Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 317 410
  • 4 049
  •   1
Отговори
# 3 975
  • Мнения: 2 500
Днес посрещах сина на летището, пристигнах час по-рано и седнах да изпия едно кафе. И в миг, сякаш мама се появи пред очите ми, преди няколко години посрещах и нея, на същото това летище. Усещането беше, сякаш ей сега ще се появи усмихната и забързана, с някой от цветните си шалове, които толкова обичаше. Излях малко кафе на пода в нейна памет и станах, отидох на изхода, да гледам за сина. Много ми стана мъчно, сякаш буца имах в гърлото.
По-рано днес постлах на масата коледната покривка, която ми е от нея.
Втора Коледа, откакто я няма.

Последна редакция: нд, 24 дек 2023, 23:54 от Elizabeth_

# 3 976
  • софия
  • Мнения: 1 245
Веднъж ми се случи да видя жена, която много, ама наистина много приличаше на моята майка в метрото, беше в отсрещното, дори отидох по-близо, дано не ми се сърди жената че я снимах, да пратя на сестра ми да види. Понякога заглеждам и други жени, които помалко ми приличат на нея..и ги гледам мълчаливо. А онази от метрото ако не отивах на работа като нищо щях да се кача на мотрисата, просто за да я погледам. Отдавна не съм сънувала майка ми, все я каня да я видя...

# 3 977
  • Мнения: 21 282
Аз никога не съм я сънувала.

# 3 978
  • Мнения: 204
Веднъж ми се случи да видя жена, която много, ама наистина много приличаше на моята майка в метрото, беше в отсрещното, дори отидох по-близо, дано не ми се сърди жената че я снимах, да пратя на сестра ми да види. Понякога заглеждам и други жени, които помалко ми приличат на нея..и ги гледам мълчаливо. А онази от метрото ако не отивах на работа като нищо щях да се кача на мотрисата, просто за да я погледам. Отдавна не съм сънувала майка ми, все я каня да я видя...
Миналата седмица на пазара видях човек копие на баща ми. Обърнах се след него и вече не можах да го открия в тълпата, сякаш потъна вдън земя. А и да го бях видяла пак, какво щях да му кажа… Татко почина преди 16г.
Вчера и днес ми е особено мъчно, първата Коледа без мама. 3 месеца откакто я няма.
Сънувала съм я 2-3пъти, иска ми се пак да ме навести. Татко не съм го сънувала скоро.

# 3 979
  • Костинброд
  • Мнения: 107
Първата Коледа без мама....
Не очаквах, че ще ми е толкова тежко. Почина преди 7 месеца и мислех, че съм свикнала с мисълта, но уви. Решихме за Бъдни вечер да отидем при баща ми, да празнуваме както преди. Още като спряхме пред къщата снимката от некролога на мама ме посрещна, със свито сърце казах- "Мамо, ние идваме, но теб те няма да ни посрещнеш..."  И едно малко пиленце летеше над мен и започна силно да чурулика, погладнах към него и то кацна до мен на педя разстояние, гледайки към мен и неспиращо да чурулика, сякаш беше мама превъплътена в това пиленце. Наредих трапезата и всички станахме прави за да кажа молитва така както го правя цял живот, и изричайки думите усетих мама до мен или по-скоро липсата и до мен, не зная какво точно, но беше силно и задушаващо. Видях, че по време на молитвата големият ми син се разплака и тогава рухнах. Разплаках се с глас, неутешимо плаках така както на погребението и плаках. Много ми беше тежко. Мъка, тъга, болка и липса в едно събрани ме обзеха с пълна сила. Цяла вечер очаквах да влезе в стаята засмяна, обръщах се няколко пъти, очаквайки да е зад мен... но я няма. Нямя я и сякаш сега осъзнавам, че я няма и ме боли още повече.

# 3 980
  • София
  • Мнения: 12 554

И аз. Защото не сънувам. Или поне не помня. Добре че мъжът ми, след като се роди детето много снимаше с камерата. Та я имам. Обаче...не мога да гледам записите. Все още не мога. Добре че сега сядам да работя. Мозъкът ми има нужда да не мисли как другите имат при кого да отидат. Защото за мен Коледа е мама. Няма мама, няма Коледа. Това е.
На всички вас - здраве! И обич!

# 3 981
  • София
  • Мнения: 2 109
Много дълго време не можех да поглеждам нейни снимки, вещи, да гледам нещо, писано с нейния почерк ... След като почина, сигурно няколко месеца изобщо не я сънувах. Но след това започнах и до ден днешен си я сънувам редовно, и като по-млада също, неща от детството ми. Сънищата винаги са приятни. Събуждам се с една лекота на душата всеки път.

