Обичам те ?!

Имам двама мъже в живота си в момента, на които съм способна да го кажа защото го чувствам.
На сина си го казвам всеки ден.  Няма нищо по - хубаво отговора му.
На мъжа си го казвам и показвам. Не е нито механично, нито поради някаква си причина. Обичам го и това е.  Ако до сега ми е било чуждо и непонятно да го правя, то вече не е.
И най -хубавото от всичко е, че се събуждам до единия и след това събуждам другия в детската 
ь

Обичам те казвам всеки ден минимум по 10 пъти на половинката до мен, мога да го правя и всяка минута- идва ми отвътре и искам да го правя 

Скоро не съм го казвала.Защо ли ми е толкова трудно това?

Ако има на кого да го кажеш искрено и имаш желание/ нужда да го направиш - тренирай. Започни с едно "Обичам те" за добро утро и едно "обичам те" за лека нощ. След това може да започнеш да го правиш когато излизаш/ той (тя) излиза.

Винаги, когато говоря с милото по телефона, завършвам с "Чао, обичам те!"

Hailie,да и така става Просто аз съм свикнала да не показвам чувствата си,чувствам се слаба като го правя.А не трябва.

Когато го правиш по-често ще видиш, че няма нищо лошо в това. И на мен ми отне много, много време да започна да го правя. Сега съм щастлива, че се "научих" да казвам "обичам те".

Аз го казвам на мъжа ми...родителите си ги обичам(по някакъв странен нетърпим начин  ), но не съм научена да им го казвам.Никога,когато сме били смейество майка ми не е казвала на баща ми,че го обича,нито на нас...казвала го е на шега примерно,като иска нещо-" Маме,нали знаеш колко те обичам..." .Баща ми е по-откровен,той ми е казвал,че ме обича,казвал е преди на майка ми..дори сега като са разведени,той си я обича и понякога и го казва.Но аз на него не му казвам,защото..малко не се разбираме,твърде еднакви сме,той е бил много строг към мен и все сме на нож..не мога да се отпусна и да му показвам чувства.Въпреки,че много,много го обичам.Майка ми винаги ми е била близка,приятелка,но ме дразни доста...баща ми някак е бил по-родител от нея и от известно време ми е много мило за него и се старая непряко да му показвам,че го обичам,макар да ме е срам да му кажа думите в очите.
 
Иначе на моя мъж му казвам всекидневно...имам нужда ако щете всяка секунда да му казвам.Винаги съм обичала да казвам тези думи,едва съм се стърпявала в началото на връзките си.Но не е просто така..винаги съм го чувствала.Моят мъж е по-пестелив на думи,все се опъва...да не би случайно да си прекрачи мъжката гордост,да не би да изглежда слаб.Затова имаме малко пререкания,но знам,че ме обича...пък аз ще казвам и за двамата.
 
Мисля,че освен действията и думите са важни.Някои казват,че няма нужда от тези две думи,важното е да се показва.Не съм съгласна...и двете са много важни,защото както ежедневната грижа и уважение показват нещо,така момента,когато го кажеш,погледнеш в очите и целунеш..незаменим е и честно казано не бих издържала 20 години без нито един такъв момент,колкото и да ме уважават и да се грижат за мен.

Срам те е да кажеш на баща си,че го обичаш?Хора кво ви става?

Нормални неща ни стават  Когато не учиш детето си да показва чувства, не му показваш, че е нормално да кажеш всеки ден обичам те...човек се притеснява да изказва чувствата си пред теб.
Мисля,че е съвсем нормално за такава ситуация. Никой не казва,че по принцип е нормално.

Често способността да показваш чувствата си не е въпрос на възпитание, дадено от родителите, а лична душевност и лична потребност.

Аз съм от хората, които имат нужда и да чуват тези думи, и да им бъдат доказвани.
Но имах познат за когото думите "Обичам те" бяха лиготии, а в същото време изискваше доказателство за тези чувства.
Има пък хора, които нито държат да чуват, че ги обичаш, нито да им показваш обич. Важно за тях е да им се подчиняваш и да служиш безотказно на интересите им.


Една от причините, поради които някой се страхува да говори за обичта си може да е страх, че ще бъде отхвърлен.

Добре,че го има тва детство,та да крием всичките си проблеми в него..
п.п.Децата не порастват ли?Не стават ли големи хора притежаващи собствени възгледи и възприятия?Все си мисля,че един модел(особено възприет и осъзнат като погрешен)винаги може да бъде разграден..Каво значи"не са ме възпитавали да изразявам любовта си"...Е,и?Ти още ли караш на автопилот следвайки маршрута на мама и тати?Ми родителя като не може,кажи му го ти..Само така се излиза от омагьосания кръг...

При нас е много странно-баща ми е изключително осакатен емоционално от баба ми и му е ужасно трудно да показва чувствата си.Оттам и на нас към него,защото когато се опитаме,той ни отговаря "Абе вие луди ли сте" а и иначе показва,че ни обича.
Майка ми обратно-тя е изключително любвеобвилен и екпресивен човек и винаги ни прегръща,целува.Нещо,което баща ми никога не е направил.
Оттам на мен винаги ми е било трудно да си покажа чувствата и когато моят приятел ми каза,че ме обича(вярно,една седмица по-късно след като бяхме ''тръгнали" и това също изигра роля)  гледах като гръмната и въобще не отговорих и ми трябваше около месец само да го приема.Но ето вече сме 9 месеца заедно.

 На дъщеря си го казвам всеки ден и наистина... няма нищо по-красиво от отговора! На 3 мъже съм го казвала-на бившия ми мъж (2 пъти) и на приятеля ми веднъж. Но първи беше един мачо от гимназията, който ми отвърна с ''благодаря''... Тогава станах човек!

Само на един мъж съм казвала "обичам те" - въобоще това с говоренето ми е много трудно.
Предпочитам да покажа. Не говоря за чувствата си , а ги показвам. Не обичам и да ми го повтарят като мантра, защото се чувствам някак задължена да кажа нещо, пък не ми идва нищо да отговоря. Мъжа ми по се отпуска от мен, в тази насока, докато аз съм гОлЕмо дърво.
Децата ми са друга тема, там нещата стоят по друг начин.

Думата Обичам те има стойност когато излиза от сърцето спонтанно когато човека на който се казва Обичам те е стойностен и важен и значим в живота за изричащия тази дума.Обичам те не е дума която се казва като Здравей например а за да се каже Обичам те то трябва да е истина а не фалшиво защото Обичам те не е детска игра а става въпрос за отношения между двама души и за вземане на решения.