Бихте ли гледали чуждо дете?

  • 21 441
  • 491
  •   1
Отговори
# 60
  • София
  • Мнения: 17 368
А ако детето не ви харесва? Ако самото дете не харесва вас? Ако е невъзпитано, арогантно и зло?

Естествено, че детето няма да ни харесва, нито то мен, нито аз него, поне първите няколко месеца няма как да е иначе, при толкова наранени. В тази ситуация не мога да си представя двете страни да таят топла обич едни към други.
Ама и невъзпитаните, арогантни и зли деца имат нужда от грижа, не само златокъдрите ангелчета. А при това, което му се е случило на детето, бих се басирала, че ще се държи точно така - невъзпитано, арогантно и зло, защото има много мъка, болка и гняв, с които да се бори.
Изобщо, в такава теоретична ситуация, ни най-малко не смятам, че детето ще дойде у дома и щастие и радост ще се възцарят. Напротив, ще знам, че ни чакат много много тежки месеци и години. Това не може да ме накара да оставя едно такова дете пред вратата си.

# 61
  • Мнения: 2 161
Бърди, ти би преобърнала живота си и живота на своите деца, заради едно чуждо дете?

# 62
  • Мнения: 15 081
Човещината и благородството се изпаряват яко дим, щом сценарият се развива в собствената ти къща. 

В собствената ми къща аз съм майката за всеки прекрачил прага. От мен зависи храната, уюта и обгрижването на обитателите й. Майка съм за детето ми, домашните любимци и играчките, които синът ми възприема като деца. Аз съм родител, майка и център, всичко у дома зависи от мен. Неверни партньори, семейни драми и скрити изневери не могат да се мерят с несигурното бъдеще на едно дете останало без майка. Неговата съдба винаги ще е приоритет пред жалкото ми самолюбие на разочарована съпруга.
Много добро мнение! Хипотетично или не, всеки може да изпадне в подобна ситуация. А, ако детето не е от извънбрачна връзка, а от връзка, която е била преди да се познаваме, липсва само обидата от изневярата, но детето пак е чуждо. Аз пак казвам, че детето е най-малко виновно в случая и заслужава да бъде щастливо и обгрижвано!

# 63
  • София
  • Мнения: 17 368
Шанел, не бих го нарекла чуждо това дете.
А животът ми и този на децата ми така или иначе вече ще е преобърнат от момента, в който това излезе наяве. Дали ще изгоня баща им или ще отгледам детето му, предишният ни теоретично спокоен живот ще е приключил при всички положения.

# 64
  • Мнения: 2 161


Така мога да си позволя да разсъждавам само, ако и аз съм на 6 години. Един възрастен човек, родител, не може да е толкова повърхностен.
Да, само дето аз, например, не съм родител на всички деца.

# 65
  • Мнения: 15 619
А ти, luna,  откъде знаеш, че не говоря от личен опит и за мен ситуацията не е хипотетична?

А ако детето не ви харесва? Ако самото дете не харесва вас? Ако е невъзпитано, арогантно и зло?

Така мога да си позволя да разсъждавам само, ако и аз съм на 6 години. Един възрастен човек, родител, не може да е толкова повърхностен.
Никак не ме вълнува личният ти живот, Октопод с рокля. Коментирам зададената, хипотетична ситуация с хипотетично пробудилите се майчински чувства у всяка отговорила първосигнално. Първата моя хипотетична реакция никак не се различава от описаните от вас, но реалността може да се окаже непридвидима, както и аз, както и всеки друг.

# 66
  • Мнения: 4 916
Бърди, ти би преобърнала живота си и живота на своите деца, заради едно чуждо дете?

Децата са невероятно адаптивни, нищо не им се преобръща.
Имам братовчедка, която така се сдоби с брат - като залепени са, истински брат и сестра, нищо, че не са с една майка.

# 67
  • Мнения: X
=

Последна редакция: сб, 24 дек 2011, 07:55 от Анонимен

# 68
  • Мнения: 3 634
Щом полу-брат/сестра е чуждо дете следователно аз и половината форум нямаме братя и сестри. 

# 69
  • Мнения: 9 865
За гледане, бих го гледала, но дали бих се чувствала щастлива, дали детето би могло да бъде щастливо... това са супер сложни неща. Хипотетично може да ми се наложи, не е идентична ситуацията и дано майката си е жива и здрава дълги години, но съм мислила по въпроса, ако нещо се случи...
А и в описана ситуация, това дете не е точно чуждо и голям срам би било за мен, не това, че е имало изневяра, а ако баща му се е правил, че го няма н-брой години...

# 70
  • Пазарджик
  • Мнения: 536
Ще приема детето със сигурност. За него няма по-добра алтернатива. С мъжа ми не знам какво ще правя. Това е много обидно.

# 71
  • София
  • Мнения: 17 368
Аз не бих си помислила нищо лошо за жена, която не би била склонна да отгледа такова дете. Наистина смятам, че това е съвсем нормална човешка реакция - да предпазиш децата си, да запазиш каквото можеш за тях (теорията на Андариел за крайните ресурси, които мъжа следва да разпределя само между собствените си жена и деца).
Аз не разсъждавам така, но не считам мнението си за единствено меродавно. Та Шанел я разбирам добре, както и Луна, абсолютно искрено отговарят.

# 72
  • Мнения: 2 161
Шанел, не бих го нарекла чуждо това дете.
А животът ми и този на децата ми така или иначе вече ще е преобърнат от момента, в който това излезе наяве. Дали ще изгоня баща им или ще отгледам детето му, предишният ни теоретично спокоен живот ще е приключил при всички положения.
А как да наричам дете, което не съм родила? Защо да гоня бащата? Всеки човек греши и носи последствия за това. Никога не бих се разделила със съпруга си заради това! Но тези грешки са негови, не мои. Аз не искам да нося отговорност за тях, не искам да отглеждам дете, което не е мое и от което ще ми загорчи. Може да простя, но това не означава, че ще съм забравила. Финансово да го издържам- да! Но аз няма да го отгледам наравно с моето дете. И не съм длъжна! При мен нещата са прости - ако аз не съм щастлива при мисълта да отгледам чуждото дете, защо трябва да го отглеждам? Мислите ли, преди да пишете, дали бихте били щастливи, докато гледате това дете, докато то ви напомня неприятни случки, които сигурно ще искате да забравите?

# 73
  • Мнения: 2 161
Щом полу-брат/сестра е чуждо дете следователно аз и половината форум нямаме братя и сестри. 
Е, да не би да е твой полу- брат или сестра? какво е, ако не е чуждо?

# 74
  • Мнения: 15 379
Мислите ли, преди да пишете, дали бихте били щастливи, докато гледате това дете, докато то ви напомня неприятни случки, които сигурно ще искате да забравите?

Много повече би ме тровила мисълта, че има едно дете, което съм можела да отгледам, но не съм го направила.
Много повече би ме мъчила мисълта да остана под един покрив с бащата на това дете и чувствата, които той ще изпитва към същото това дете, че ще го мисли, ще страда.
Сгрешил е, факт. Или ще простя и ще си прибера и детето му, и мъжа, или тегля чертата. Завинаги.

Общи условия

Активация на акаунт