# 3 982
  • Мнения: 209
Първа Коледа без Нея… Коледа без половината ми душа. Все повече осъзнавам колко ми липсва, колко е тежко без нея . За съжаление я сънувам все болна, за една година ракът я завзе, а моята психика упостоши. Всичко по празника е по задължение , заради децата , всичко свързвам с нея , с начина  по който Тя го правеше! А колко я обичаха децата само …
Мамо, много те обичаме! В сърцата си ни завинаги!

# 3 983
  • Мнения: 317
Мили хора, това беше и моята първа Коледа без него, моят ТАТКО...
Някак през деня на Бъдни вечер, улисана в подготовката и децата и не беше толкова осезаемо тежко, но на трапезата (не мога да го опиша, защото винаги всичко ми е било безкрайно вкусно и уютно) нищо не ми беше вкусно...точно обратното и насила едва ли не. Много странно усещане ...и за съжаление не успях да се сдържа и се разплаках...
Същият ден, големият ми син (4г) е питал мама не може ли да идем със самолет до небето и да доведем Деди вкъщи Cry ...и е казал, че му липсва... Cry
И вчера и днес си плача по нощите и се надявам да ми се яви на сън...
Ох, тежко е...
Но съм благодарна, благодарна съм, че успя да се порадва на големия си внук и да види малкия...
Съчувствам на всички Вас и вярвам, че има по- добро място, на което са ТЕ!

Последна редакция: вт, 26 дек 2023, 10:31 от fire lady

# 3 984
  • Мнения: 1 988
И аз съм виждала хора, които приличат на баща ми. Не знам дали не е просто внушение, но в такива моменти, направо нещо ме срязва.

# 3 985
  • Мнения: 1 360
Казват, че всеки от нас има двойник. Често ми се случва, като видя някой да ми напомня за някой, който вече познавам, понякога приликата е плашеща. Онзи ден докато чаках се загледах в една жена пред мен, не казах нищо, но мъжът ми ми каза, на кой ти прилича тази жена и, съответно казах името, той си е мислел същото. Потресаваща прилика.

# 3 986
  • Мнения: 7 139
Моето дете почти на 4 е казвала, че баба й(свекърва) е отишла с ракета на небето и като ме попита кога ще върне .....
Сякаш е на пътешествие

# 3 987
  • Мнения: 89
Здравейте! Откакто почина майка ми , чета нашите съобщения във вайбър. Като ги чета все едно я чувам как ми говори. Наскоро загубих вс съобщения с нея , все едно я изгубих отново . Много се разстроих. Искам си разговорите с нея , може ли някои да помогне, на моя телефон нямаше място и спря да прави back up и се изтриха , след това нз какво направих но ги няма, на нейния телефон не ме пуска вече във вайбър , защото спрях номера й. Някои може ли да ми помогне с идея как мога да си върна чата?

# 3 988
  • Мнения: 3 738
Aniro, знам че ти е много мъчно пак, но според мен е дошло времето да изчезнат , не се мъчи, още повече боли,като ги четеш. Всички сме минали през тези периоди . Прегръщам те ,бъди силна .

# 3 989
  • Мнения: 208
Здравейте! Откакто почина майка ми , чета нашите съобщения във вайбър. Като ги чета все едно я чувам как ми говори. Наскоро загубих вс съобщения с нея , все едно я изгубих отново . Много се разстроих. Искам си разговорите с нея , може ли някои да помогне, на моя телефон нямаше място и спря да прави back up и се изтриха , след това нз какво направих но ги няма, на нейния телефон не ме пуска вече във вайбър , защото спрях номера й. Някои може ли да ми помогне с идея как мога да си върна чата?
Питайте в офис на мобилния оператор. А аз  Ви препоръчвам да четете книгите на Силвия Браун, Линда Уилясъм, Тереза Капуто, Мат Фрейзър, Джеймс ван Прааг,Лиана Антонова, както и "Докосване до Рая" от Алтаир и "Умирайки, да бъдеш себе си " от Анита Мурджани.  На мен много ми помагат. Чувствам любимите си хора съвсем близо до мен и съм спокойна, че един ден ще бъдем пак заедно.

Последна редакция: пт, 26 яну 2024, 21:01 от УИНКС БЛУМ

Общи условия

Активация на акаунт