и сестри. Но какво да се прави, явно в моя живот всичко става по нестандартния начин.
